Мнението на заместник-министъра на съобщенията за същността на журналистиката е обида или неприятна истина. Или Волин, или
Захар Прилепин коментира,
Или Волин, или не е свободен
За съжаление в съвременна България, а най-вероятно и в целия свят, няма абсолютно свободна преса. Медиите са производствени предприятия, които, както всичко наоколо, принадлежат на някого: частен собственик или държава. „Трябва да изясним на учениците, че когато напуснат класната стая, те ще работят за чичо си, а чичото ще им казва какво да пишат и какво да не пишат и чичото има право да прави това, той им плаща. Може да ви харесва или не, но такъв е животът и няма да имате друг “, каза Волин. Публиката реагира бурно: залата се тропаше и жужеше. Но кой може да спори с това твърдение?
Colta.ru се опита да направи това, събирайки пари за такси от своите читатели - те трябваше да затворят за известно време. И сега изданието живее от средствата както на спонсорите, така и на своите фенове. Но не се знае чии инвестиции са по-значими. Изглежда, че всички същите спонсори.
Но експертите на Газета.Ru смятат, че Волин описва съвременната българска действителност по много начини, но твърдят, че ситуацията на Запад е коренно различна. Разбира се, има разлики, но е трудно да си представим, че вестник в Юта например ще позволи да бъде отпечатана статия за необходимостта от аборти (Юта е един от най-хомогенните в религиозно отношение щати в Съединените щати: около 60 процента от жителите на щата са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, което оказва силно влияние върху тяхната култура и ежедневие), а Die Welt ще публикува анотация към „протоколите на Сионските мъдреци."
И това изобщо не означава, че журналистиката е априори корумпирано и безпринципно нещо. Винаги има избор: стремиш се да работиш в изданието, чиетосподеляте политически или икономически позиции. Ако сте привърженик на Путин, търсете свободни позиции в „Български вестник“, ако не харесвате сегашната власт, отидете на Kasparov.Ru, ако искате да пишете за Руската православна църква, добре дошли в Православие и мир. Примери могат да се дават до безкрайност.
Ами професионалните журналисти получават заплати и хонорари, задачите им се дават от редакционната колегия, която с различна степен на твърдост определя какво и как да пишат. Това е нормална практика за всички медии – държавни и частни, опозиционни и проправителствени.
Така че е трудно да се спори с Волин тук.
Животът ще научи или няма да научи младия репортер на способността да маневрира, да преговаря с вътрешната си цензура, страха. И още повече, представител на държавната власт няма право да прави това.
В България има и други възможности за журналистите да изразяват широк спектър от възгледи. Публикации от най-различни посоки, в които можете да публикувате неща от различен вид. Не можеш да направиш това в една медия - иди в друга, там ще изразиш своята гледна точка. В този смисъл имаме относителна свобода на словото, обхващаща доста сериозен процент теми.
И всеки журналист много добре разбира това. Много е добре, когато отива да работи „при чичо си“, осъзнавайки, че позицията на този „чичо“, редакционната политика му е близка. Значи хората работят в леви, либерални, десни медии, защото там е „чичкото им“. И ако „чичото е непознат“, журналистът сам си стъпва на гърлото и много страда от това. Рецептата е само една - смяна на работното място.
Последното нещо, което бих искал да направя, е да действам като адвокат на сегашния политически режим, това ме отвращава. Но трябва да сте много наивен човек, вярвайки, че на Запад няма теми табу, събития, а само напълно безплатнидневен ред. Западът е заобиколен от десетки и стотици малки табута.
И така, има такава тема като етнически. Нищо не може да се пише за етносите, техните различия. Тази забрана е свързана с огромен брой проблеми по света. Тук, според западното мнение, започва фашизмът. Когато посещавам Запад, попадам на ситуации, когато казвам неща, които в България понякога предизвикват изненада и шок, но там като цяло е шок! Следователно е невъзможно да се говори напълно за свободата на словото както в Европа, така и в САЩ.
Българската журналистика е забележителна с това, че чии и каквито и команди да изпълнява, тя винаги държи "смокиня" в джоба си. Много журналисти са доста раздразнени от това, което се случва в страната. Когато хората са принудени да работят за един и същ "чичко", това спира да им харесва.
Необходимо е изборът на "чичовци", включително и в бюлетината, да е повече. Повече различни центрове на влияние, източници на информация, акумулатори на новия дневен ред.
Материал подготвили: Мария Пономарева, Александър Гасов