Многопроцесорен комплекс - Голяма енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1
Многопроцесорен комплекс
Типичният многопроцесорен комплекс се състои от три централни процесора. Две от тях работят на обща RAM памет, а третата машина е свързана към системата като външен абонат и има собствена памет. [1]
За създаване на многопроцесорни комплекси от няколко процесора се използва идеологията на междупроцесорен адаптер. Такъв адаптер се свързва към комуникационния канал на всеки миникомпютър, включен в системата, и се състои от две части - приемник и предавател. Режимът на работа на адаптера (приемане-предаване), както и посоката (към процесора, далеч от процесора) се задават софтуерно. По-нататъшното управление на адаптера се извършва от хардуера. Когато към адаптера са свързани няколко линии (процесори), разпределението на времето между линиите се извършва равномерно от мултиплексорната верига, вградена във всеки адаптер. Скоростта на предаване на данни се определя основно от възможностите на процесорния канал. [2]
Анализ на ефективността на многопроцесорни комплекси с паралелно попълване на информационни програми / / Системи за управление и машини. [3]
Един пример за изграждане на многопроцесорен комплекс е система с кръстосано свързване на процесори, където се използват два унифицирани канала. Първият работи с RAM с магнитна сърцевина и с външни дискове; функциите на този канал включват работа по сигнали за прекъсване и други външни заявки. Вторият канал се използва за обмен с високоскоростна полупроводникова памет. В такива комплекси няма конфликти или загуба на полезно време за изчакване при достъп до споделени данни. [4]
На базата на ES компютри се създават многомашинни и многопроцесорни комплекси. В многомашинна системавсеки компютър се управлява от собствена операционна система, за разлика от многопроцесорния компютър, където операционната система е споделена. [5]
Според първоначалния дизайн машината Illiac-IV е планирана като многопроцесорен комплекс, състоящ се от 256 процесора и централна връзка за управление, за която е избрана машината B-6500. Тези 256 процесора трябваше да бъдат разделени на четири квадранта, всеки от които се състои от 64 процесора, подчинени на един контрол. Квадрантът е достатъчно независима система от машини, така че в системата като цяло е възможно да се решат едновременно до четири независими големи задачи, изискващи паралелизиране на 64 процесора. Предполага се също, че всички 256 процесора могат да изпълняват една и съща задача. [6]
На базата на икономическия процесор и CM-1420 е изграден проблемно ориентиран многопроцесорен комплекс CM - 1600S за решаване на счетоводни, планови и - икономически проблеми. [7]
Малкият размер и ниската цена на микропроцесорните схеми позволяват внедряването на многопроцесорни комплекси с устойчивост на грешки на хардуерно ниво и напълно елиминират прекъсванията или забавянията в изпълнението на сложните контролни функции, които могат да възникнат по време на рестартиране след повреди или повреди, извършени от софтуерни или микропроцесорни средства. [8]
Малкият размер и ниската цена на микропроцесорните схеми позволяват внедряването на многопроцесорни комплекси с устойчивост на грешки на хардуерно ниво и напълно елиминират прекъсванията или забавянията в изпълнението на сложните контролни функции, които могат да възникнат по време на рестартиране след повреди или повреди, извършени от софтуерни или микропроцесорни средства. [10]
Моделите, започващи с EC-1030, предоставят възможност за изграждане на многомашинни имногопроцесорни комплекси, позволяващи разделянето на изчислителния процес на няколко паралелни. [12]
RAFOS е базова система, ориентирана за използване в специализирани многопроцесорни комплекси, които освен основния процесор могат да включват няколко специални процесора или микропроцесора. [13]
Моделите компютри ES, започвайки с EC-1030, предвиждат възможност за изграждане на многомашинни и многопроцесорни системи. Особено внимание трябва да се обърне на крайните абонатни устройства на ES компютрите. Комплексът от технически средства включва устройства за комуникация между оператора и компютъра, базирани на електронно-лъчеви тръби (дисплеи) от два вида. По-опростен дисплей, предназначен за системи за събиране и разпространение на информация, има размер на екрана 430 mm (по диагонал) и може да работи само с буквено-цифрова информация. Вторият тип дисплей осигурява възможност за работа с всякакъв вид графична информация в диалогов режим. Екранът му има растер от 1024X1024 пиксела. Може да показва текст до 960 знака. Дисплеят е със светещ молив, функционална и символна клавиатура, буферна памет. [15]