Модел на законодателство на Общността на независимите държави в областта на социалното осигуряване

Страници в списанието: 132-135

G.S. ЛАПТЕВ,

М.Ю. ФЕДОРОВ,

Доктор по право, професор, съветник на Конституционния съд на Руската федерация

Моделиращо законодателство на Общността на независимите държави в областта на социалното осигуряване

В статията се дава характеристика на моделирането на законодателството на ОНД в областта на социалното осигуряване в сравнение с руското законодателство.

Ключови думи: моделно законодателство, моделно право, социална сфера, Общността на независимите държави.

В литературата по общата теория на правото се предлагат различни дефиниции на термините „моделен закон“, „моделен акт“, „моделен закон“, „моделен закон“ и се формулират различни гледни точки за мястото и ролята на такива актове в правната система както на ОНД като цяло, така и във вътрешното право на държавите-членки на Британската общност. Например Е.В. Шестакова отбелязва: „Моделният закон е законодателен акт с препоръчителен характер, съдържащ примерни норми и даващ нормативна насока за законодателството“, а моделният акт е писмен документ, приет от упълномощен субект на правото (международна организация, местни власти), насочен към регулиране на обществените отношения“ [1].

С.В. Бахин посочва, че типовите актове обикновено се разработват от международни организации, по-рядко от държави, и след това се предлагат на законодателните органи на страните като модел, въз основа на който може да се приеме този или онзи правен документ. Като цяло законът-модел е изграден като самостоятелен и завършен акт, който може да бъде включен в правната система на всяка държава без промяна[2].

С.В. Бошно отнася моделния закон към различни кодифицирани актове. Според нея моделитезаконите се използват за уеднаквяване, постигане на максимално единство на правните системи на държавните образувания, които са част от федерацията. Този документ се отличава от разнообразието от кодифицирани актове, тъй като използването на термина "закон" в този контекст е конвенция, тъй като законодателят по правило не участва в създаването на актове-модели. Такива документи изобщо не са нормативни - те имат препоръчителен насочващ характер. В същото време е очевидна тяхната систематизираща роля. Основната характеристика на моделните закони е, че те сами по себе си изпълняват систематизираща роля, а не се появяват в резултат на систематизация, тъй като въз основа на тях могат да възникнат единни регулаторни правни актове [3].

Гледната точка на Ю.С. Безбородов, според който моделът на акт е част от правна норма, тъй като е набор от модели на бъдещи правни норми[4].

За да се следи използването на примерни законодателни актове, парламентите на държавите-членки на ОНД са длъжни да предоставят 30 дни преди пленарната сесия на Междупарламентарната асамблея информация за прилагането на модели на законодателни актове в нормотворческата дейност на парламентите, като посочват формата на тяхното използване или причините, поради които приложението изглежда неподходящо. Тази разпоредба само подчертава препоръчителния характер на примерните актове.

Без да навлизаме в дискусия относно дефинициите и термините, които трябва да се прилагат, ние предлагаме да разбираме модела на закон като препоръчителен акт, създаден за правно регулиране на определени обществени отношения, който е насока за националното законодателство. Създаването на модел на акт може да се извърши чрез установяване на определен видстандарт за правно регулиране. Това обаче не изключва възможността държавата при прилагане на разпоредбите на последния да модифицира частично заложените в модела закон стандарти, във връзка с което се постига основната цел на модела на закон - косвено правно регулиране на вътрешно ниво.

1 Шестакова Е.В. Примерно законодателство: Теоретико-правни аспекти и практика на прилагане: Дис... канд. правен науки. - М., 2006. С. 19.

2 Виж: Bakhin S.V. Модел на закон // Право. 2003. № 1. С. 172.

3 Виж: Boshno S.V. Съвременното състояние на теорията и практиката в областта на кодифицираните актове // Съвременно право. 2003. № 12. С. 39.

5 Виж например: Кириленко В.П., Мишалченко Ю.В. Правото на Общността на независимите държави в системата на международното право // Московски журнал за международно право. 2003. № 3. С. 111-112.

6 Виж: Бюлетин. Междупарламентарна асамблея на държавите-членки на Общността на независимите държави. 1998. № 16. С. 65-89.

7 Вижте: Бюлетин. Междупарламентарна асамблея на държавите-членки на Общността на независимите държави. 2002. № 29. С. 159-174.

8 Пак там. 1998. № 18. С. 133-159.

9 Пак там. 2009. № 43. С. 402-428.

10 Пак там. 2006. № 37. С. 342-355.

11 Пак там. 2005. № 35 (част 1). стр. 262-286.