модел за подражание
Превод на статия от списание Atlantic за най-новата книга на историка Мери Биърд
Статуя на Октавиан Август.
ullstein bild чрез Getty Images / Archiv Gerstenberg
Обхватът му е наистина впечатляващ. Историята започва с (митологични) истории за основаването на града през 18 век пр.н.е. и продължава със завладяването на по-голямата част от Апенинския полуостров през 4-ти и 3-ти век пр. н. е., както и с победата на Рим над основните му средиземноморски съперници, Картаген и Гърция, до средата на 2-ри век пр. н. е. Това е последвано от повече от сто години граждански войни, осеяни с нови завоевания (в Галия, Испания, Северна Африка и Изток). Впечатлени от политическата нестабилност, произтичаща от идването на власт на Юлий Цезар и последвалото му убийство през 44 г. пр. н. е., римляните се подчиняват на имперската система на управление при Октавиан, който през 31 г. пр. н. е. победил Антоний и Клеопатра и се нарекъл Август, първият римски император. В продължение на петстотин години империята доминира на Запад, а на Изток, под ръководството на византийските императори, тя просъществува 1400 години. Как са го направили?
Една от възможните версии, която предпочитат самите римляни, отдава почит на такава характеристика като virtus, което означава както сила на характера, така и мъжественост. Подобна интерпретация, популярна сред учените от миналото поколение, разглежда древния Рим като изключително войнствена и империалистична общност, която се издига на власт, като наранява и убива своите съседи. Съвсем наскоро историците предположиха, че растежът на Римската империя се основава на непрекъснато променяща се смес от твърд и мек империализъм и работата на Биърд се основава на това разсъждение.Разбира се, римляните са убили и поробили огромен брой хора. Благосъстоянието на Древен Рим зависело от плячката, таксите и данъците, събирани от пленените племена и градове, както и от труда на неримските роби. (През 2 век пр. н. е. повече от осем хиляди нови роби са били доставяни на полуострова всяка година - печалбата от отвъдморските завоевания.) Но едва ли имаме достатъчно основания да твърдим, че римляните са били по-нетърпеливи за войни от другите народи, които са живели по бреговете на Средиземно море.