Мохамед бин Идрис аш-Шафии - портал за кавказки мюсюлмани
На около тридесет и пет годишна възраст имам ал-Шафии придоби известност в Багдад. Там той развива собствена религиозна и правна доктрина. Неговите възгледи са изложени в Kitab al-hujja, което отразява ранните му възгледи по много правни въпроси. Докато е в Ирак, имам ал-Шафии написва друг трактат, Рисала, който се смята за първия труд върху принципите на юриспруденцията в историята на исляма.
Няколко години преди смъртта си ал-Шафии се премества в Египет. Причината за напускането му е конфликт с халиф ал Мамун. В Египет имам ал-Шафи бързо зае полагащото му се място сред теолозите и успя значително да разшири собствените си познания. В резултат на това той преразгледа възгледите си по някои богословски и правни въпроси и написа известната си работа Kitab al-Umm.
Имам ал-Шафии, Аллах да се смили над него, беше много благочестив човек. Той разделил нощта на три части, отделяйки една трета за изучаване на знания, една трета за извършване на ритуали на поклонение на Бога и една трета за сън. Ар-Раби каза: „Аш-Шафии, Аллах да се смили над него, прочете изцяло Корана през месец Рамазан шестдесет пъти и всичко това в молитва (салят).“
Аш-Шафие (Аллах да се смили над него) каза: „Не съм ял до насита от шестнадесетгодишна възраст, защото пресищането натежава тялото, прави сърцето безчувствено, унищожава прозрението, предизвиква сън и прави човек слаб в поклонението на Аллах.“ Обърнете внимание на неговата мъдрост при споменаването на страданието от пресищане и след това на усърдието му в поклонението на Аллах, тъй като той остави ситостта заради него (поклонението на Бог), а основата на поклонението на Бог е ограничението в храната.
Аш-Шафии беше попитан за същността на някакъв въпрос, но той запази мълчание. Попитаха го: „Няма ли да отговорите с даАллах ще се смили ли над теб?" А той каза: "Не, докато не разбера каква е ползата - от мълчанието си или от отговора си." Така той бдял над езика си, въпреки че езикът е най-силното тяло, което управлява факихите, и най-неподвластното на дисциплина и ограничения. И от това става ясно, че той е говорил и се е въздържал да говори само за да получи милост и награда от Всевишния Аллах.
Що се отнася до отказа му от светското, аш-Шафи‘и (Аллах да се смили над него) каза: „Който твърди, че е съчетал в сърцето си любов към земния свят с любов към неговия Създател, той лъже.“ Ал-Хамиди ал-Маки каза: „Ал-Шафи‘и, Аллах да се смили над него, напусна Багдад на път за Йемен с няколко служители и отиде в Мека с десет хиляди дирхама със себе си. За него беше опъната палатка извън Мека, където хората започнаха да идват при него. И той не напусна това свое място, докато не раздаде всички пари. Един ден той излязъл от банята и дал на прислужника много пари. Веднъж от ръката му падна камшик и когато един човек го вдигна и му го даде, той му даде петдесет динара като награда. А щедростта на аш-Шафии, Аллах да се смили над него, е твърде известна, за да можем да разкажем всичко за нея.
Основата на отказа от светското и непретенциозността е щедростта, защото този, който обича нещо, държи на него и не се разделя с него. И е лесно да се разделим с богатството само на онези, в чиито очи смъртният свят е станал незначителен, и това е смисълът на отказ от светското.
Изключителната степен на неговия отказ от светските неща и фактът, че той изпитва силен страх от Всевишния Аллах и полага всички усилия за бъдещия си живот, се посочва от една история, в която се съобщава, че Суфян ибн ‘Уайна цитира хадис, който смекчава сърцето, и аш-Шафи‘и изпада вприпадък. Те казаха на Суфян: "Изглежда, че е мъртъв." И той каза: "Ако той умря, значи най-добрият от хората на това време е умрял." Те също така казват, че „Абдала ибн Мохамед ал-Балауи каза: „Седяхме, аз и „Умар ибн Наббата, спомняйки си за праведните слуги на Бог и отчуждени от светското, и „Умар ми каза: „Не съм виждал някой по-благочестив и красноречив от Мохамед ибн Идрис ал-Шафи‘и.
Що се отнася до аш-Шафии като човек, запознат с тайните на сърцето и знанието за бъдещия живот, това може да се научи от мъдростта, предадена от него. Казват, че го попитали за декорирането на витрини и той веднага, без колебание, отговорил: „Показността е изкушение, което от прищявката на душата се появява пред очите на сърцата на учените и след това те гледат на това изкушение с злобния поглед на нафс и делата им се разстройват.
Аш-Шафи‘и (Аллах да се смили над него) беше попитан: „Кога човек става истински учен?“ Той отговори: „Ако той напълно овладее религиозната наука, обърне се към други науки и след това внимателно обмисли всичко, което е пропуснал, тогава той ще стане учен, защото на Гален (известен лекар) също беше казано: „Вие предписвате много лекарства за една болест едновременно!“ И той отговори: „В крайна сметка целта на тяхното назначение е една, те заедно изпълняват задачата, успокояват остротата на болестта, защото сами по себе си те са разрушителни.“ Този и други подобни примери, които са безброй, показват висотата на неговото познаване на Всевишния Аллах и неговото знание за бъдещия живот.
Що се отнася до намерението на аш-Шафии, чрез знанието на фикха и научните дискусии в него, да работи само в името на Аллах, това е посочено от една история за него, където се съобщава, че той е казал: „Бих искал хората да се възползват от това знание, без да приписват нещо от него лично на мен.“ Толкова дълбоко осъзна пагубността на знанието в резултат на неговотозлоупотреба и желанието да си направи име с него, така че той очисти сърцето си от желанието да привлича погледи към себе си, оставяйки в него само намерението да работи единствено в името на Аллах. Аш-Шафии каза: "Никога не съм спорил с никого, желаейки противникът да греши." „Никога не съм говорил с никого, освен с пожеланието това да му донесе успех, да го насочи по правилния път, да му помогне и да бъде защитен от Всемогъщия Аллах и да го защити. И не влизах в разговор с никого, обръщайки внимание на факта, че Аллах разясни истината на моя език или на неговия език. „Винаги, ако донасях истината и аргумент на някого и той ги приемаше, тогава се изпълвах с уважение към него и вяра в любовта му към истината и всеки, който неоснователно оспорваше правотата ми и настойчиво привеждаше аргументи в защита, той падна в очите ми и аз го отхвърлих.“
Ахмад ибн Ханбал каза това за него: „В продължение на четиридесет години не съм извършил нито една молитва, в която да не помоля Аллах да благослови аш-Шафи‘и в молба-дуа, нека Той се смили над него!“ Поради многобройните молитви (дуа) на Ахмад ибн Ханбал, синът му попитал: „Какъв човек беше аш-Шафии, какво искаш за него във всяка молитва?“ Ахмад ибн Ханбал му отговори така: „О, сине, аш-Шафи‘и, Всевишният Аллах да се смили над него, беше като слънцето за този свят и благополучието за хората! Вижте, има ли негов заместител в тези две неща?
В момента последователите на мазхаба Шафи живеят в Египет и Източна Африка, в страните от Близкия изток, отчасти в Индия, Пакистан, Ирак, Йемен, Малайзия и Индонезия. В България много мюсюлмани от Северен Кавказ традиционно се придържат към този смисъл.