молдовски език

Молдовският език(limba moldovenească,limba moldovenească) е език, който принадлежи към балкано-романската подгрупа на романските езици. Някои съвременни лингвисти [3] смятат, че „румънски“ и „молдовски“ са различни имена (лингвоними) на един и същи език [4] [5] , докато други източници [6] [7] [8] (например Голямата българска енциклопедия) смятат молдовския език за един от източнороманските езици [9] . Освен в съвременна Молдова, молдовски език се говори и в Буковина и в Одеска област на Украйна.

Щати:Молдова Молдова Приднестровието Приднестровието (неразпознато; кирилица) [2]Регионален или местен официален език:Украйна Украйна :

език

молдовски

Литературният молдовски език започва да се оформя през 16-17 век, но окончателно се оформя през втората половина на 19 век [10] . Езиковите различия между румънския и молдовския език започват да се появяват през 19 век, когато в Румъния, възникнала през 1859 г., започва период на корекция на румънския език, от който активно се изтеглят славянските лексеми [11] [12] . През XIX-XX век значителен брой научни латинизми са въведени в речника на румънския език. Езиковото изграждане на нормата на книжовния молдовски език, различен от книжовния румънски, продължава от 1924 до 1932 г. и от 1938 до 1940 г. в СССР. От 50-те години на миналия век тече обратен процес на сближаване между молдовската и румънската езикови норми, като към края на 80-те години те стават практически неразличими [13] .

В Гагаузия молдовският е един от трите официални езика (заедно с гагаузкия и българския).

Един от официалните езици на непризнатата Приднестровска молдовска република е молдовският език, базиран на кирилица[2].

Съдържание

Ранна история

Романските елементи се появяват на територията на Молдова не по-рано от 12 век [20] . Първите дако-романски паметници на кирилица са известни от 17 век. Като писмен език в молдовското княжество не е използван местният диалект, а наддиалектът койне, общ за Дунавските княжества и Трансилвания [източникът не е посочен 518 дни] .

  • Автохтонни езици (до II в. сл. н. е.) - индоевропейски езици на Балканския полуостров (гети, даки, одризи, мааси, илири и др.)
  • Народен латински (II-III век) - форма на латинския език в провинция Римска Дакия в Римската империя
  • Балкански латински (IV-VII в.) - регионален език на Балканите преди славянското преселение
  • Прарумънски език, иначе общ румънски или общ романски език от източен тип (ок. VII-IX (X) век [21] ) - периодът на славяно-романското двуезичие (балкански латински и общославянски език)
  • Румънски предписмен език (IX (X)-XV в. [21] )
  • молдовски език (от 16 век)

Формиране

Молдовският език има древни литературни традиции [22]; литературата на молдовски език включва, наред с други неща, баладата „Миорица“, създадена през 13 век. Речникът на молдовския език, записан в писмата, издадени от канцеларията на молдовското княжество, е повече от 1000 лексикални единици от молдовския речник, фиксиращи съществуването на молдовска писменост, която е удостоверена от 1392 г. [23] .

Първият официален документ на молдовски език е известен от 1571 г. През 1581 г. е съставен първият молдовски лексикон (речник) – Катастих на Галатския манастир [24] .

В двуезичното Молдовско княжество се използва молдовският език [27] .

ОТНОСНОна молдовски език през 17 век са написани първите изследвания: “Despre limba noastre moldovenyasca” Гр. Ureke (1635), „Despre Limba Moldovenyaske” от Мирон Костин (1677), „Despre Limba Moldovenilor” и „Despre Bukile Moldovenilor” от Д. Кантемир (1716) [31] .

Дмитрий Кантемир в своето класическо „Описание на Молдова“ (1714-1716) посвещава отделна глава от книгата на молдовския език [32] .

Той също така отбелязва общия език на жителите на Дунавските княжества и посочва разликата в регионалните диалекти:

Жителите на Влахия и Трансилвания споделят един и същи език с молдовците, но произношението е по-грубо, като например:dzhurВалах произнасяzhur, тоест, кълна се, като полскиżили френскиj;думнедзеу, тоест богът е влах.dumneseu;Акум(сега) - влашки.Акума;ахела(онзи) - влашки.ахела. Власите употребяват някои думи, непознати на молдовците, които обаче са пропуснати в писмото, и във всичко следват стъпките на молдовците по отношение на езика и правописа, като по този начин признават, че молдовският език е по-чист от техния, въпреки че ги възпира да заявят това открито поради злата воля, която съществува между молдовците и власите [33] .

Кантемир го нарича "молдовски език" (лат. lingua moldavica) и "език на молдовците" (лат. lingua moldavorum) и директно посочва връзката му с латинския:

Кирилицата, използвана в молдовския език, се различава значително от българската кирилица. И така, за звукаjимаше специална букваџ, а комбинациятаyn/ymсе предаваше със специална буква, подобна на стрелка нагоре [33] . Таблица на молдовската кирилица може да се види в цитирания вече труд на Кантемир.

Кантемир в произведението си „Хроника на древността на романа-молдо-власи“ (Mold.Хроника Vekimei a Romano-Moldo-Vlahilor) се казва, че дакийският (влашки) и молдовският език имат самоназвание „румънски“, което означава „римски“ [34]:

Ние, молдовците, също се наричаме римляни и нашият език не е дакийски, не молдовски, а "румънски", така че, ако искаме да попитаме непознат дали знае нашия език, ние не питаме: "Знаете ли молдовски?", А питаме: "Знаете ли румънски?", Тоест (на латински): "Знаете ли римски?"

В Бесарабия

След българо-турската война през 1812 г. източната част на Молдавското княжество влиза в състава на Българското царство и се нарича Бесарабска област, а по-късно - Бесарабска губерния. Продължава развитието на книжовния език на кирилица, едно от наименованията на който е „молдовски език“ (докато езикът на западната част на молдовското княжество и на влашкото княжество, обединени в новата държава Румъния, окончателно преминават към латиницата през 1862 г.).

През 1818 г. молдовският език става официален език на Бесарабия, през 1831 г. молдовският език става официален език на Молдовското княжество; през 1918 г. „Молдовският език, като официален език на държавата, е задължителен предмет във всички училища на Молдавската демократична република“ [35] .

През 1814 г. в Кишинев е разработен и издаден "Българо-молдовски буквар", през 1819 г. - "Кратка българска граматика с превод на молдовски език", който впоследствие е препечатан в Кишиневската епархийска печатница. През 1840 г. в Петербург са издадени „Надпис на правилата на влашко-молдовската граматика“ и „Събрани съчинения и преводи на влашко-молдовския език“ от Й. Гинкулов (Хинку). Гинкулов предлага да се използват термините "валахо-молдовски език" или "румънски език", т.к.обобщаващ за цялото дако-румънско езиково пространство [36] .

От 1830-те и 1840-те години се наблюдава тенденция за изтласкване на молдовския език от деловодството и образованието и замяната му с български. През 1828 г. е премахнато задължителното деловодство на молдовски език [37] . През 1842 г. изтича седемгодишен период, през който е възможно да се подават жалби и петиции на молдовски език. През 1866 г. е наложена забрана върху преподаването на молдовски език в Кишиневската гимназия. Формалната причина за забраната е, че „според новия гимназиален устав... в нашите гимназии специалните учители изобщо не са длъжни да преподават специални местни диалекти“ [38] . Пет години след изключването на молдовския език от курса на Кишиневската гимназия е издаден указ, забраняващ преподаването на молдовски език в окръжните училища на Бесарабска област. От втората половина на 19 век молдовският език е изместен от църковните служби. При епископ Павел (Лебедев) по различни оценки са затворени от 340 до 417 църкви поради невъзможност да се организира служба на български език в тях [39] . При него молдовската версия на Кишиневския епархийски вестник престана да се печата. Така през последната третина на 19 век молдовският език в Бесарабия остава изключително говорим език на селското население.

Връщането на молдовския език в общественото пространство, образователната система и православното богослужение е свързано със събитията от революцията от 1905-1907 г. През този период започва преподаването на молдовски език и църковно молдовско пеене в Кишиневската духовна семинария и други учебни заведения на Кишиневската епархия, издават се редица вестници и списания (виж статията Преса в Молдова). в литургичния ипочти религиозна литература, използвани са старата молдовска книжовна норма и традиционната кирилица. Нямаше литературна норма за светски текстове. Граматиката и лексиката могат да варират от съвременната румънска норма до имитация на местни диалекти. Нямаше и единна азбука. Най-често се използва или българската азбука, или много опростена версия на молдовската кирилица, която се различава от русифицираната версия с изписването на "ъ" вместо "е" и "й" вместо "ь" в края на думите. Записването с помощта на църковно-молдовската азбука, но с граждански шрифт, се практикува по-рядко.

Въпреки това, след активната езикова корекция на румънския език, когато много славянски лексеми бяха изтласкани от него, бяха въведени нови френски, латински и италиански корени и азбуката беше преведена на латиница, според А. Матеевич, бесарабските молдовци имаха предимство, тъй като

те са запазили езика на дедите си, който дълго време е техен църковен език. На този език със славянски букви са написани древните молдовски хроники - писма и укази на молдовските владетели. Някога в съвременна Румъния той е бил в обща църковна и популярна употреба. Сега там той се пренесе в царството на историческите спомени, а в Бесарабия остана почти напълно непокътнат [41] .

Желаейки да подчертае разликите между народния език на бесарабските селяни и румънските нововъведения, А. Матеевич, говорейки на Първия конгрес на учителите на Бесарабия през 1917 г., каза: „Ние ще преподаваме молдовски, църковен език, а не езика на букурещките вестници, от който не разбираме нищо, сякаш е татарски.“

    Карти на разпространението на румънския език в началото на 20 век, направени от Густав Вайганд: