Молебен в църквата
Християнинът извършва живот и служба на Бога, където и да се намира - в църквата, на работа, учене, в семейството, в командировка или участие в благовестието, намирайки се на различни места и общувайки с различни хора. Всеки, който обича Господ Исус, отразява Неговата любов в думи и дела.
Но най-важното място, където се извършва „тайнството на Божието благовестие” (Римляни 15:16) е, разбира се, събранието на светиите – Църквата на Исус Христос – хора, изкупени от Неговата свята Кръв.
И така, предлагам всеки искрен християнин, заедно с нас, с молитва и пост, да започне да изучава как да извършва молитвеното служение в църквата в съответствие с Божието Слово.
Без молитва християнинът не може да живее пълноценен духовен живот. Нашият Господ ни учи да бдим и да се молим, защото духът е бодър, но плътта е слаба. Същевременно Исус ни предупреждава да не бъдем „фарисеи” с молитвите си, да не се уподобяваме на езичниците, които мислят да бъдат чути в многословието. Той ни учи да се молим на Отца в тайно и че Онзи, който вижда в тайно, ще ви възнагради явно. Това може да се прочете в гл.6 Ев. Матей (Матей 6). Може би за някого това ще е новина, но за да ни чуе Бог, не е необходимо някой друг да чуе. Основното е, че молитвата трябва да тече като жива река от дълбините на искрено благодарно сърце.
Представете си, че в Йерусалим в деня на Петдесетница, след проповедта на апостол Петър, повярваха около три хиляди души, а след това все повече и повече. И колкото и многолюдно да беше събранието на Божиите светии, всеки тогава можеше и сега може да насърчи духа си и да дойде в молитва към Господа. И Той чува всички, дори и да се молим заедно и всеки за своето, и то не само на една среща, но по цялото земно кълбо. Ден и нощ нашият Спасителвсяко любимо дете чува. Лично аз вярвам на думите на Исус, че моята молитва „тайно” е угодна на Бога и не е по-слаба от това, ако се молех по абсолютно същия начин, със същите думи, пред другите. Защото молитвата на вярващия е разговор с Отца.
6 Но когато се молиш, влез в стаичката си и като затвориш вратата си, помоли се на своя Отец, който е в тайното място; и вашият Отец, който вижда в тайно, ще ви въздаде наяве.
Благодаря на Бог и на Спасителя Господ Исус Христос, че и аз, и вие можем да влезем в него навсякъде и по всяко време. И да го правите буквално у дома и да работите на полето или във фермата, да полагате заваръчен шев между две тръби, да обработвате дървени дъски, да готвите борш, да перете дрехи и да бъдете на Божествената служба. Най-важното е да „влезем в стаята”, защото ние самите, по Божията благодат, сме храмът на живия Бог, т.е. тази стая. Необходимо е човек да влезе в себе си в Божието присъствие – то ще се изпълни със Святия Дух. След това трябва да "затворите вратата" - това означава да се отречете от всичко и всички, освен от нашия Спасител Бог. И какво чудо – нашето духовно сърце се отваря и ние искрено се обръщаме към Отца. В същото време няма значение, ако нещо не е много красиво и компетентно казано, основното е честно и искрено, не за показ, основното е с любов и вяра в Спасителя Исус Христос. И самият той: „... Духът ходатайства за нас с неизразими стенания” (Рим. 8:26). И носи нашите молитви в Небето съвършени и скъпоценни, с които са пълни златни купи (Откровение 5:8)
Бих искал също да отбележа, че относно молитвата „сама по себе си“, т.е. дух, казва Старият завет. Нека прочетем във втората книга на Летописите, както Соломон каза за това:
„И когато влязат в себе си в земята, в която са пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на плена си, казвайки: Съгрешихме, съгрешихмебеззаконие, ние сме виновни"