Морозов Д
ИСТОРИЯ И ХУМАНИЗЪМ
Смятаме, че човекът е най-забележителното творение на Вселената. Но не винаги е било така. В зората на своето съществуване човекът изобщо не се е смятал за специален. Мястото му в мисловната картина на света зависеше от това колко уверено можеше да се справи с опасностите и да осигури себе си. И в началото това място беше доста ниско.
Мнението на човека за себе си намери израз в неговата митология, която беше не само начин за познаване на света, но и вид огледало, което отразяваше човешката представа за йерархията на Вселената. Образът на върховното същество, пред което се прекланяше човекът, се променяше заедно с развитието на производителните сили на обществото. Колкото повече се развиват производителните сили, толкова повече се развива образът на върховното същество, което стои в центъра на Вселената.
Човешкото съзнание е преминало през няколко етапа в своето развитие. Всеки етап беше свързан с известна степен на независимост от природата, която можеше да бъде постигната. Колкото по-успешно човек решаваше задачите да си осигури всичко необходимо за живота, толкова по-голяма беше степента на неговата независимост и колкото по-ярък ставаше собственият му образ във възгледите му, толкова повече той се издигаше в собствените си очи.
Етап 1. Тотемизъм. Преди около 100 000 години човекът е бил доста слабо и безпомощно същество. В необятността на Африка, където тогава живееше, го чакаха ужасни хищници. Лъвове, леопарди, хиени, вълци и крокодили биха могли да го разкъсат на парчета, а слонове и носорози могат да го стъпчат в земята. Човекът се почувства несигурен. Беше далеч от върха на хранителната верига. Много от животните бяха по-силни от него. Това доведе до факта, че човек се почувства като по-малък брат на животните. Ражда се най-старата от формите на човешкото съзнание, тотемизмът.
При тотемизма човек вярва, че животното е прародител на човешката раса, неговият свещен прародител. Този животински прародител е по-силен, по-мъдър и жизнеспособен от човека.
Етап 2. Митологичен политеизъм. Но методите на лов се подобриха. Човекът се научи да борави с копие и огън и скоро вече не се страхуваше от животните. Той бавно се изкачваше към върха на хранителната верига, но все още се чувстваше слаб пред природата. Всяко природно бедствие - наводнение, вулканично изригване, неочакван студ - заплашваше да отнеме живота му. Човекът не се страхуваше от животните, но се страхуваше от природните стихии, които смяташе за страховити и опасни.
И точно както преди се опитваше да успокои своя свещен тотемен предшественик, той започна да умилостивява природните сили, давайки им познати и разбираеми форми. Първоначално те бяха фигури на живи същества с тела на хора, но бяха с глави на животни и птици, което беше явно наследство от епохата на тотемизма.
Когато човек се освободи от страха от природата, въображението му изтрива архаичните черти на божествата и скоро природните сили започват да се появяват под формата на всемогъщи богове, всеки от които "познава" определено природно явление.
Заемайки се с продуктивна икономика, предимно със селско стопанство, човек получава още по-голяма независимост от стихиите и започва да се страхува от тях още по-малко. Образът на "висшето същество" вече престана да бъде дървен или каменен идол, както беше при фетишизма, престана да бъде животински тотем и дори същество със смесени (човешки и животински) характеристики.
Сега върховното същество, командващо елементите, вече беше напълно в човешка форма. Гърците от класическия период доведоха този образ до съвършенство.
Етап 3: Монотеизъм. Въпреки това дори фермерът е бил уязвим на силитерая. Слана, суша, градушка сега заплашваха живота му повече от хищниците от времето на тотемизма. Човекът престана да се страхува от отделните елементи, но се страхуваше от природата като цяло. И образът на по-висшето същество се разви: множеството богини и богове беше заменено от образа на Единния Бог и Небесната царица, олицетворяващи природата в цялото й единство. Човечеството навлезе в ерата на монотеизма.
Но човекът упорито продължаваше да търси нови и нови начини за оцеляване. И наред със земеделието и скотовъдството, в крайна сметка той откри такъв ефективен начин за придобиване на материално богатство като занаятите и търговията.
Етап 4. Хуманизъм. Още през II хилядолетие пр.н.е. д. морската търговия се провежда активно в средиземноморския басейн. Но започва да се превръща в истински източник на благополучие в Италия от 14 век, във Франция от 15 век, в Англия и Холандия от 16 век.
Материалното благосъстояние на търговеца и на цели търговски държави вече не зависи от капризите на природата. Търговецът можеше да се нахрани по всяко време. И загуби страха от природата.
Образът на висше същество, олицетворяващо природата, започва да губи своето всемогъщество и страха, който вдъхва. Човекът на новата цивилизация не се страхуваше от нищо. Смяташе, че дължи живота и успеха си само на себе си.
И тогава човекът започна да мисли, че най-високата ценност е самият той. Той постави себе си, а не Бог, в центъра на вселената. Започна ерата на хуманизма - ерата на Човека, който не се страхува от нищо, който се смята за мярка за добро и зло, грозота и красота.
Човекът в наши дни. Може би човекът е избързал и е надценил силата си. Природата е способна да нанесе на човечеството такива удари, от които то няма да се възстанови. Да, и самото човечество се зае със създаването на изкуствено местообитание толкова активно, че дивата природа около негобеше на ръба на изчезването. Появи се ново течение на хуманизма - екологичният хуманизъм, който се застъпва за хармоничното съжителство на човечеството и природата.
Основната революция в човешкото съзнание обаче вече е извършена. Човек вече не вижда в този свят живо същество, по-високо и по-силно от себе си. Човек осъзнава, че космическите сили на безграничната Вселена могат да си играят със Земята като с песъчинка, но вече не се стреми да ги умилостивява с ирационални обреди и дарения. Човек разчита повече на силата на своя ум, на силата на науката.
Живеем в епоха на хуманизъм, защото такова е сегашното ни положение в световния ред на нещата. Хуманизмът не е измислица, не е теория, не е идея. Хуманизмът е естествен начин на мислене на човек, който е покорил стихиите на природата и сега търси хармония с природата. Той не е изсмукан от пръста, той се ражда естествено в хода на упоритата борба на човека за правото му на живот.
Хуманизмът ще изчезне само когато цивилизацията изчезне и човекът, подивял, отново ще се върне към копието и огъня.
Резултати и перспективи. И така, етапите на формиране на човешкото съзнание, в зависимост от това колко здраво и безопасно място в природата и света заема човек, се подреждат по следния начин:
2. Митологичен политеизъм.
3. Религиозен монотеизъм.
Тези съзнания не съществуват в чист, идеален вид. Те се наслагват един върху друг, възгледите на различни епохи съжителстват. Религията все още е много силна в свят, в който човекът вече осъзнава себе си като главното същество на Вселената. Мнозина по различни причини не искат да признаят това, все още се прекланят пред силите, създадени от въображението и страха. Митологичните вярвания, тотемизмът и дори древният фетишизъм продължават да съществуват.
Хуманистичният мироглед е тясно свързан сниво на развитие на цивилизацията. Колкото по-високо е развита цивилизацията, толкова по-високо е нивото на хуманистично съзнание. От това можем да заключим, че бъдещето е именно на хуманистичния мироглед. Така е и така ще бъде, освен ако човек сам със собствените си ръце не разруши това, което е създал. Но като оптимисти, ние хуманистите вярваме в силата на разума и здравия разум.