Музей на геноцида, Музей-институт на арменския геноцид
ЛЕСЛИ ДЕЙВИС - 140
Лесли Дейвис започва дипломатическата си кариера през 1912 г. Обещаващ млад юрист е изпратен първо от Държавния департамент на САЩ на дипломатическа служба в Батум (Българско царство).
„Консулството в Харберд е едно от най-отдалечените и недостъпни в света. Намира се в пустошта на азиатска Турция, далеч от всяко пристанище или железопътна линия. За да стигна от пристанището Самсун на Черно море, което беше най-удобното и най-натовареното, бяха нужни 13 дни каране с каруца, а когато се върнах, яздех 18 дни на кон, за да стигна до гарата в Ерегли, откъдето след 3 дни влязох в Цариград с влак. Лесли Дейвис
Дейвис пристига в Харберд на 31 май 1914 г. По волята на съдбата американският консул става очевидец на клането на арменци, извършено в „провинцията на клането“.
Излагайки живота си на риск, Л. Дейвис укрива около 80 арменци в сградата на консулството. Един от тях беше преводачът и бодигард на Дейвис Карапет Петросян. С него Дейвис отиде до езерото Гелджук (този район се превърна в масов гроб за хиляди арменци от Харберд). През 1923 г., едва избегнал смъртта, Карапет пише на ръководителя на консулската служба на Държавния департамент Уилбър Кар: „След няколко дни научихме, че арменци в изгнание са били убити на няколко мили от града, консул Л. Дейвис не можеше да повярва, поради тази причина тръгнахме на кон от Харберд и след около три мили от двете страни на пътя видяхме трупове. Петнадесет мили срещнаха хилядинамушкани мъже, жени и деца, чиито трупове вече се разлагаха. По този начин консул Дейвис лично се убеди, че правителството реши да изкорени арменската нация в страната, така че той започна да прави всичко възможно, за да помогне на останалите оцелели.
В доклад, написан до Държавния департамент, Дейвис описва арменската спасителна мисия по следния начин: „Когато стигнах до Харберд, дори не предполагах, че може да се случи такава трагедия и аз ще бъда единственият чуждестранен служител, който е станал очевидец, и въпреки че няма да имам възможност да предотвратя, ще спася някои от тежкото положение на останалите.“
Част от арменците, намерили убежище в американското консулство, са американски граждани или техни роднини. След депортацията арменците, подслонени в американското консулство, учениците от Ефратския колеж, работниците от американската болница, получили разрешение за временно пребиваване, учениците и учителите от немските и датските сиропиталища останаха в Харберд. Около 40 арменци живееха в парка на голямата и оградена сграда на консулството. Дейвис лично осигури храна за голям брой арменци. На децата беше забранено да вдигат шум, през деня мъжете се криеха в мазето, а през нощта излизаха да подишат чист въздух. Животът на всеки укриващ се арменец беше в сериозна опасност, смятаха ги за „фурар“, тоест дезертьори, грешници.
Арменците, които избягаха от депортацията, предадоха на американския консул пари, бижута, ценни книжа, сертификати за животозастраховане. Когато ситуацията ескалира още повече, чуждестранните мисионери на Мамурет-ул-Азиз също предават парите си на Л. Дейвис за съхранение.
„Имаше период, когато по този начин се оказах с около 200 000 долара в злато и тъй като слугите почти отсъстваха, понякога си мислех какво може да стане, акоконсулството нападна, когато щях да съм сам."
Дейвис държи имуществото на арменците при себе си до 1917 г., когато напуска Османската империя. Всъщност той спасява не само живота на десетки арменци, но и тяхното имущество, въпреки че му е наредено да предаде ценностите на арменците на държавата. Л. Дейвис свидетелства в своя доклад, че преди да напусне Харберд, той върна основната част от парите на законните собственици, малка част на датските мисионери и застрахователните сертификати на германеца Егман. Другата част от средствата той взел със себе си в САЩ за доставка на роднини, живеещи там.
Дейвис се занимава и със съдбата на оцелелите арменци от Себастия и Диарбекир. Той пише: „За да разбера на място дали арменците от Сваз или Диарбекир, които се интересуват, са там, изпратих малки суми чрез банка, която имаше клонове в тези два града. Ако бяха там, щяха да получат пари и да ми пратят разписка. В противен случай преводът беше върнат. След като получих всички данни за арменците, посочени в инструкциите на Държавния департамент към консулството, отговорих с подробно писмо.
Много арменци от Харберд отидоха на полева работа в САЩ още преди геноцида. Следователно, през 1917 г., след влизането на САЩ във войната, когато Лесли Дейвис се завръща в родината си, много американци от Харбърд се обръщат към бившия консул с надеждата да намерят роднини. Държавният департамент позволи на Дейвис да пътува до Ню Йорк, Бостън, Провидънс и други градове, за да се срещне с тях.