На френски ударението ВИНАГИ пада върху последната сричка.
На френски ударението ВИНАГИ пада върху последната сричка.
-s, -t, -d, -z, -x, -p, -g(както и техните комбинации) в края на думите НЕ СЕ ЧЕТЕТ.Гласние, è, ê, é, ёпод ударениеи в затворена сричка се чете като "е": фуршет [шведска маса] - вилица.
eвнеударена сричкасе чете приблизително като немското "ö" - като буквата "ё" в думата Möbius: menu [меню], considerer [regarde]. За да произведете този звук, трябва да опънете устните си напред с лък (както е на снимката по-долу) и в същото време да произнесете буквата "е". При едносрични думи се четеeв края на думите. Това са членове, предлози, местоимения, демонстративни прилагателни: le [le], de [de], je [zhe], me [me], ce [se]. Нечетливото окончание-s, което образува множествено число на съществителни и прилагателни, не прави буквата-eв края на думата четима: régime и régimes се четат еднакво - [mode].-erв края на думите се чете като "e": parler [parle] - да говоря.-erе стандартното окончание за френските правилни глаголи.
g се чете като "g", но предиe,i иyсе чете като "g". Например: général - четете [общ], régime [режим], ажиотаж [hype]. Добър пример е думата гараж - чете се [гараж] - първото g предa се чете твърдо, а второто gпредиe - като "zh". Буквосъчетаниетоgnсе чете като [n] - например в думата коняк [коняк] - коняк, шампанско [шампанско] - гъби, шампанско [шампанско] - шампанско, лорнет [лорнет] - бинокъл. s се чете "k", но предиe,i иyсе чете "s". Например: сертификат се чете [сертификат].
