На каква цена се оценяват придобитите или произведените запаси съгласно изискванията на наредбите
Първоначалната цена на материалните запаси, закупени срещу заплащане, е цената на материалните запаси, която се състои от следните действителни разходи:
- сумата, платена съгласно договора на доставчика (продавача);
- платената сума за информация, посредничество и други подобни
услуги във връзка с търсене и придобиване на запаси; - размера на вносното мито;
- сумите на косвените данъци във връзка с придобиването на материални запаси, които не са възстановени на предприятието;
- разходи за снабдяване, товаро-разтоварни операции, транспортиране на запаси до мястото на тяхното използване, включително застрахователни разходи и лихви по търговския кредит на доставчиците;
- други разходи, пряко свързани с придобиването на запасите и привеждането им в състояние, в което са годни за използване за планираните цели. Такива разходи, по-специално, включват преки разходи за материали, преки разходи за труд, други преки разходи на предприятието за рафиниране и подобряване на качеството и техническите характеристики на запасите.
Първоначалната цена на материалните запаси, произведени със собствени ресурси на предприятието, е себестойността на тяхното производство, която се определя от Счетоводна наредба (стандарт) 16 "Разходи".
Първоначалната стойност на материалните запаси, внесени в уставния капитал на предприятието, е тяхната справедлива стойност, договорена от учредителите (участниците) на предприятието.
Първоначалната цена на материалните запаси, получени безплатно от предприятието, е тяхната справедлива стойност.
Първоначалната цена на единица материални запаси, придобита в резултат на размяна заподобни материални запаси е равна на балансовата стойност на прехвърлените материални запаси.
Ако балансовата стойност на прехвърлените материални запаси надвишава тяхната справедлива стойност, себестойността на получените материални запаси е тяхната справедлива стойност. Разликата между балансовата и справедливата стойност на прехвърлените материални запаси се включва в разходите на отчетния период.
Първоначалната цена на материалните запаси, придобити при замяна (или частична размяна) за различни материални запаси, е равна на справедливата стойност на прехвърлените материални запаси, увеличена (намалена) със сумата на паричните средства или паричните еквиваленти, които са били прехвърлени (получени) в хода на размяната.
Те не се включват в първоначалната цена на материалните запаси, а се отнасят към разходите за периода, в който са направени (установени):
- загуби от извънреден труд и недостиг на запаси;
- финансови разходи (с изключение на финансови загуби), които са включени в себестойността на отговарящите на условията активи в съответствие със Счетоводна наредба (стандарт) 31 "Финансови разходи";
- маркетингови разходи;
- общостопански и други подобни разходи, които не са пряко свързани с придобиването и доставката на запаси и привеждането им в състояние, в което са годни за използване по предназначение.
Първоначалната цена на материалните запаси в счетоводството не се променя, освен в случаите, предвидени в тази наредба (стандарт).
Как се оценяват запасите на етапите на тяхното движение?
Горните методологии се отнасят до първоначалната оценка на запасите. Но проблемите на оценката няма да свършат дотук, докато не се даде отговор на въпроса как да се разпредели стойността на материалните активи, получени от икономиката на различни цени, между тези, които се използват за производство, продават се и тези, които се продават.които са останали в предприятието в края на отчетния период. По този повод се предлага да се оценяват материалните ценности според техните специфични видове, като се следват такива етапи от движението на стойностите: като се вземат предвид материалните ценности; използване на материали за производство, тяхната продажба и друго изхвърляне; определяне на стойността на остатъка от ценности в края на отчетния период и отразяване във финансовите отчети.
Световната практика за решаване на тези проблеми предлага няколко метода за определяне на себестойността. Сред тях най-често срещаните са:
- метод на средната цена;
- методът за оценка на запасите по цени на първите покупки - FIFO (first-in, first - out-method FIFO). Методът на идентификация включва движението на материални активи от момента на тяхното придобиване до момента на продажба или производствена употреба по тяхната действителна цена, която се е формирала в момента на придобиването. Удобно е да се прилага към материални активи с висока стойност, като автомобили, трактори, комбайни, различно оборудване и много дефицитни материали.
В началото на май предприятието разполагаше с 625 артикула материални активи на стойност 100 UAH за брой. През май бяха получени още три партиди материални активи: 1 май - 50 единици на стойност 100 UAH за единица. 13 май - 100 единици на стойност 120 UAH за единица и 25 май - 70 единици на стойност 140 UAH за единица. През същия месец са продадени и пуснати в производство 775 единици материални активи, в това число: 625 единици в началото на отчетния период; 50 броя получени на 1 май; 100 единици, получени на 13 май.
Оценката на движението на стоковите запаси за метода на идентификация е дадена в таблица 5.1.
В нашата страна този метод е намерил значително разпространение, новъпреки своята простота, в чуждестранната практика се използва ограничено поради два съществени недостатъка. Първо, в много случаи е трудно и непрактично да се следи покупката и използването на конкретни артикули. Второ, в случай, че предприятието се занимава с придобиване, продажба и използване на същите стоки за производство, е възможно да се определи кои стоки вече са били продадени или използвани в производството и кои са останали, може би с висока степен на условност. Така става възможно да се манипулира определението за печалба. И в зависимост от това на каква цена ще се продават едноименните стоки, печалбата ще нараства или намалява.
Метод на средната цена (среднопретеглена цена).
Използвайки този метод, изразходваните и продадените запаси, както и тяхното салдо в края на отчетния период, се оценяват по средни цени, като се вземе предвид балансът на материалите (запасите) в началото на отчетния период и техните постъпления за отчетния период. Средната себестойност на единица може да се изчисли както общо за отчетния период, така и след всяко следващо постъпване на един или друг вид материални запаси. Методологията за определяне на средната цена (среднопретеглена цена) е показана в таблица 5.2. За съставянето му използваме предишния пример.
Методът за определяне на средната цена на материалите е широко използван в националната счетоводна практика.
Метод за оценка на запасите по първа покупна цена (FIFO).
Предполага се, че закупените първи материали се освобождават за производство или продажба, тоест те се отписват по цените на първите постъпления. В същото време балансите на материалите (запасите) в края на отчетния период се оценяват по цени на последните постъпления. Този метод иманяколко значителни предимства:
1) е прост и достъпен;
2) корелира с нормалния физически поток от стоки;
3) не е възможно манипулиране на печалбата;
4) сумата в баланса ще съответства приблизително на текущата пазарна стойност.
1) справка за доходите на "хартиен носител";
2) по-голям данъчен натиск, ако се използва за данъчни цели.
Споменатата методология за оценка е показана в Таблица 5.3. За съставянето му ще използваме данните, дадени в таблица 5.1.
Таблица 5.3. вОценка на движенията на складовите наличности по цени на първа покупка (FIFO)
По съвпадение данните в таблици 5.1 и 5.3 са абсолютно идентични, тъй като в тези таблици движението на запасите от материални активи през отчетния период е станало по тяхната действителна цена.
Влиянието на методите за оценка на материалните запаси върху крайните финансови резултати е показано в таблица 5.4.
Най-високата възвръщаемост е отчетена по метода FIFO, а най-ниската - по метода на средната цена. Както беше отбелязано по-горе, печалбата, получена от продажбата, когато се използва оценката на движението на запасите от материали според методите за идентификация и FIFO, е идентична в нашия пример.
Таблица 5.4. Резултатите от влиянието на методите за оценка на движението на стоковите запаси, UAH
номер на ред
Индикатори за оценка
Метод за идентификация
Метод на средната цена
FIFO метод
Обем на продажбите (постъпления от продажби по продажни цени)