Начини за подобряване на ефективността на преподаването на втори чужд език в нелингвистичен университет (при
Библиографско описание:
Процесът на световна глобализация изисква студентите от нелингвистичните университети да владеят чужд език. В съвременния свят един успешен специалист, особено в областта на международните отношения, разбира се, трябва да владее два чужди езика. Владеенето на втори език не означава владеене на начално, а на професионално ниво.
Практиката на преподаване на немски като втори чужд език във Факултета по международни отношения показва, че студентите допускат голям брой грешки при използването на много граматични явления, което показва реални трудности при овладяването на граматичните форми на немския език. Грешките са свързани и с неправилното използване на лексикални единици в речта. Именно липсата на формиране на граматични и лексикални умения и способности е сериозна пречка за формирането на комуникативна компетентност.
Според нашия опит интензификацията на учебния процес при изучаване на немски като втори език с първи английски е възможна в следните насоки. Първо, натрупаният опит в изучаването на родния и първия чужд език значително влияе върху изучаването на втория чужд език. На първо място, това се дължи на факта, че процесът на овладяване на втори език е придружен от взаимодействие с езиковата система на родния език и първия чужд език. Това взаимодействие, както знаете, може както да улесни, така и да усложни процеса на изучаване на втори чужд език.
Овладяването на 2FL, в нашия случай немски на базата на английски, в условията на контакт на три езика - роден, 1FL и 2FL поражда две закономерности:
а)има проблеми с намесата не само от страна на родния език, но и от страна на първия език. Интерференцията, произтичаща от негативното въздействие на родния език и 1FL върху изучавания 2FL, обхваща всички езикови нива на езика (фонетично, лексикално, граматично).
б) има възможности за положителен трансфер.
Положителното влияние на родния език или 1FL върху 2FL се нарича положителен трансфер или пренос. Преносът е „пренос, при който въздействащият език не причинява нарушения на нормата в изучавания език, а стимулира вече съществуващите в него модели“ [2, с.62]
Честотата на възникване на смущения и явления на положителен трансфер зависи от своя страна от три фактора:
1) нивото на развитие на речта на родния език и съзнателното му владеене;
2) нивото на владеене на 1FL. Колкото по-добре обучаемият познава IFL, толкова по-малко явления на интерференция има и толкова повече възможности за трансфер се появяват. Но това също означава, че ниското ниво на владеене на 1FL може да има инхибиращ ефект върху владеенето на 2FL;
3) размерът на интервала от време, който разделя изучаването на 2FL от изучаването на 1FL: колкото по-малък е интервалът, толкова по-голямо е въздействието на 1FL върху усвояването на 2FL.
Повечето изследователи твърдят, че влиянието на 1FL върху изучаването на 2FL е по-силно от влиянието на родния език. Възможното взаимодействие на отделните езикови средства на езиците в контакт помежду си може да бъде описано в обобщена форма, като се използват следните модели:
1) специфично езиково явление има прилики както с родния език, така и с 1FL, следователно има големи възможности за пренос, тъй като има опори.Например, промяната на глаголи според лица и числа в сегашно време е достъпна на три езика;
2) езикявлението 2FL няма сходство нито с родния език, нито с 1FL, следователно няма опора, например, словоредът в немска подчинена клауза;
3) езиковите явления на 2FL имат прилики в родния език, но нямат прилики в 1FL. В този случай родният език може да играе ролята на опора, а 1FL е по-скоро източник на намеса, например прилагателно склонение (прилагателните се склоняват в немски и български и не се накланят в английски);
4) езиковото явление е подобно на подобно явление на IFL, но няма прилика с родния език. В този случай 1FL може да действа като подкрепа, например, статията и нейното използване.
По този начин, във всички случаи, когато се въвеждат учениците в езиковите инструменти на 2FL, е необходим сравнителен подход, за да се идентифицират както приликите между езиците (роден, 1FL, 2FL), така и техните различия.
За методологията на преподаване 2FL това означава, че е необходимо да се насърчават учениците да сравняват/сравняват езиковите средства на контактните езици във всички случаи, когато това ще помогне за предотвратяване на интерференция и ще направи положителен трансфер.
За съжаление, традиционният подход към преподаването на граматиката на втори чужд език почти не използва лингвистичния опит на учениците, придобит в процеса на овладяване на първия чужд език. Освен това в традиционното обучение по граматика основната роля се дава на усвояването на формата на граматично явление. На функционалната страна на граматическото умение, която е водеща при изграждането на речево изказване, се отдава второстепенно значение. В резултат на това учениците в най-добрия случай знаят структурата на граматичното явление, правилото за неговото формиране, но не го притежават.
При преподаването на лексиката е необходимо да се вземе предвид лексикалнатасемантична интерференция. Многобройни примери за лексико-семантична интерференция са свързани с несъответствия в съотношението на значенията и нюансите на значенията на сродните лексикални единици в немския и в родния език. Например, повечето немски думи имат по-тесен кръг от значения и по-тесни граници на употреба от съответните им в български език, например глаголът „предлагам“ в немски съответства на глаголите: „anbieten“, „bieten“, „vorschlagen“, „sicherbieten“, „auffordern“. Доста типични са грешките, свързани с нарушения на отношенията в синонимните серии, когато вместо един синоним се използва друг, който е неподходящ в този контекст, например използването на глагола „wissen“ (да знам) по отношение на хората вместо „kennen“ (да знам).
При преподаването на втори език също е важно да се вземе предвид социокултурната интерференция, която се причинява не от езиковата система, а от културата, която този език отразява. Реалности, явления или норми на поведение, сходни в различни култури, могат да причинят смущения. Например неподходящ отговор на въпроса "WiegehtesIhnen?" (Как си?), когато човек, който говори български, започне да говори за своите успехи и проблеми, докато немският и английският позволяват само един отговор на този въпрос - Благодаря, добре.
1) повторете и разширете речника на учениците,
2) въвеждане на нови лексикални единици или нова лексикална тема,
3) повторете структурата и използването на определени граматически конструкции, например, поканете учениците да преразкажат поредицата в минало време или да използват допълнителни подчинени изречения при преразказ, като „Той каза, че ...“ и т.н.,
За повишаване на мотивацията при изучаването на втори език е възможно да се въведе в учебния процессъвременни иновативни технологии - компютърни и мрежови средства, Интернет технологии. Разнообразието от информационни ресурси в Интернет позволява на учениците да изпълняват различни видове търсещи и изследователски задачи. Освен това Интернет предоставя на учениците и уникална възможност за визуална комуникация с носители на езика в реално време, което допринася за правилното възприемане на живата реч въз основа на автентични звуци, мимики и жестове. Друго предимство на използването на Интернет в процеса на обучение е проверката на разбирането на обучаемия материал чрез тестване в реално време.
- Андронкина Н. М. Проблеми на преподаването на чуждоезикова комуникация в обучението по чужд език като специалност // Преподаване на чужди езици в училище и университет. СПб., 2001. стр.150–160
- Баграмова Н. В. Езикови и методически основи за преподаване на лексикалната страна на устната реч на английски като втори чужд език в педагогически университет: Дисертация ... д.п.н. / Н. В. Баграмова. - СПб., 1993.
- Галскова, Н. Д. Междукултурно обучение: проблемът за целите и съдържанието на обучението по чужди езици / Н. Д. Галскова // Иностр. език в училище - 2004. - № 1.