Национален резерват Мадара, Супер България!
Националният историко-археологически резерват Мадара се намира на 17 км североизточно от гр. Шумен, на 2 км от с. Мадара и на 75 км от гр. Варна.
Величествените скали, красивата природа и изобилието от водоизточници са привличали хората в този край от древни времена. Населили го през неолита, те никога не са напускали тези места.
От векове хората създават тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и монашески комплекси, места за уединение и общи празници.
За това свидетелстват откритите следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др. Днес тук могат да се видят десетки паметници и антики от минали епохи.
История на Мадара
Има различни хипотези за произхода на името Мадара. Някои историци смятат, че е свързано със старогръцкото прилагателно "madaros" (гол, без дървета). Други говорят за старобългарски произход на името, което означава свещена скала, свещено място.
Първите следи от древна история на Мадара са установени в началото на тридесетте години на ХХ век. при разкопките на две надгробни плочи на платото. Гробните дарове дават информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии по Черноморието.
Дълго време траките са използвали пещерите като жилища и подобно на своите предшественици, първобитните обитатели, са ги разширявали за повече пространство и удобство.
Античният период на Мадара е белязан със силно римско присъствие. Най-известният архитектурен паметник от онова време еРимската вила (Vila Rustica). Тясъществувала между 2-ри и 4-ти век и представлявала внушителен комплекс от сгради, характерни за вилите на фермерите в европейските провинции на Римската империя. Вероятно вилата е принадлежала на богат собственик на роби.
Около 4 век на Мадарското плато възниква крепост, която е преустройвана няколко пъти и функционира до нашествието на османските турци през 14 век.
Мадара активно се заселва през Средновековието. Той е бил център на важни исторически събития, свързани с основаването на българската държава (7 век) и близост до първите столици Плиска и Преслав. За първи път името Мадара се среща през 1388 г. във връзка с превземането на областта от османците.
Забележителности Мадара
Най-известният паметник на Мадарския резерват е уникален скален барелеф, известен катоМадарски конник. Изваян е върху величествена скала, на височина 23 метра. Това е образец на ранносредновековното българско изкуство.
На барелефа е изобразен ездач в цял ръст с копие в ръка. В краката на коня се вижда паднал лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче.
Според една легенда латинският крал бил на лов на платото, но паднал от скала и умрял. Роднини увековечили краля, като инструктирали майстора да изсече образа му върху скалата.
Научните хипотези свързват изображението с хан Крум (803 - 814), Тервел (701 - 718), Аспарух (681 - 701) и дори бог Тангра (върховното божество на прабългарите).
Скалният релеф на Мадарския конник е единственият по рода си в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение, а през 2008 г. е обявен за глобален символ на България.
През 14 век в Мадара е основан един от най-големите скални манастири в България. Състои се от 150естествени пещери, разположени на различни нива на скалния венец, които са били използвани като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Една от големите пещери е била използвана като църква. Това е скалният параклис Св. Пантелеймон, който съществува и действа днес.
След превземането на България от османците (края на XIV век) Мадара губи своята идентичност на уникален културен, религиозен и административен център с национално значение. До края на 16 век бляскавите дворци и паметници от античността и средновековието са напълно унищожени. Само Мадарският конник остана непокътнат.
Мадара днес
В резерват Мадара функционира археологически музей, който представя историята на този край през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935 г. Експозицията включва над 350 оригинални находки.
Териториалната обиколка на резервата се припокрива със защитената местност Мадарски скални венци. Площта от 369 хектара е изолирана като местообитание на редки животински и растителни видове.
Повече от 30 табели и табели, разположени на ключовите места в резервата, предоставят необходимата информация на туристите. Предвидена е екопътека, която води началото си от самия обект.