Национални особености на джадидското движение в Туркестан, Статия в списание "Млад учен"

Библиографско описание:
Джадидите се стремят да овладеят постиженията на източната и западната култура, изучават и насърчават другите да правят същото. Били в чужбина, педагозите успяха да разпознаят и сравнят нивата на развитие на културата и образованието в различните страни.
Ключови думи: Джадиди, школи "Тарджимон", "Усули Джадид".
Прогресивни сили, насочени към просперитета на региона, съществуват във всички слоеве на обществото - сред занаятчиите, дехканите, търговците, собствениците на имоти и улемите. В широкото разпространение на джадидските идеи голяма роля играе вестник "Таржимон" ("Преводач"). Посещенията на Исмаил Гаспрински в Ташкент, Самарканд и Бухара през 1893 г. послужиха като тласък за последващото разпространение на образователни идеи. През 1893 г. в емирство Бухара е открито първото училище по нов метод. Впоследствие подобни училища започват да се откриват и на други места. Наред с изучаването на опита на кримската интелигенция, джадидите от Централна Азия използваха в своята образователна дейност напредналите идеи на прогресивни фигури от други страни. Възрастта на участниците в прогресивното движение в Средна Азия се различава от тази на другите представители на тази прослойка. През 1910 г. най-младият от тях Абдулхамид Чулпан е на 13 години. Най-възрастният Махмудходжа Бехбуди е на 36 години.
Развитието на прогресивното движение протича на два етапа. На първия етап джадидизмът, започвайки с образователни дейности, до 1917 г. преминава към втория етап - политическото движение.
Според техните териториални особености движението на джадидите в Централна Азия се разделя на джадидите от Туркестан, Бухара и Хива. Основата на джадидите от Туркестан беше интелигенцията, която стоеше в челните редици на съпротивата срещу колониалнитеполитиката на българската империя. Те мечтаеха да видят родната си земя като свободна и развита държава в бъдеще. Създадена в началото на ХХ век. Прогресивните сили дълбоко осъзнаха провала на съществуващата система на държавно управление, ниския жизнен стандарт на хората и необходимостта от промяната им.
Прогресивно движение в началото на 20 век В Хивинското ханство се заражда в различни исторически условия. Джадидизмът се състоеше от две течения. Дясното течение (Върховният везир Исламходжа) обединява собствениците на търговски и промишлени предприятия на ханството, както и големи баи. Неговата цел е да извърши реформи, като същевременно запази правителството на хана в държавата. Лявото течение (Бобоахун Салимов) включваше капиталисти, занаятчии и представители на други слоеве. Те се стремят да постигнат политическа активност на населението чрез организиране на училища по нов метод.
Разпространението на просвещението в Туркестан среща сериозна съпротива в лицето на колониалното правителство и неговите служители. Но въпреки това джадидите продължават дейността си в театралната, печатната и издателската област. През 1898 г. Салохидин домла открива второто джадидско училище в Андижан в Коканд, а Манон - кори - в Ташкент, където въвеждат нови методически форми на обучение.
При осъществяването на своите идеи, изразени в Централна Азия, прогресивните сили отдаваха особено значение на борбата срещу фанатизма, безразличието и изостаналостта. При решаването на тези проблеми се дава приоритет на следните области: разширяване на мрежата от училища по нов метод в региона, обучение на талантливи младежи в чужбина, създаване на различни образователни дружества и театрални трупи, издаване на вестници и списания, изграждане на национална демократична държава в Туркестан чрез повишаване на обществено-политическата икултурното съзнание на хората.
Най-важната дейност на водещите представители на националната интелигенция беше повишаването на образователното ниво чрез разширяване на мрежата от училища по нов метод. Тези училища служеха не само за бързото и лесно ограмотяване, но и за формирането на нов мироглед, свободен от фанатизъм и консерватизъм.
Джадидите се стремят да овладеят постиженията на източната и западната култура, изучават и насърчават другите да правят същото. Били в чужбина, педагозите успяха да разпознаят и сравнят нивата на развитие на културата и образованието в различните страни. И проницателният младеж имаше намерение да въведе в Туркестан постиженията на световния прогрес. В резултат на това на първия етап. Джадидите са изправени пред задачата да реформират образованието.
В образователния процес на училищата по нов метод е възприет като модел европейският стандарт. Заедно с изучаването на основите на аритметиката. История, география, естествена история, много внимание беше отделено на преподаването на основите на исляма.
Важен беше и въпросът за създаването на нови учебници. Първоначално учебниците и ръководствата, публикувани в Казан и Оренбург, се използват в много училища по нов метод в Туркестан.
Градовете Ташкент, Бухара, Самарканд, Андижан, Коканд и Хива стават центрове на джадидското движение. Откритите в тези градове общества и асоциации на културно-образователна посока доведоха до широкото разпространение на джадидизма в Туркестан.
Основните идеи и цели на джадидизма:
- избавление и освобождаване на Туркестан от средновековни останки, феодална изостаналост и религиозен фанатизъм;
- Отказ от преподаване на "стария метод", за насочване на региона, хората и нацията по пътя на развитие и прогрес;
- Създаване на национална държава
– изграждане на свободен ипроспериращо общество според метода на конституционната и парламентарна система на управление;
- дават статут на държавен език на тюркския език;
- създаването на национална валута и национална армия.
Въпреки че основната дейност на видни представители на джадидското движение започва с просвещението, тяхното идеологическо влияние върху масите играе важна роля в развитието на националноосвободителното движение на народите на Туркестан.
- Касимов Б. "Мили Уйгониш". Ташкент. 1997 г.
- Имамназаров М. "Milliy manaviatimizning takomil boskichlari". Т., "Iktisod molia", 2008.