Надзорно производство в гражданското производство - Адвокат Коробов Евгений Алексеевич - Статии

гражданското

Дълго и упорито анализирахме и анализираме една тема, свързана с доста противоречива съдебна практика. До известна степен е възможно да се разбере противоречивата практика на мировите съдии и окръжните съдилища, до известна степен е възможно да се разбере противоречивата практика на съдебните колегии на съдилищата на съставните образувания на Руската федерация.

Но аз лично не разбирам такова понятие като противоречива съдебна практика на ниво президиуми на съдилищата на съставните образувания на България и Върховния съд на Руската федерация, които са призвани да установят единна съдебна практика, основана на общо разбиране и прилагане на законодателството от съдилищата. И още повече не разбирам обратната съдебна практика на Върховния съд на България по същия въпрос - подаване на жалба от заинтересовано лице по реда на чл. 391.11. Граждански процесуален кодекс на Руската федерация, приет от същия съдия или по-скоро от заместник. председателя на Върховния съд на България В. Н. Соловьов, близо месец.

Иска се да кажеш -Все едно, майка ти, извинявай, разбери. За съжаление ние, десничарите, трябва да разберем законодателната скока, която триглавият змей на държавната власт - изпълнителен, законодателен и съдебни ръководители - направи под формата на промени в Гражданския процесуален кодекс на България в правилата на касационния и надзорен ред - изпълнителна, законодателна и съдебни глави, за да се противопоставят компетентно на такова двулико съдебно божество Янус.

Преди приемането на измененията в Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация не е имало особени проблеми с процедурата за обжалване на съдебни решения. Ясно е изградена йерархията на съдебните инстанции, очертан е кръгът от съдебни решения за всяка съдебна инстанция и е определен конкретен срок за обжалване на съдебните решения.

След направените промени в Гражданския процесуален кодекс на България в главите касационно и надзорно обжалване на съдебни решения в съдебнияНа практика настъпи хаос по отношение на процедурата по обжалване на съдебни решения. Не знам от какво са се ръководили представителите на нашето правителство, особено законодателите, но в резултат на опитите им да излязат наяве се родиха две глави с неясни и противоречиви правни норми.

При внимателно проучване на отговорите, получени от Върховния съд на Руската федерация, фактът на неспазване на зам. Председател на Върховния съд на България формуляр за процесуален документ.

Съгласно част 1 на чл. 13 Граждански процесуален кодекс България Съдебните решения се издават под формата на съдебни заповеди, съдебни решения, съдебни определения, решения на президиума на надзорната инстанция. Определението на съда, с което не се решава делото по същество, се постановява под формата на съдебно определение. Затова зам на Председателя на Върховния съд на Република България съдебното решение да се нарича определение.

В подадените жалби по чл. 391.11. КЗК България на името на председателя на Върховния съд на България обжалва не въззивното определение на съда, а определението, постановено от зам. Председателят на Върховния съд на България по реда на ч. 3 чл. 381 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.

Вторият получен отговор не съдържа аргументи, въз основа на които зам. Председателят на Върховния съд на България стигна до извода, че на надзорен контрол подлежи само въззивното определение, нито законите, от които съдията ще се ръководи при решението си, а освен това самият отговор съдържа противоречия.

Надзорното производство е етап от гражданския процес, в който се преразглеждат влезли в сила съдебни решения, с изключение на решенията на Президиума на Върховния съд на България (член 391.14 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация). Списъкът на съдебните решения, подлежащи на преглед по реда на надзора, е посочен в част.2 с.л. 391.1. Граждански процесуален кодекс на Руската федерация.

В същото време, залегнал в правната норма чл. 391.11. Граждански процесуален кодекс България възможността за преразглеждане на съдебни решения чрез надзор се отнася до други процесуални документи, различни от предвидените в част 2 на чл. 391.1. Граждански процесуален кодекс на Руската федерация. Съгласно частите 1 и 2 на чл. 391.11. Граждански процесуален кодекс на България Председателят на Върховния съд на България или заместник-председателят на Върховния съд на България, въз основа на жалба на заинтересовани лица или по предложение на прокурора, има право да внесе в Президиума на Върховния съд на България заявление за преразглеждане на съдебни решения по реда на надзора, ако жалбата на заинтересованите лица или представянето на прокурора е подадена в срок от шест месеца от датата на вписване. влизане в законна сила на обжалваните съдебни решения.

Тоест в посочената правна норма става дума за съдебни решения, но няма пряко указание кои съдебни решения подлежат на обжалване.

Основните критерии, които трябва да се следват при класифицирането на съдебните решения като такива, които подлежат на обжалване по реда, предвиден в част 1 на чл. 391.11. GIC България са: 1. Влизане в сила на присъдата. 2. Подаване на жалба на заинтересовано лице или представяне на прокурор е възможно не по-късно от шест месеца от деня на влизане в сила на обжалваните съдебни решения. 3. Те трябва да минат през етапа на касационно обжалване. 4. Не трябва да има други етапи на обжалване на съдебни решения. 5. Те трябва да съдържат съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, които са засегнали законосъобразността на обжалваните съдебни решения и са лишили участниците в спорните материални или процесуални правоотношения от възможността да упражняват гарантираните права.Гражданският процесуален кодекс на Руската федерация, включително правото на достъп до правосъдие, правото на справедлив процес въз основа на принципа на конкуренцията и равенството на страните, или значително ограничава тези права. В част 2 на чл. 377 от Гражданския процесуален кодекс на България конкретно посочва съдебните решения, които могат да бъдат обжалвани с касационна жалба, и срока, в който те могат да бъдат обжалвани.

Определения на съдия от Върховния съд на Република България за отказ за прехвърляне на касационни жалби на Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на България в съответствие с част 1 на чл. 376 от Гражданския процесуален кодекс подлежат на обжалване по различен от предвидения в гл. 41 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация. По този начин е налице явна непоследователност в предполагаемите решения на зам. Председател на Върховния съд на Руската федерация.

Така че, съгласно разпоредбите на разд. 41 от Гражданския процесуален кодекс на Република България определението на съдия от Върховния съд на Република България за отказ за прехвърляне на касационни жалби на Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на Република България може (!) да бъде обжалвано извън шестмесечния срок, предвиден в част 2 на чл. 376 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.

В същото време, част 2 на чл. 391.11. Гражданският процесуален кодекс на България ограничава срока за обжалване на съдебни решения до шест месеца от датата на влизане в сила на съдебните решения.

С това мнимо тълкуване зам Председател на Върховния съд на България понятия - съдебни решения, които са предвидени в част 1 на чл. 391.11. от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, който е изключен от техния брой с решенията на Върховния съд на Руската федерация, издадени от зам. Председателят на Върховния съд на България по реда на ч. 3 чл. 381 от ГПК, извън шестмесечния срок, предвиден в гл. 41 от ГПК на РБправото на съответното лице да обжалва по-нататък посоченото определение по реда на надзора.

Несъответствието на такова твърдяно тълкуване на жалба в производството по надзора само на определение по жалба се вижда и във взаимовръзката на тълкуването на правните норми, установени в част 2 на чл. 376 Граждански процесуален кодекс на България и предвидени в част 2 на чл. 391.11. Граждански процесуален кодекс на Руската федерация.

Съгласно част 2 на чл. 376 ГПК въззивното определение подлежи на обжалване в последния ден на шестмесечния срок и ще бъде законосъобразно. Тълкуването на част 2 на чл. 391.11. Гражданският процесуален кодекс на Руската федерация, който е включен в отговора на зам. Председателят на Върховния съд на Руската федерация в горния случай напълно изключва обжалването на решението на жалбата в надзорното производство, тъй като срокът за обжалване на решението на жалбата в касационното производство напълно съвпада с крайния срок за обжалване на решението на жалбата в надзорното производство.

Освен това съвпадението на началото и края на шестмесечния срок за обжалване в касационното и в надзорното производство поражда пряко противоречива ситуация, според която срокът за касационно обжалване следва да бъде по-малък от шест месеца, тъй като в същия срок се включва и процесуалният срок за обжалване на съдебни решения в надзорното производство, което противоречи на разпоредбите на част 2 на чл. 376 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, който установява единен срок за касационно обжалване на съдебни решения точно шест месеца. В тази връзка изявлението на зам председател на Върховния съд на Република България, че следва да се обжалва само въззивното определение по реда на част 1 на чл. 391.11. Гражданският процесуален кодекс на Руската федерация не може да бъде признат за законен, тъй като противоречи на същността на процесуалното право.

В допълнение, непоследователността на такова предполагаемо тълкуване на съдебни решенияще се види във взаимовръзката на възможността за обжалване на решението на съдията от Върховния съд на България относно отказа да се прехвърли касационната жалба на касационния съд по ред, различен от предвидения в гл. 41 от Гражданския процесуален кодекс на България и невъзможността за обжалване на такова решение в надзорно производство.

Определение за зам Председател на Върховния съд на Руската федерация, постановено в заповед ч. 3 чл. 381 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, е ново съдебно решение - един вид слой между касационния съд и надзорните инстанции, който спира движението на обжалване на съдебни решения в касация. Част 1 от чл. 376 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация

Съдебните решения на Върховния съд на България подлежат на обжалване по реда, различен от предвидения в гл. 41 Граждански процесуален кодекс България Производство в касационния съд.

Определение на съдия от Върховния съд на Руската федерация, издадено в съответствие с част 3 на чл. 381 от Гражданския процесуален кодекс България - е съдебно решение на Върховния съд на Руската федерация. Не подлежи на касационно обжалване. КЗК България след касационната инстанция познава само още един съд за обжалване на съдебни решения - надзорният.

Но Върховният съд на България не е чужд на законотворчеството. Имат и мустаци. Точно в движение те създават закони, които само един ги знае.

Възможност за обжалване на решенията Председател на Върховния съд на Руската федерация, издаден от него по начина, предвиден в част 3 на чл. 381 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация и предвиждане на отказа за удовлетворяване на жалбата, произтича от тълкуването на правните норми на Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, които предвиждат, че в случай на празнота в законодателството, разпоредбите на част 3 на чл. 11 Граждански процесуален кодекс България „При липса на нормите на закона, които уреждат спорното правоотношение, съдът прилага нормите на закона, които уреждатподобни отношения (аналогия на правото), а при липса на такива норми решава делото въз основа на общите принципи и значение на законодателството (аналогия на правото). Съгласно част 1 на чл. 331 от Гражданския процесуален кодекс на България „Определенията на първоинстанционния съд могат да се обжалват пред апелативния съд отделно от решението на съда от страните и други лица, участващи в делото (частна жалба), а прокурорът може да представи изложение, ако: 1) това е предвидено в този кодекс; 2) решението на съда изключва възможността за по-нататъшно движение на делото. Дефиниции Председателят на Върховния съд на Република България да откаже да удовлетвори исканията по жалбата, постановени по реда на ч. 3 чл. 381 Граждански процесуален кодекс България извън шестмесечния срок по гл. 41 от Гражданския процесуален кодекс на България изключва възможността за по-нататъшен ход на делото. Следователно такива определения на председателя на Върховния съд на Република България може да се обжалва пред по-горен съд. Този съд е надзорният орган.

Освен това Гражданският процесуален кодекс на България предвижда, че не подлежат на обжалване само решенията на Президиума на Върховния съд на България – чл. 391.14. Граждански процесуален кодекс на Руската федерация.

Като казах, че свободомислещите са били прекалено умни със законовите норми в гл. 41 и 41.1. Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, имах предвид, че те унищожиха установената процедура за обжалване на съдебни решения.

1.Слънце България Определение 1247,3 КБ162.Слънце България определение0,9 MB14