Надписи върху географски карти

В допълнение към конвенционалните знаци, на картите има различни надписи. Те са важен елемент от съдържанието, обясняват изобразяваните обекти, посочват техните качествени и количествени характеристики и служат за получаване на справочна информация. Етикетите обогатяват картата, но могат също така да влошат нейната четливост. Следователно установяването на оптималния брой надписи и тяхното правилно разположение е важна задача при създаването на всяко картографско произведение.

Има три групи надписи:

Топоними– собствени географски имена на картографски обекти. Те включват ороними - имена на релефни елементи, хидроними - имена на водни тела, етноними - имена на етнически групи, зооними - имена на обекти от животинския свят и др.

Обяснителни надписи, които включват:

  • качествени характеристики ("смърч", "бор", "горчив", "солен", "камък");
  • количествени характеристики (посочване на ширината на магистралата, абсолютни и относителни височини и дълбочини, скорост на реката и др.);
  • хронологични надписи (дати на събития, географски открития, началото на всякакви явления, например началото на замръзване на реките);
  • обяснения за пътни знаци („Пътят на Магелан“, „Дрейф на ледоразбивача „Седов““);
  • дигитализация на меридиани и паралели и пояснения за линиите на картографската мрежа („Арктическия кръг“, „Източно от Гринуич“).

Картографска топонимия.

Топонимитеса собствени имена (имена) на географски обекти.

Картографската топонимияе част от картографията, която се свързва с топонимията, която изучава географските имена на обекти, показани на карти. Задачите на секцията включват и първичната колекциягеографски имена на терена, техният анализ, систематизация и стандартизация, разработване на стандарти и правила за изписването им върху карти.

Първичното установяване на имената става по време на теренни проучвания: извличане на имена от официални документи, анализ на стари карти и литературни документи, интервюиране на местни жители, присвояване на нови имена на новооткрити обекти. Изборът на географски имена е необходим, когато има няколко имена на един и същ обект на различни езици, приети за официални държавни имена. Такива са ситуациите в Белгия, където съществуват много наименования във френски и фламандски форми (напр. Antwerp и Anvers, Bruges и Bruges). В България Татарстан и Татарстан, Башкирия и Башкортостан, Якутия и Република Саха. На българските карти понякога се дават две имена едновременно, например за реките, граничещи между Германия и Полша - Одер и Нейсе (немски) и Одра и Ниса (полски), Даугава и Зап. Двина. Трудно е да се предадат чужди имена Ню Йорк, но Ню Орлиънс. Има специални национални и международни топонимични комисии за нормализиране на географските имена. Те разработват инструкции за прехвърляне на чужди имена, особено от езици с неевропейски системи за писане (йероглифи, арабски), въвеждат правила за писане на нови географски имена на карти. Например на Венера женските имена се използват като имена (Баба Яга, Ищар, Ахматова).

Има няколко форми за пренасяне на чужди имена върху карти.

Местен официален формуляр– изписване на географското наименование на официалния език на държавата, в която се намира обектът. Примери са Sverige (Швеция "Sverje") или България (България).

Фонетична формавъзпроизвежда звука (произношението) на името, предавано с буквите от азбуката на друг език. Например английското Atlantic Highlands в българска транскрипция изглежда като Atlantic Highlands, а унгарското Miskolc – като Miskolc. Тази форма често се нарича условно фонетична, тъй като звуците на чужд език не винаги могат да бъдат точно предадени с букви от друга азбука (китайски, виетнамски, арабски думи). В някои случаи към фонетичната форма се добавя български термин, въпреки че е включен в самия топоним, например Kopetdag Range, the Sognefjord, Salt Lake и град Солт Лейк Сити.

Транслитерация– преход буква по буква от една азбука към друга, без да се взема предвид действителното произношение на името. Тази форма се използва рядко, например в случаите, когато истинското звучене на топонима е неизвестно. Такива ситуации възникват по-специално при прехвърлянето на имена на ескимоси в Гренландия от тяхното изписване на датски карти или имена на аборигени в Австралия от английски карти.

Традиционна формае изписване на чуждо географско име във форма, различна от оригинала, но отдавна залегнала в разговорния и книжовния език на страната. Българската топонимия е пълна с такива примери, на картите традиционно се пише Финландия, а не Суоми, Гърция, а не Елас, Грузия, а не Сакартвело, Свалбард, не Свалбар.

Преводна форма- пренасяне на името от един език на друг в значение: Нос Добра Надежда (на английски - Cape of Good Hope), Скалистите планини (на английски - Rocky Mountains), Tierra del Fuego (на испански - Tierra del Fuego), Често се превежда само част от името: Нов, Стар, Северен, Южен, Голям, Малък, Български, Татарски - по смисъл теса прилагателни. Примери: Нов Южен Уелс, Северна Каролина, Голям Кинган, Малки Антили и др.

Нормализация на географските имена.

В цял свят се обръща специално внимание на нормализирането на имената, т.е. подбор на най-често срещаните имена и определяне на изписването им в езика, в който се използват.

У нас нормализацията се извършва в съответствие с правилата и традициите на българския език и другите езици на народите на България. В речници, справочници и каталози, на карти и атласи трябва да се публикуват само нормализирани имена на географски обекти.

В България има закон, който определя реда за регистрация, отчитане и запазване на имената. Името, дадено на географски обект, трябва да отразява неговите характерни черти, особеностите на живота и дейността на населението на дадена територия и освен това да се вписва в съществуващата система от топоними.

В много страни се създават държавни каталози на географски имена - систематизирани, нормализирани и постоянно актуализирани колекции от имена.

Целта им е да организират и консолидират тези имена, да контролират промените им. В каталозите и справочните информационни топонимични системи обикновено се записват следните данни:

  • тип (вид) на географски обект;
  • име (и варианти на имена);
  • географски координати;
  • административна принадлежност и географска референция;
  • източникът, от който е взето името;
  • преименуване на обект;
  • Допълнителна информация.

Масивите от имена са групирани по административни единици, а в тях - по азбучен ред. В България поддържане на каталог с географски именаповерени на държавната картографо-геодезическа служба. ЦНИИГАиК постоянно поддържа два каталога: за територията на България (около 400 хиляди заглавия, общо в България около 2,5-3 милиона) и за чужбина (повече от 1,2 милиона заглавия) ...

Берлянт А.М. Картография: Учебник за ВУЗ. - М.: Аспект Прес, 2002. - 336 с.