Наистина ли е любов (Катерина Дробязко)
Три години по-късно. - Деца, всички на масата! Тоно, събери ги всички, моля те. - И какво направиха, след като ги разкри? Подписахте ли вече договора? - Ирина, направих такава сцена там, мисля, че вече изобщо няма да работят в тази посока. Маргарита ми помогна с всичко. Знаеш ли, предложих й да заеме твоето място, но тя категорично отказа. Децата изтичаха до масата и Катрина започна да ги настанява. След като настани всички, тя установи, че едно дете липсва. - Стефане, къде е сестра ти? Тоно, помолих те да събереш децата. - Вероятно пак се е скрила някъде, за да те изплаши и тогава си попаднал в нейния капан. о! Стефан предаде сестра си. - Скъпи, дъщеря ти отново е изчезнала! – каза Катрина с усмивка и укор. В този момент едно момиче изпълзя изпод масата. Лицето й беше намазано с крем, а ръцете й бяха покрити с кал. - Ах, Кира! Антонио и Катрина възкликнаха едновременно. Катрина изтича до дъщеря си и я взе на ръце. - Кира, къде си толкова смазана? Тоно, моля те, заведи дъщеря си в банята и помоли Самана да я измие. Момичето изскимтя и зарови лице в рамото на Катрина и обви ръце около врата й. Катрина въздъхна тежко. Сега трябва да се преоблека. - Добре! Скъпа, помогни да измиеш бебето. Стефане, ти оставаш начело! - каза Катрина с палаво блясък в очите. Катрина в ръцете си с дъщеря си, която вече беше спряла да плаче, но само се въртеше в ръцете на майка си, а Антонио, опитвайки се да я разсмее, влезе в къщата. Почти бяха влезли в къщата, когато чуха, че някой тича след тях. - Кира, чакай ме! Малко момиченце изпищя, докато бягаше. - Дженифър, внимавай да не паднеш! — възкликна Катрина, когато видя момичето да се спъва. Кира се завъртя още повече в ръцете симайка и се засмя. Малката дъщеря на Ирина изтича до входа на къщата. - Дженифър, защо не си на масата? — попита Антонио, докато въвеждаше момичето в къщата. - Не мога! Искам Кира! Мога ли да отида с теб да измия Кира? Казвайки това, момичето погледна Антонио с големи очи. - Разбира се! - Не можех да откажа на Антонио. Всички заедно се качиха в стаята на Кира и влязоха в банята. Катрина помоли Антонио да измие дъщеря й, докато тя отиде да се преоблече. Когато Катрина беше готова, тя влезе в стаята на Кира. Тя видя момичетата да се крият зад леглото. Антонио излезе от банята с риза в ръце и в този момент момичетата изскочиха иззад леглото и се разпищяха силно. Антонио се престори на уплашен и хукна след момичетата, които бързо изскочиха от стаята и избягаха с писъци. Антонио спря близо до Катрина. - Кира опръска ризата ми. - Изглеждаш страхотно без риза! – отвърна Катрина и, вкопчена в мъжа си, обви ръце около врата му. Антонио хвърли ризата си на пода и прегръщайки жена си, я целуна страстно. Катрина изпита познато чувство. Вълна от желание я заля, тя знаеше, че Антонио чувства същото като нея. Те са минали през това много пъти преди. Всеки път откриваха нещо ново за себе си. - Имаме гости, забравихте ли? — тихо прошепна Антонио. - Спомням си! - отвърна Катрина и като се откъсна от мъжа си, го хвана за ръката и го заведе в банята. Те не забелязаха как времето лети. Половин час по-късно Антонио и Катрина чуха извикването на имената им. - О, по дяволите! Антонио тихо изруга. Антонио и Катрина се облякоха бързо. Докато излизаше от стаята на дъщеря си, Антонио взе ризата си и я облече. Излязоха от стаята и бързо слязоха долу. Катрина видя, че децата са сами и хвърлят храна едно по друго. Тя не се съмняваше в товазапочната от нейния син и дъщеря. Момичето беше изненадано защо няма нито един възрастен. Тогава Антонио забеляза, че Мария излиза от градината с мъжа си прегърнати. Катрина разбра, че Мария прави същото, което тя и Антонио правеха току-що. - Скъпа, това ли си помислих? - Смеейки се, каза Катрина Антонио. - Мисля, че да! Антонио отговори и като я прегърна, я поведе към децата. - Кира! Пак ли започна този фарс? — каза Катрина укорително. - Мамо, не съм виновен! Стефан започна пръв! - каза Кира и погледна Катрина с големи очи. - Ти започна! — извика Стефан. - Не, не аз! - Ти си! - Стефан! Кира! Дженифър и Сам, синът на Мери, започнаха да крещят. Антонио се приближи до сина си и го взе на ръце. - Нека бъде, както тя каза. Безполезно е да спориш с нея, сине. Антонио говореше спокойно. Антонио отиде до масата на възрастните, седна и постави сина си на колене. Катрина ги погледна и беше обзета от такава нежност. Тя взе Кира на ръце и седна с нея до Антонио. Сам изтича до родителите си и седна при тях. Дженифър видя Ирина и Андреас да излизат от къщата и изтича към тях. Катрина гледаше близките си и не можеше да повярва, че всичко това се случва в действителност. Тя размени многозначителен поглед с Ирина и разбра какво си мисли приятелката й. Тя не искаше да мисли за бъдещето, тя живееше само за този момент. Катрина придърпа Кира към себе си и се приближи към Антонио. Ирина положи глава на рамото на Андреас и погледна любимата си дъщеря, седнала в ръцете на съпруга си. Мария седеше прегърнала Виченто и си играеше с любимия си син Сам.