Най-големите съкровища от потънали кораби, открити през XX-XXI век - РИА Новости

потънали

Много години по-късно Министерството на транспорта на Великобритания подписва договор с американската компания Odyssey Marine Exploration за издигане на среброто на повърхността.

Карибско море се смята за най-голямата морска съкровищница. В началото на 16 век завоевателите на Америка пренасят съкровища по него в Европа. Тежко натоварени испански галеони чакат карибските пирати. Но не толкова много съкровища паднаха в ръцете им в сравнение с това, което отиде на дъното в кораби, разбити по време на абордажни сблъсъци и силни бури. В Атлантическия океан, според груби оценки, повече от 100 хиляди кораба са потънали в продължение на няколко века. Товарът им се оценява на трилиони долари.

През 20 век най-големите съкровища са открити от американците Мел Фишър, Бари Клифърд, Бърт Уебър и Джим Хаскинс.

Още преди откриването на съкровището е постигнато споразумение с властите във Флорида държавата да притежава 20% от всичко, което Фишър и екипът му намерят.

Името на Бари Клифърд се свързва с успешното търсене на пиратската галера"Wyda", която през 1717 г. засяда и потъва в плитки води само на няколкостотин метра от флоридския плаж Кейп Код в Маркони Бийч. Имаше легенди за богатството на "Вайда". Според историческите хроники, преди да се разбият на рифовете, пиратите успели да ограбят около петдесет кораба. Проучването на документите на техния кораб позволи на Бари да реши проста задача със събиране и да оцени пиратското съкровище на около 400 милиона долара. Според най-скромните оценки на камбуза е имало най-малко 4,5 тона златист пясък. Останките от Уайда са открити от Клифърд през 1984 г. Общото количество съкровища, коитоГмуркачите на Клифърд, добити от дъното, достигнаха около 15 милиона долара.

Друг голям "улов" на 20-ти век отиде при двама американци - Бърт Уебър и Джим Хаскинс. През 1977 г. те откриха останките от испанския галеон "NuestraseñoradelaConcepción ", който потъна през 1641 г. край бреговете на Хаити. От морското дъно бяха извадени общо 32 тона сребро на слитъци и монети, златни бижута, антични порцеланови прибори. Общата стойност на съкровището е 14 милиона долара.

Испанската страна изрази подозрение, че американските иманяри са се сдобили незаконно със съкровища от морското дъно в териториалните води на страната.

За откриването на останките от британски товарен транспорт съобщиха от американската компания Sub Sea Research, специализирана в подводни изследвания и изваждане от водата на ценности, останали след корабокрушения.

Компанията не разкрива името на кораба и мястото на откриването му. Условно корабът е нареченBlue Baron ("Син барон").

За да изпълнят мечтата си, немските иманяри похарчиха повече от три милиона евро, а също така създадоха компанията NRA (Nautic Recovery Asia).

На мястото на катастрофата на кораба е извършена работа по търсене на съкровището, подробности за която организацията не разкрива.

Deep Blue Marine съобщи за откритието на властите на Доминиканската република, в чиито води е открита останката. Приходите от съкровището ще бъдат разделени поравно между републиката и организацията на иманярите.

Стойността на товара на кораба може да бъде повече от 19 милиона долара.

Port Nicholson е пътувал за Ню Йорк с товар от платина и е потопен от германска подводница през 1942 г. край бреговете на Кейп Код в североизточните щати. Платината беше предназначена заспоразумения на съветското правителство с властите на САЩ за доставка на оръжия по държавната програма Lend-Lease, съгласно която Съединените щати прехвърляха боеприпаси, военно оборудване, храни и стратегически суровини на съюзниците.

Брукс каза, че корабът е бил на над 213 метра (700 фута) вода, на 50 морски мили от брега на Кейп Код.

Най-известнитесъкровища,откритикрай бреговетеБългария

Край бреговете на България едно от основните богатства е Финският залив - на дъното му лежат повече от шест хиляди потънали кораба. Сред корабокрушенията, лежащи на дъното, има истински съкровища - корабът на посолството на херцога на Шлезвиг-Холщайн Фридрих III, който през 1635 г. превозва богати подаръци на цар Михаил Федорович; български кораб, превозващ хазна за армията ни във Финландия, потънал през 1718 г.; Български кораби, изнасяли военна плячка от Финландия, Германия, Швеция, Полша и др.

Получили разрешение за работа от нищо неподозиращите финландски власти, шведски водолази отвориха каютите на намерения кораб и още в първите дни издигнаха на повърхността 34 златни кутии за емфие, някои от които бяха украсени със скъпоценни камъни. Освен това от морското дъно са извадени ценности, закупени за българския императорски двор: колекция от златни табакери от френските майстори Пиер Жарин и Франсоа Марто; колекция от златни и сребърни часовници от френски и английски майстори; най-голямата колекция от ранни образци на майсенски порцелан в Северна Европа (сервизи за кафе и чай, декоративни фигурки); колекция от златни къдрави наслагвания за мебели. А също и резбована позлатена карета - подарък на императрица Елизавета Петровна.

Съветският съюз не предяви претенции за намерените ценности, а днес всички повдигнатиартикулите се съхраняват във Финландия.

През 1981 г. най-голямата дълбоководна операция по извличане на злато е извършена в Баренцово море от потъналияанглийски крайцер Единбург.

През лятото на 1999 г. по време на специална издирвателна експедиция на финландски водолази любители е открит корпусът на кораба„Фрау Мария“. Корабът потъва през 1771 г. в Балтийско море в териториалните води на Швеция, които сега принадлежат на Финландия. На борда на кораба имаше товар от художествени съкровища за Ермитажа в Санкт Петербург, закупени по лично указание на императрица Екатерина II.

Учените предполагат, че на дъното на Балтийско море са заровени 27 картини на видни холандски художници от 16-17 век, по-специално на Рембранд, както и колекции от порцелан, фаянсови лули за пушене, златни и сребърни фигурки и няколко бъчви с монети. Музейните експерти оценяват уникалния товар на "Фрау Мария" на не по-малко от 500 милиона евро.

Благодарение на студената и леко солена вода на Финския залив платноходката оцелява без видими външни щети.

Въз основа на архивни данни експертите предполагат, че картините не са били опаковани в кутии, а в оловни колби и пълни с восък, което ни позволява да се надяваме на значителна безопасност на платната.

Финландия е разработила поетапен план за вдигане на кораба, като се очаква Frau Maria да бъде на сушата до 2017 г. От българска страна в разработването на проекта участват фондация „Крайцер Варяг“ и фондация „Спасяване на национални културни ценности“, а експерти от Ермитажа изразиха готовност да се включат в реставрационните работи.

Остава открит въпросът кой ще получи ценностите от "Фрау Мария" при реалното им откриване.

В момента нямасъгласувани международни документи. Според общоприетите норми, ако потънал кораб се намира в 24-милната крайбрежна зона на държава, тогава тази държава решава съдбата на извлечените съкровища. Често то отнема половината или една четвърт от тях за себе си. В същото време в някои страни се смята, че първите сто години от момента на потъването на кораба принадлежат на определен собственик - частно лице или компания. При липса на наследници или след сто години корабът се признава за собственост на държавата, в чиито води е потънал. Има и държави, в които правата на собствениците на потънали обекти върху собственост се признават независимо от датата на смъртта на кораба. Тоест при всеки нов случай възникват спорове.

Ако останките от кораба са в международни води, тогава влиза в сила Брюкселската конвенция от 1910 г.: този, който намери кораба „без собственик“, му принадлежи. Но в този случай възникват спорове за това кой кораб се счита за "без собственик". Доста често роднини или потомци на пътници и членове на екипажа, които са се удавили на кораба, съдят златотърсачи. Съдебните дела продължават с години.

„Подводно културно наследство“ означава всички следи от човешко съществуване от културен, исторически или археологически характер, които са били частично или изцяло, периодично или постоянно потопени в продължение на най-малко 100 години.

Документът забранява търговската експлоатация на такова културно наследство.

Материалът е подготвен въз основа на информация от РИА Новости и открити източници