Най-страшният звяр - Църквата на живия Бог
Зверовете са различни: някои имат големи зъби, други имат нокти, а трети имат голям ръст. Животното, което ще бъде обсъдено по-нататък, е много малко. Нека обаче разберем какво се случи веднъж в гората. И ето какво се случи.Животните се събраха и започнаха да спорят кое от тях е най-страшното и силно, най-умното и смелото.
- Ние сме най-хитрите - излаяха лисиците. „Никой не може да ни хване и надхитри.
„А ние сме гръмотевичната буря на северните гори“, изръмжаха вълците. Ние не се страхуваме от никого, дори от хората. Когато сме гладни, ще изядем всеки, дори един друг.
„А ние, мечките, сме толкова силни, че не ни струва нищо да изкореним дърво!“ – изреваха мечките.
„А ние“, тигри, леопарди и други диви котки от африканската джунгла оголиха огромните си зъби, „можем лесно да съборим огромен бик. Дори слоновете се страхуват да се занимават с нас!
Ти си силен на земята. Но в небето никой не може да се сравни с нас, орли, - гордите птици разперват криле. – Там, в небето, под белите облаци над върховете на планините, се реем свободно, без да се страхуваме от никого. Нашето зрение е най-остреното в света - никой не може да се скрие от очите ни. Със стрела се спускаме към земята и изпреварваме жертвата си толкова внезапно, че тя няма време да се защити.
Какво има в небето! Можем да атакуваме както на сушата, така и във водата. Дори птиците, които плуват в нашето езеро, и те падат в устата ни, - крокодилите щракаха със зъби.
Вероятно различни животни от различни гори на земята биха спорили дълго време, но тогава земята внезапно се разтърси, листата паднаха от дърветата, животните подвиха опашки и се отдръпнаха от страх. Рев с невиждана сила изпълни долината.
— Кой тук се хвали със силата си? чу се отгоре.
Животните вдигнаха глави и видяха гордо изправен лъв на ръба на скалата.
Кой се осмели да каже, че тойпо-силен, по-страшен, по-умен от мен, царя на животните?!
Животните се вкопчиха в земята, а хиените и чакалите раболепно лаеха:
— Те са, Ваше Величество. И винаги сме те смятали за най-умния, най-силния, най-страховития крал на всички животни в света.
- Това е по-добре. Който дръзне да се обяви отново, ще има работа с мен, царя на животните. Е, кой друг иска да се похвали с мъжеството си? – надменно погледнал лъвът към уплашените животни.
- Аз! — изписка някой с тънък глас.
Но никой не разбра кой е, защото никой не се виждаше.“ Предупредих ви, зверове, че който дръзне да спори с мен, ще се бия с него – изрева лъвът така, че се надигна силен вятър. Кой иска да се бие с мен?
- Аз! – пак изпищя нещо.
- Добре, да се бием!
Щом каза това, с него започна да се случва нещо странно: лъвът или скочи, после се плесна с лапа с всичка сила, после хвана опашката си със зъби и започна да се върти на едно място. Тогава изведнъж други лъвове започнаха да правят същите номера със себе си.
Скоро всички се строполиха от изтощение и започнаха да молят за милост.
Животните прошепнаха объркано:
- Колко странно. Никой не се вижда и лъвовете са победени. Кои са тези безстрашни и страховити воини? Нека се появят.
- Имай милост! междувременно лъвовете се молеха жално.
- О, не! Докато не признаете, че ние сме най-силните, най-страшните и кръвожадни зверове, няма да ви пуснем да си отидете“, изпищяха невидимите воини.
Признаваме си, признаваме! Освободете ни!
Лъвовете се изправиха, отърсиха гривите си и оттам заваляха малки черни създания като маково зърно.
И царят на животните, тъжно навеждайки муцуната си, каза на събралите се:
- Аз, царят на животните, заявявам: от този ден да считам най-многосилен и безмилостен звяр на воин на име Флий.
- Бълха? Да, жалко е! животните бяха възмутени.
- А, добре! — изкрещя генералът-бълха. - Внимавай!
И армията от бълхи нападна диви животни.
Какво започна тук! Животните се търкаляха, скачаха, биеха се с лапи, дращеха се, хапеха, докато постепенно всички се изтощиха. Със слаб глас те молеха да бъдат пощадени.
Така че малките бълхи победиха големи и страховити животни. Оттогава животните не спорят с бълхите и всички се съгласиха, че няма по-силно животно от бълхата.
Това е, приятелю. Приказката е лъжа, но в нея има намек, урок за добри хора. И нашият урок е прост:малките грехове, на които не обръщаме внимание, могат да погубят и най-големия праведник. И всичко, от което се нуждаете, е най-малкото нещо: да запазите душата си чиста!