Намаляване на заплатите на учителите, педагогслужители, становище на адв
Промяна на условията на трудовия договор съгласно чл. 72 от Кодекса на труда България е възможно по общо правило по споразумение на страните. Следователно, ако служителят е съгласен с промяната на заплатите в посока на намаляването им, изобщо няма проблеми. Единственото изискване, което работодателят е длъжен да спазва, е запазването на минималната работна заплата, тъй като в част 3 на чл. 133 от Кодекса на труда на Република България е посочено, че месечното трудово възнаграждение на работник или служител, който е изработил напълно нормата работно време за този период и е изпълнил нормите за труд (трудови задължения), не може да бъде по-ниско от минималната работна заплата.
В допълнение, част 1 на чл. 74 от Кодекса на труда на България предвижда възможност за промяна на условията на трудовия договор, определени от страните по инициатива на работодателя във връзка с промени в организационните или технологичните условия на труд, с изключение на промени в трудовата функция. Ако във вашата образователна институция има намаляване на броя на учениците, класовете, служителите, това не може да не се отрази на работата на главния учител. По този начин е възможна промяна на заплатите, работодателят трябва да обоснове необходимостта от това. Намаляването на заплатите изглежда съвсем логично да се обясни със структурната реорганизация с цел запазване на персонала. Освен това работодателят трябва задължително да спазва цялата процедура, предвидена в същия член, а именно да уведоми служителя писмено не по-късно от два месеца предварително за предстоящите промени и, ако служителят не е съгласен да продължи да работи при новите условия, да му предложи друга свободна работа.
Освен това е възможно да се направят промени в действащия колективен договор в организацията, местните актове, установяващи системата за възнаграждение. Промените в колективния трудов договор се правят по същия начин катокойто е настроен да го приеме, т.е. работодателят трябва да организира колективно договаряне чрез координиране на предложения за извършване на подходящи промени с представители на работниците и служителите.
Действително намаление на заплатите е възможно и в случаите, когато в трудовия договор е посочена само официалната заплата и в същото време на нивото на минималната работна заплата, а всъщност чрез заповедта служителят е получил и надбавки, допълнителни плащания, премии или почасово заплащане. При определени обстоятелства (евентуално възникнали в рамките на конкретна образователна институция) работодателят отменя (и не винаги основателно) допълнителни форми на възнаграждение, като плаща само заплатата, предвидена в договора.
Обобщавайки, можем да кажем, че днес работодателят, използвайки нормите на трудовото законодателство, има възможност да намали заплатите на служителите.
Незаконното намаляване на заплатите (чрез изменение на трудовия договор, колективния договор в нарушение на установената процедура, вземане на неразумни решения) може да се разглежда като нарушение на трудовото законодателство. В съответствие с чл. 419 от Кодекса на труда на Република България лицата, виновни за нарушение на трудовото законодателство и други актове, съдържащи норми на трудовото право, носят дисциплинарна материална, гражданска, административно-наказателна отговорност.
Глава 38 от Кодекса на труда България урежда материалните отношения между работник или служител и работодател, но не предвижда отговорност при неправомерно намаляване на заплатите. Възможността за правна защита се предоставя само в случай на нарушаване на условията за изплащане на заплатите, но не се прилага за намаляването им.