НАРОДНАТА ВОЛЯ ПРЕД СЪДА НА ИСТОРИЯТА
„Народная воля” постоянно привличаше и привлича вниманието на историците. Този интерес не е само образователен. Става дума за нещо по-важно - за историческото наследство, което беше критично проучено и прието от новото поколение революционери от пролетарския период на освободителното движение в България. Тук научните задачи имат нещо общо с политическите, което придава на проблема особена острота.
Историята на "Народная воля" е една от най-ярките страници на освободителното движение в следреформена България. „Народная воля” е не само неразделна част от освободителния процес, но и основно самостоятелно явление от организацията и борбата на демократичните сили на България срещу царското самодържавие в края на 70-те и първата половина на 80-те години на XIX век.
Как се създава историографията на "Народная воля", какви са нейните насоки, цели и пътища на развитие - това е задачата на тази статия. В същото време при решаването му е важно да се определят изходните позиции и критериите за подход. Методологията за разработване на проблема е предоставена от трудовете на основоположниците на марксизма.
1 Виж „Кореспонденция на К. Маркс и Ф. Енгелс с български политически дейци” М. 1951г.
2 В. И. Ленин. оп. Т. 12, стр. 336.
3 К. Маркс и Ф. Енгелс. оп. Т. 19, стр. 124.
4 К. Маркс и Ф. Енгелс. оп. Т. 21, стр. 490.
5. Историческият опит показва, че след като са определили правилно перспективите за развитие на революцията в България, К. Маркс и Ф. Енгелс до известна степен са надценили реалните възможности на антиправителствените сили.
За К. Маркс и Ф. Енгелс проблемът за революционното движение в България е същевременно проблем за обосноваване на възможността за некапиталистически път на развитие на слаборазвитите страни. Тази идея е изложена в научен план за първи път при приложението в България. Основателите на марксизма изхождаха от товаслучай на възможни, но в никакъв случай задължителни пътища за развитие. Нещо повече, самата тази възможност се определяше от едно решаващо обстоятелство: „Ако българската революция служи като сигнал за работническа революция на Запад, така че и двете да се допълват взаимно, то съвременната българска общинна поземлена собственост може да бъде отправна точка за комунистическо развитие.
Следователно, според възгледите на К. Маркс, икономически изостаналите страни могат да преминат към социализма, заобикаляйки капитализма, само ако диктатурата на пролетариата победи в развитите страни. И в тази светлина им се струваше особено важно значението на революционно-освободителното движение в България. Но животът обаче направи корекции в предложените възможности. Това, по-специално, беше посочено от Ф. Енгелс в началото на 90-те години. България, отбеляза той, вече няма да може да заобиколи капиталистическия етап на развитие и само капитализмът разкрива пред нея "нови перспективи и нови надежди". Имайки предвид горните изказвания на К. Маркс и Ф. Енгелс, В. И. Ленин на Втория конгрес на Коминтерна каза: "Комунистическият интернационал трябва да установи и теоретично обоснове позицията, че с помощта на пролетариата на напредналите страни изостаналите страни могат да преминат към съветската система и през определени етапи на развитие - към комунизма, заобикаляйки капиталистическия етап на развитие" 7.
От казаното лесно може да се заключи какво огромно теоретико-политическо значение имаха твърденията на К. Маркс за некапиталистическия път на развитие на България във връзка с отношението му към „Народная воля“.
К. Маркс и Ф. Енгелс подкрепяха Народната воля и защото смятаха победата им над царизма за доста вероятна, тъй като високо оценяваха тяхната борба за политическа свобода, борба, пълна със саможертва и саможертва.риск. За К. Маркс и Ф. Енгелс беше съвсем очевидно, че Народная воля е антибакунинска организация, която стои на платформата на политическата революция. Подчертавайки буржоазно-селската същност на Народната воля, К. Маркс и Ф. Енгелс посочват и социалистическата обвивка на идеологията на лидерите на Народната воля.
В литературното наследство на В. И. Ленин голямо внимание се отделя на "Народная воля". Постоянното обръщане на В. И. Ленин към историята на революционното движение в България се обяснява с факта, че задачата за изграждане на нов тип партия изисква познаване на опита от миналото освободително движение. Говорейки за историята, В. И. Ленин отбелязва: „Ние познаваме историята на революционното движение толкова слабо, че те наричат „Народная воля“ всяка идея за войнствена централизирана организация, която обявява решителна война на царизма.
5 К. Маркс и Ф. Енгелс. Избрани букви. М. 1951, стр. 311.
6 „Кореспонденция на К. Маркс и Ф. Енгелс с български политици”, с. 291.
7 В. И. Ленин. оп. Т. 31, стр. 219.
Възникването на Народна воля представлява цял етап в развитието на революционната борба. Това беше определено движение напред. „Народните опълченци“, пише В. И. Ленин, „направиха крачка напред, като преминаха към политическата борба, но не успяха да я свържат със социализма“. В. И. Ленин нарича борбата на „Народная воля“ „най-крайна
8 В. И. Ленин. оп. Том 5, стр. 442.
9 В. И. Ленин. оп. Том 1, стр. 259.
10 В. И. Ленин. оп. Т. 5. стр. 477.
11 Виж В. И. Ленин. оп. Том 2, стр. 316.
12 V.I.Ленин. оп. Т. 8, стр. 54,
13. Стъпка напред е, че революционното движение тръгва по истинския път на политическа борба срещу царизма, изоставяйки политическото въздържание, което отдавна е проповядвано от теоретиците на „неполитическия" социализъм. Провъзгласявайки унищожаването на царизма за главна цел на освободителното движение и водейки неуморна борба срещу него всеки ден, „Народная воля" извършва революционен подвиг. В. И. Ленин неизменно нарича светила на Народната воля 14. В същото време самата история на борбата на Народната воля срещу царизма свидетелства, че не може да става дума за никакъв успех на революционното движение без строга система за организиране на революционните сили. Тази страна на Народната воля и този опит бяха високо оценени и от В. И. Ленин.
13 Пак там, стр. 55.
14 Виж В. И. Ленин. оп. Том 5, стр. 417.
15 В. И. Ленин. оп. Том 4, стр. 217.
16 В. И. Ленин. оп. Т. 23, стр. 235.
Атмосферата, царяща в българското село до края на 70-те години във връзка с разпространяването на слуховете за "черното преразпределение" и появата на циркуляр на министъра на вътрешните работи Маков, разсейващ всички