Нарушения на съня
Сънят е периодично състояние на организма, при което активните му връзки с външния свят почти се прекъсват, редица физиологични процеси се забавят и се създават най-добри условия за възстановяване на работоспособността на централната нервна система. Нормалният сън е придружен от загуба на съзнание, отпускане на мускулите, забавяне на сърдечната дейност и дишане, понижаване на кръвното налягане и др. Сънят по същество е адаптивен фактор на живите организми: той предпазва най-активните елементи на тяхната нервна система от изтощение. Благодарение на това се създават условия за възстановяване на изразходваните енергийни вещества в организма.
По време на бодърстване клетките на мозъчната кора са в състояние на тонично напрежение, благодарение на което са възможни всички изключително разнообразни и фини приспособителни действия на човека и животните. Това тонично напрежение се осъществява от специално образувание в мозъчния ствол – ретикуларната формация. Ретикуларната формация на мозъчния ствол в будно състояние оказва възходящо активиращо влияние върху мозъчната кора, играейки ролята на своеобразна "електростанция", която осигурява енергия на клетките на кората. С разрушаването на ретикуларната формация животното веднага се потапя в състояние на дълбок сън; дразненето на ретикуларната формация при спящо животно предизвиква моментално събуждане.
Тонусът на възходящата система, активираща мозъчната кора, се поддържа от множество нервни сигнали, отиващи към централната нервна система от периферията от различни рецептори (нервни образувания, възприемащи дразнения) и сетивни органи. Ето защо разрушаването на основните сетива (зрение, обоняние, слух) предизвиква и съня. Тъй като този сън, по своя механизъм, е свързан с намаляване на информацията (раздразнения), постъпваща вкора, тя е наречена от И. П. Павлов "пасивен сън". За разлика от теорията за пасивния сън или подкоровата теория, I. P. Pavlov създава кортикална теория за активния сън. Сънят може да се развие на базата на първичните механизми, свързани с дейността на кората на главния мозък, и едва тогава се включват подкоровите механизми на съня. Въз основа на многобройни експерименти за изучаване на условните рефлекси и вътрешното инхибиране И. П. Павлов стига до извода, че "сънят е инхибиране, което се е разпространило в големи области на полукълбата, във всички полукълба и дори в средния мозък". Според тази теория на активния сън, сънят се развива на базата на "сънно инхибиране" по време на всякакви трудни задачи, представени на централната нервна система, например при продължително неукрепване на условни рефлекси (гасене на инхибиране), когато е необходимо да се разграничат близки обекти (диференцирано инхибиране), под действието на монотонни или, обратно, свръхсилни стимули и т.н. Въз основа на това И. П. Павлов формулира идеята, че "сънливото инхибиране" има защитен характер за нервните клетки на кората на главния мозък и допринася за възстановяването на тяхната работоспособност.
Тази кортикална теория за съня обаче не обяснява защо животните, както и хората при липса на мозъчна кора, редовно заспиват.
Въз основа на напредъка на неврофизиологията се правят упорити опити за обединяване на кортикалните и субкортикалните теории за съня. Един такъв опит е направен от П. К. Анохин. Според неговата теория за съня, в будно състояние на тялото, под въздействието на възходящи активиращи влияния върху мозъчната кора от страна на ретикуларната формация на мозъчния ствол, клетките на кората, особено фронталните области, винаги са в активно състояние и от своя страна упражняват задържащо инхибираневлияние върху подкоровите "центрове на съня" в хипоталамусната област на мозъка. Въпреки това, веднага щом по някаква причина кортикалното тонизиращо действие намалее (умора и т.н.), активността на подкоровите "центрове на съня" се освобождава съответно. Последствието от тяхната освободена активност е блокиране на някои физиологични системи в ретикуларната формация, през които навлиза основният поток от нервни възбуждания, поддържащи будното състояние и се развива сън. Пример е сънят на новородено. При новороденото кортикалните елементи все още не са достатъчно зрели, за да упражняват инхибиторен ефект върху хипоталамичната област, която, за разлика от кората, е достатъчно зряла; следователно за новороденото състоянието на сън е основното. Той се събужда само в случаите, когато под въздействието на глада се възбуждат други центрове на хипоталамусната област, конюгирани инхибиторни центрове, причинявайки непрекъснато сънливо състояние.
Нарушения на съня
Основните причини за нарушения на съня са разнообразни. Много житейски ситуации (интензивна умствена работа, силно вълнение, принудително дълго бодърстване и т.н.) могат да доведат до силно възбуждане на клетките на мозъчната кора. Неизбежната последица от това е постоянното потискане на дейността на хипоталамусните „центрове за сън“ и непрестанния приток на нервна сигнализация от стимулите на външния свят към кората. Има "нервно безсъние". От друга страна, на базата на хормонални промени, токсични ефекти или патологични раздразнения, хипоталамусните "центрове на съня" изпадат в продължителна и силна възбуда. В резултат на това тези центрове стават независими от кортикалните влияния. Те започват постоянно да блокират тонизиращото действие на ретикуларната формация върхумозъчната кора. Създават се условия за продължителен непрекъснат сън („сънна болест”). Познаването на някои от механизмите на съня позволява въз основа на научно изградени хигиенни мерки да се предотвратят понякога болезнени нарушения на съня.
Хигиена на съня
Пълна почивка и достатъчно дълъг освежаващ сън са възможни само на удобно, доста широко и дълго, не много топло легло. Спалното бельо трябва да е от тъкани, които пропускат добре въздуха и водните пари. Най-добре е да спите на пружинен матрак или на легло с метална мрежа и матрак. Възглавниците трябва да са умерено меки, без препълване, с двойни вътрешни калъфки. Най-добрият материал за одеяла е вълната. Вълненото одеяло предпазва добре от студа и много по-добре проветрява леглото от други. Леглото трябва да се поддържа чисто и систематично да се почиства от прах и други замърсители. Матраци, възглавници, одеяла трябва да се проветряват възможно най-често, да се изхвърлят на открито и да се сушат на слънце. Препоръчително е да имате нощни дрехи, които не ограничават дишането и движенията или да спите без бельо. По време на сън не трябва да покривате главата си с одеяло, не трябва да заравяте главата си във възглавница, тъй като това затруднява дишането.
Необходимо е да се грижи за чистотата на въздуха в стаята, където спят: през топлия сезон трябва да спите с отворени прозорци; през зимата, преди лягане, проветрете добре стаята и ако климатичните условия позволяват (и ако това не причинява прекомерен шум), оставете прозореца или транца открехнати през нощта. Преди лягане е много полезна поне 10-15-минутна разходка; успокоява нервната система. Преди лягане е полезно да се направи обща или топла (но не гореща) вана за крака.
Пълният стомах често е причина за неспокоен сън исмущаващи сънища. Затова не трябва да вечеряте обилно преди лягане. Но дори и гладен човек заспива по-зле и спи по-чувствително. Затова е най-добре да вечеряте леко, без много мазнини, месо, без стимуланти 2-3 часа преди сън. Не е необходимо да пиете много течности преди лягане, особено силен чай или кафе. Не се препоръчва да се пуши преди лягане (особено в леглото).
Нормалният сън е от съществено значение за поддържане на човешкото здраве и работоспособност. Продължителността на нормалния сън намалява с възрастта. Така че децата на възраст около 1 година трябва да спят до 18 часа, възрастните - 7-8 часа; продължителността на съня при възрастни е предмет на индивидуални колебания. В напреднала възраст човек, като правило, трудно може да заспи непрекъснато необходимите му 7-8 часа. В този случай, ако условията позволяват, по-добре е да спите няколко часа два пъти (или дори три пъти) през деня. За болни и отслабени хора освен нощен сън е полезен сънят след вечеря.
Някои хора не спят достатъчно дори при достатъчна продължителност на съня, ако сънят им е чувствителен, недостатъчно дълбок. Причината за повърхностния, неспокоен сън често се свързва с интензивна умствена дейност, вълнуващи мисли и разговори, четене на интересни книги и други подобни. Необходимо е да спрете този вид дейности 1 1/2-2 часа преди лягане и преди лягане да извършите обичайната, за предпочитане лека, физическа работа.
Добрият, дълбок сън протича без сънища. Именно този вид сън най-добре възстановява ефективността на централната нервна система. Въпреки това, дори по време на нормален дълбок сън, чувствителността към някои стимули в спящия може да продължи. Например майка, дълбоко заспала след тежък ден, не реагира на шум, писъци, бутане, почуквания, но веднага се събужда от слаб вик на детето.Недостатъчно дълбокият сън не дава усещане за пълна почивка. Систематичната липса на сън, обикновено проявяваща се в сънливост, намалена работоспособност, неизбежно влошава състоянието на нервната система, което я прави по-уязвима и слаба. Липсата на сън по време на тежка работа (например преди изпити) е особено вредна, тъй като по това време нервната система се нуждае от най-пълна почивка. Често нарушението на съня (безсъние или прекомерна сънливост) е признак на заболяване. Ето защо, в случай на започващо нарушение на съня, е необходимо да се консултирате с лекар.
Лечение на сън
Въз основа на защитната, защитна роля на съня са разработени методи за лечение на редица заболявания (нервни и психични, някои форми на пептична язва, хипертония и други) с изкуствен удължен сън. Лечението на съня се провежда под формата на: т. нар. седативна (успокояваща) терапия; лечение с удължен сън (до 10-14 часа на ден, включително нощен и дневен сън); лечение с дълъг сън (15-18 или повече часа на ден). Лечението се провежда на курсове с продължителност до 20-30 дни в болнични условия, в малки помещения, защитени от светлинни и звукови стимули. Изкуствено предизвикан дълбок сън (наркоза) се използва и при хирургични операции.