Научен център в Свалбард на финалната линия, PRO-ARCTIC
Измина повече от година, откакто Правителството на България одобри концепцията за създаване и развитие на Българския научен център в Шпицберген (БНЦШ). Бъдещият RSCS е предназначен да насърчава развитието на научните изследвания в архипелага, координацията на работата на организациите от различни отдели. Понастоящем отговорността за имуществото на Центъра и поддръжката на съоръженията на Центъра е възложена на Научно-координационния център "Шпицберген" (NCCS), един от отделите на Арктическия и антарктически изследователски институт. В началото на тази година Юрий Валериевич Угрюмов беше назначен за ръководител на НКЦШ. Той разказа пред Ружанна Чернакова от "Български бюлетин на Шпицберген" за резултатите, с които РНСХ приключва 2015 г.
– На какъв етап е реализацията на концепцията за бъдещата RNCSH?
- Процесът по създаването на Центъра не е лесен, не е завършен, но е на финала. Вече имаме модерна научна база - химико-аналитична лаборатория, станция за приемане на спътникова информация, прибори, транспорт и комуникации. За пълноценна работа обаче ни липсват някои важни решения на властта. Механизмът на работа на Центъра не е напълно разписан и най-важното - все още няма целево финансиране.
Според концепцията на базата на AARI ще бъде създадено специално подразделение за оперативното управление на Центъра, тоест за решаване на въпросите за доставка, доставка на експедиции и координиране на плановете за използване на оборудването.
– Как стоят нещата в химико-аналитичната лаборатория? Обемът на кандидатурите за работа промени ли се по някакъв начин тази година?
– Химико-аналитична лаборатория на бъдещия РНЦШ е използвана от служителите на ААНИ при изпълнението на програмата.експедиционна работа тази година. Лабораторията беше активно използвана от служители на Северозападния клон на NPO Typhoon, които извършиха екологични изследвания в околностите на Баренцбург, както и представители на Полярно-алпийската ботаническа градина-институт на името на. Н.А.Аврорина. Като цяло натоварването на лабораторията леко се увеличи, но се увеличи.
За съжаление не използвахме най-сложното и модерно лабораторно оборудване - газови и течни хроматографи, атомно-абсорбционен спектрометър. Тяхното стартиране и въвеждане в експлоатация без значително финансиране е невъзможно. Тази година бяха включени два отдела на лабораторията – хидрохимия и теренни изследвания. Отделите за органични замърсители и тежки метали чакат своето време.
–Спечелихте стратегически грант от Норвежкия изследователски съвет (RCN). Какво ще даде на Центъра?
- Какво е направено през изминалата година със силите на НКЦШ ААНИ?
– Създадена е научната и логистична инфраструктура на бъдещата РСКС. AARI го поддържа и поддържа в работно състояние поради собствените си скромни възможности. Няколко от нашите служители работят в Баренцбург през цялата година.
През 2015 г. станцията за приемане и предаване на сателитна информация работеше денонощно - трите й антени бяха монтирани на планина над ГМО "Баренцбург". Операторите на станциите получават изображения от изследователски спътници, обработват ги и ги предават по интернет на AARI.
Тази година сме подпомогнали почти всички български организации, работещи в Свалбард – с транспорт, оборудване, консумативи. Институтите се обръщат към AARI с молба и гаранционни писма, а в Баренцбург получават всичко необходимо за временно ползване безплатно.
Освен че обслужва създавания RNCSH, нашият отдел организира ипровежда експедиционни изследвания на Свалбард по програмата AARI. В следващата подобна експедиция „Свалбард-2015“ участваха 16 специалисти – океанолози, хидролози, метеоролози, глациолози. Основните области на нашите изследвания са хидрометеорологичният режим на региона и изменението на климата. Работихме във водната зона на Isfjord, Grenfjord и прилежащите територии.
– Как оценявате резултатите от тази година?
– Като цяло смятам изминалата година за успешна за НСКС. Експедиционната работа беше успешна, получен е богат материал, който сега се обработва. Два пъти успях да посетя Пирамидата с работа, да поработя на ледника Бертил. Океанологичният отряд на експедицията издигна буйова станция, която успешно работи в Isfjord в продължение на 13 месеца, и инсталира две нови. Създаването и подемните станции е много трудна задача. Метеоролозите успяха да проведат най-дългите наблюдения на повърхностния аерозол - почти пет месеца. Съдържанието и съставът на аерозола във въздуха са важни за оценка на екологичното състояние и процесите на пренос на замърсяване. Извършена е мащабна работа в областта на хидрологията и глациологията. На ледника Алдегонда е инсталирана автоматична метеорологична станция, информацията от която ще изясни разбирането ни за връзката между процесите, протичащи в природата на Свалбард.
Силно се надявам, че през 2016 г. няма да кажем „бъдещ“ RNCSH, формирането на Центъра ще бъде завършено и ще можем да работим по-ефективно за обща кауза - научни изследвания в Свалбард.