Ти каре или давай
Антон Носик
Ти пулове или отиваш?
Днес беше даден нов изстрел в проточилата се война на европейските таксиметрови компании срещу Uber. Парижкият наказателен съд (1-ва инстанция) глоби френския клон на компанията с 800 000 евро, а двама от нейните мениджъри - 30 000 и 20 000 евро за пускането на приложението UberPOP, което позволяваше на собствениците на частни френски автомобили, които нямат таксиметрова шофьорска книжка, да печелят допълнителни пари, като карат лични автомобили. Говорител на компанията вече каза, че присъдата ще бъде обжалвана пред по-горна инстанция.
Борбата на европейските таксиметрови шофьори с услугата Uber, която понякога приема формата на улично насилие и стачки, продължава повече от година. Разбираемият за българина проблем - че напливът от бомби в момента води до по-ниски цени и загуба на реални пари за лицензираните таксиметрови шофьори - е само повърхностната част на айсберга. Втората страна на проблема е, че в много европейски страни частният транспорт е сериозно регулиран от държавата, лицензите за него струват десетки хиляди евро за един регистрационен номер и веднъж платени, таксиметровият шофьор смята тези пари за своя дългосрочна инвестиция. Когато реши да прекрати бизнеса си, той ще продаде този номер на друг човек, който го иска, или ще го даде под наем. Унищожавайки държавния монопол върху регулирането на частния транспорт, услуги като Uber обезценяват този актив. Тоест, освен намаляване на текущите приходи на лицензираните превозвачи, има обезценяване на запасите, на които те са свикнали да разчитат много, кроейки планове за сигурни старини. Затова таксиметровите шофьори във всички страни от Западна Европа са много развълнувани и са готови да се борят с всички средства срещу демонополизацията на тяхната индустрия.
Бедата им е, че по принцип не могат да спечелят. Услуги като Uber (и във всяка държаваима и техните местни двойници) не са изпратени от чужбина от враждебни сили. Те растат и се развиват благодарение на гласуването на местните потребители с трудовата рубла срещу монопола на таксиметровия картел. Във всяка държава има повече пътници, отколкото таксиметрови шофьори. И във Франция, и в Италия, и в Германия Uber отговаря на интересите на мнозинството от населението, което е уморено от надплащане за пулове, но просто иска да отиде. Колкото по-високи са монополните ставки на таксиметровия картел в даден град, толкова по-високо е търсенето на услугите на бомбардираната услуга, обединена в услугата. В същото време единствената защита за бизнеса на лицензираните таксиметрови шофьори е нормативната база, формирана от местните власти. А властите, тъй като са избрани, нямат нито причина, нито причина да се борят до смърт за свръхпечалбите на таксиметровия картел, срещу икономическите интереси на огромното мнозинство от избирателите. Докато нямаше Uber и неговите аналози, нямаше и темата „Защо таксито е толкова скъпо?“. С появата на алтернатива всеки съзнателен пътник започна да мисли, че транспортът, както всяка друга търговска услуга, има своя собствена цена и разумен марж. И по някаква причина още 200-300% от монополните свръхпечалби се натрупват върху него, което се определя, наред с други неща, от решения на градския съвет.
В България, където отчетността на властта пред избирателите отдавна я няма, такъв конфликт не би могъл да възникне. Тук просто биха казали, че маржът от 300% е продиктуван от съображения за безопасност на пътниците. Лицензираните шофьори са в безопасност, всички останали са опасни. Но този аргумент може да звучи тежък само ако властите общуват с населението в монологичен режим. А в диалог, в който аргументът на втората страна е хвърлена бюлетина в урната, такива откровени глупости не минават. Все пак връчване на документидържавен лиценз за безопасно превозване на до 5 пътници в лек автомобил е валидна шофьорска книжка. Никъде не се казва и никой не е доказал, че карането на кола без пулове е заплаха за живота на европееца. Губи ли хазната поради укриване на данъци? Добре, свържете данъка, защото укриването = престъпление. Нека бомбила да сподели с държавата, никой не е против. Но правото на пътника да реши дали иска да доплати 300% отгоре за пулове, или е готов да спести от тях, е правото на потребителски избор. Точно както при нискотарифните авиокомпании. Няма да ви нахранят по време на полета, няма да ви ограничат безплатния багаж, няма да ви забранят да се облегнете на седалката си, няма да ви дадат телепорт, ще ви заведат до Гетуик вместо Хийтроу - но все пак това е ваш свободен избор. И с таксито - същата история. Никога за безопасността.
Следователно каквито и присъди да произнесе парижкият съд по делото Uber, обикновените парижани ще продължат да плащат десетки милиони евро годишно за шофиране без пулове. И това е малък проблем за европейските таксиметрови шофьори. Техният истински проблем (което е и щастието на пътниците) е, че още приживе всякакви таксиметрови шофьори - и бомбардираните, и тези с пулове - ще бъдат заменени със софтуер, който управлява колите. В същото време живите таксиметрови шофьори, разбира се, ще останат някъде - но в същата ниша с венецианските гондолиери, виенските и петербургските таксита. Като екзотична услуга за туристи и любители на живото общуване с непознати. Те ще могат да навият своя изключителен резерв за опит. Но по някаква причина ми се струва, че парижките и миланските хамове, които сега се борят да забранят Uber, за да запазят свръхпечалбите си, нямат достатъчно квалификация за този тип услуги.
PS. Ако някой изведнъж не знае, вВ град Милано, който днес е един от основните европейски доставчици на новини по темата „Таксиметрови шофьори срещу Uber“, броячът на пътуванията се включва не в момента, в който пътникът влезе в колата, а когато шофьорът вземе поръчката. Докато UberX не беше забранен в Милано, беше възможно да се стигне от центъра до гарата за 5 евро, а днес те могат в мъртвата нощ, при пълна липса на трафик, да дадат кола, която вече има 25 € на брояча в момента на пристигането, „защото карах отдалече“.