Навик за сълзене на косата и натрапчиви асоциации

Здравейте! Казвам се Анна, на 25 години съм.

Имам два проблема, които ми се струват от невротичен характер.

1. Има навик за пръсти коса, разкъсване крехка и слаба, т.е. Буквално „разкъсайте косата си“. Започва от детството и продължава и до днес. Обикновено се случва, когато съм нервен или трябва да се съсредоточа. Не правя това публично, но когато съм сам, може да продължи до няколко минути, когато мисля за нещо или дори чета. Мисля, че по някакъв начин ме успокоява, но не ми харесва, а и самата коса уврежда и е трудно да се спре, ръцете ми се разтягат. Как можете да си помогнете да се отървете от него?

2. Вторият проблем е по-остър и пречи на нормалния живот. Преди около девет месеца се разделих с млад мъж, защото той се върна тайно от мен при бившата си приятелка. Разделихме се бързо и трудно. Оттогава не съм следил живота му по никакъв начин, дори умишлено го избягвах, вече не разговаряхме. Понякога научавах нещо от общи приятели, но случайно. От това време, в допълнение към обичайното страдание, свързано с такова събитие, започнаха да се появяват обсебващи асоциации, свързани с него, неговите и нейните интереси (не я познавах лично, видях само снимка и знаех професията си). Все още не мога спокойно да гледам или слушам това, което той обичаше, дори ако самият аз се интересувам от това, защото го помня и това ме разстройва. Когато някъде просто говорят за неговата (и нейната) професия, произнасят неговото (или нейното) име, въобще всичко свързано с тях, това ме дразни и тези области на живота изглеждат като отровени за мен. Дори само хора, които приличат на тях или имат нещо общо, са досадни. Разбирам, че се ограничавам до това и азнеприятно е, но не мога да се отърва от неприятните асоциации. След раздялата се разсейвах, доколкото можех, търсех нови интереси, правех нещо, опитвах се да живея, да се развивам. Това помогна до известна степен, но с различна степен на успех. Когато беше особено трудно, тя записваше всичко на хартия, пишеше и на него (после го унищожи). Първо го споделих с близките си, но сега не го правя: не искам да се връщам към тази ситуация дори в разговори и да я преливам от празно в празно. В краен случай записвам в дневник. Но натрапчиви мисли, асоциации все още възникват всеки ден. Времето лекува, но според мен това продължава твърде дълго, ужасно уморено.

Моля за съвет: какво друго може да се направи, как да се отърва от натрапчивите асоциации?

Питащ: Анна Възраст: 25

Психологът отговаря на въпроса.

Вашият проблем е, че сте заседнали в един от междинните етапи на преживяване на неудобна ситуация. Всяка мъка, стрес има четири етапа на развитие / преживяване: шок, агресия / отричане („защо това се случи с мен?“), осъзнаване и приемане. Колкото по-малко стрес, толкова по-лесно, по-бързо и по-неусетно преминават тези етапи. Не можете да отмените или промените поръчката им, ако има момент на засядане на една от тях, някой или вие самите трябва да ви тласне по-нататък, до пълното приемане. Само тогава спокойно можем да кажем, че ситуацията е изживяна, опитът от нея ви е обогатил и сте готови да продължите напред. Вие сте заседнали между агресия/отричане и осъзнаване. Това се потвърждава и от несъзнателния ви новопоявил се навик да скубите косата си - това е агресия, насочена срещу себе си (автоагресия). И така, вие се обвинявате, че сте развалили връзката си и се наказвате по този начин. Размениха те с друга жена и мислиш, че си лоша, безинтересна,грозни - въпреки че всъщност, и аз съм напълно сигурен в това, не са. Причините никога не са само в един партньор, винаги и двамата са въвлечени в ситуацията, и двамата партньори изграждат отношения и съответно вината за разпадането на връзката е и на двамата.

Трябва да преодолеете ситуацията, цялата, не само вашата част. Спомнете си всички добри и всички лоши моменти, анализирайте ги, определете дела на участието на всеки от вас както в доброто, което сте имали, така и в лошото. Тогава можете да видите проблема в съвсем различна светлина и той ще има своето решение. Е, ако не се справите сами, потърсете съвет от терапевт, лично или онлайн. Сигурен съм, че ще успеете