Не ме обвинявай, скъпа, ако нещо не е наред (Валентина Егоровна Середкина)
Ще изляза на древната сцена, В цветята на полето, Ще чуя звук от Вечността, Има тържествен празник. Природата в Думи ще облека, Като в свещени одежди, И за теб четиристишие от букви Целият СВЯТ ще нарисувам!
Иван Крилов - Вълк в развъдника
Вълкът през нощта, мислейки да влезе в кошарата, стигнах до развъдника. Целият развъдник внезапно се надигна - Усещайки сивото толкова близо до побойника, Кучетата нахлуха в конюшните и се втурнаха да се бият; Пътниците викат: „О, момчета, крадец!“ - И в миг портата се заключва; Развъдникът се превърна в ад за минута. Те бягат: друг с тояга, Друг с пистолет. „Пожар!“, викат те, „пожар!“ Те дойдоха с огън. Моят вълк седи със задник, притиснат в ъгъла. Щракане със зъби и настръхнала вълна, С очи, изглежда, че би искал да изяде всички; Но като видя какво не е пред стадото И какво идва накрая, Той да счеше овцете, - Тръгна моят хитрец В преговори И почна така: „Приятели, за какво е тоя шум? ; Да забравим миналото, да създадем общо настроение! Ах, аз, не само че няма да пипам местните стада в бъдеще, Но аз самият се радвам да се карам за тях с други И потвърждавам с вълча клетва, Какъв съм аз. 3> И аз отдавна познавам твоята вълча природа; Затова моят обичай: Няма друг начин да сключиш мир с вълците, Как да свалиш кожата от тях. И веднага отприщи стадо ловни кучета върху Вълка. *