Не можете да забраните да живеете бляскав живот (Наталия Северская)
1 Нощ. улица. Фонтан. Напръскан. Те се целуваха под палмата в парка. После с горящи очи танцувахме в дискотеката. От сутрин до вечер те вървяха, а през нощта отново запалиха.
2 Москва. Студено и студено. Метро. Тъмно и задушно. Душата ми не е толкова приятна, Ти не си до мен.
Физически съм на работа, но всичките ми мисли останаха в Коктебел. В Москва нямам абсолютно нищо общо със себе си. Анка и сестра й отидоха да почиват при леля си. До Италия. Ако само леля ми живееше в Италия. Леля ми живее в село Кукуево, Рязанска област. Тя е много гостоприемна и винаги ви кани да посетите. Иринка дори смята да ходи, има си компания там, връстници са на братовчедка ни. Вкъщи родителите започнаха нов ремонт. Защо само да ремонтирате тази колиба, по-лесно е да продадете и да построите нова голяма къща на друго място. Седя на компютъра с умен поглед и самият аз си мисля, къде е Ванюшка, какво прави сега? Сега е дванадесет, вероятно току-що се събудих. - Имате ли нещо вкусно за дъвчене? Сердючка прекъсна безцеремонно мислите ми. На масата ми имаше шоколадово блокче. Е, това е, шоколадът свърши, забеляза я Сердючка. - Ето, помогнете си. - Благодаря, иначе исках нещо толкова сладко - изтрака Сердючка и отчупи половината от плочката. След минута. - Имате ли още? ще ям малко. Пет минути по-късно. - О, ще го довърша, става ли? И тогава пак ще лъжеш, ще събираш прах. Благодаря ти. Тогава той искрено ще се чуди защо ям толкова много и не пълнея, но тя винаги е на диета и отново се е възстановила. - Виж ме, аз съм като кифла, но съм на диета и не ям почти нищо, чак сега опитах малко шоколад от теб - Сердючка се въртеше пред голямо огледало врецепция. Погледнах, наистина приличаше на кок. Самата Сердючка не е висока и в дънките на бедрата изглеждаше още по-ниска. Над колана на панталоните му висеше меко коремче. Сердючка се потупа по корема замечтано и каза: - Само да можех да отслабна тук, щях да съм бонбон въобще! Разбира се, така или иначе съм добре, но можете да премахнете малко коремче. Въпреки че, знаете ли, слабите хора като вас не са търсени сред мъжете. Когато отслабнах, никой изобщо не ми обърна внимание. Сердючка смята себе си за еталон на красотата. Може би някой се засмя, когато каза, че тя е първата красавица, но оттогава тя твърдо вярва в това. Всъщност й завиждам. Напротив, ужасно съм несигурен. Аз съм висока, слаба, имам дълга кестенява коса, но ужасно ме е срам от краката и имам много комплекси. Сердючка не е висока, с големи черти, особено забележителен е големият й нос с гърбица. Сердючка е боядисана блондинка и страшно се гордее с това. Когато Светка от счетоводния отдел се чуди защо има толкова много ухажори, тя гордо, оправяйки изгорелите си кичури, заявява: „Аз съм блондинка!“ Като цяло да се каже, че Сердучка променя мъжете като ръкавици, би било погрешно. Сердючка дори няма ръкавици, защо да харчите пари, когато можете да пъхнете ръцете си в джоба, казва тя. По-правилно е да се сравни, че Сердючка сменя мъжете като чорапогащи, защото купува най-евтините и те постоянно се разкъсват от нея. Личният живот на Сердючка кипи и кипи, по-лошо от всяка Санта Барбора. Тя се среща с един, след това се разделя, живее с брат му, след това отново се сближава със същото. Служителите на целия офис знаят за нейните приключения и превратности на живота във всички подробности, независимо дали го искат или не. Сердючка среща ухажорите си по модерен начин. Или в баровете, където теотидете на двойка със съседката им Катя или в интернет. Всички ухажори са изключително богати, макар че ми е трудно да си представя съпрузите на Сердючкин. Сердючка е груба, дори бих казал вулгарна. Нейното мазно "Благодаря" и грубото "Doo date" ще ме подразнят. Освен това, задължително дълго "о". И нейния див смях. Сердючка се смее като развален трактор. Основната страст на Сердючка са парите. Сердючка толкова много обича парите, че може да ги вземе на заем от всеки мъж още в първия ден на срещата им или поне да се опита да разкаже друга тъжна история. Сердючка често взема пари назаем от мен и от целия офис. Най-важното е, че тя безопасно забравя за това още на следващия ден и може да опита отново да заеме пари за същото нещо. - Слушай, човече, няма да ми заемеш 500 рубли преди заплатата - прочувствено започна песента си Сердючка. - Бих се радвал, но самият аз съм разорен. - Маш, разбираш ли, наистина имам нужда от това, аз не живея като теб с родителите си, които винаги се хранят и пият, поне 200 рубли. Сердючка винаги моли за пари по такъв начин, че наистина си мислите, че вероятно повече се нуждае от тях. Тя се нуждае от пари или за най-сложната операция на сестра си, леля, чичо си, тогава тя се лекува, мистериозно, казвайки: „Това е като жена за мен“, изчезва за няколко дни, след което се притичва на помощ на безбройното си семейство в далечния Луганск. Общо взето такава е украинската майка Тереза. Вероятно няма нито един човек в офиса, който да не е влизал в най-тежката й ситуация и да не е давал пари назаем, т.е. безплатно. Но вече знаех добре всичките й номера и за малко да ме хванат отново. - Тъкмо съм след празниците, изобщо нямам пари. - О, да. Изобщо не си почерняла, някак си бледа. Имахте ли късмет с времето? Сердючка съчувствено поклати глава. - Не, ти сам казаЧе съм загорял като черен и че съм още по-зле. - Значи ти вероятно си стоял в тъмното, а сега, когато си на прозореца, виждам, че изобщо не си загорял - измъкна се Сердючка. Рядко се чува нещо добро от нея, освен ако не се нуждае от нещо от вас. Тя обича да използва хората. В миналото тя често ми даваше работата си, докато генералният директор не я спря. Сега ние изпълняваме задачи, всеки от нашите мениджъри, а в рецепцията седим на смени през седмица. Вярно, че Сердючка се опитва да ми делегира поне нещо тук, но това й стана много по-трудно. В края на краищата сега тя сама отговаря за работата си. - Маш, какво правиш тук? - Дима инструктира да преработи ценовата листа на ламината. - Маш, може и моята да я направиш на линолеум, за да не включвам компютъра днес. - Не, не мога, сега ще свърша и ще тръгна за обяд. - Е, добре, след вечеря - Сердючка ми направи услуга. - След обяд трябва да направя ценова листа за нови панели, има седем листа, трябва още да броя, но скенерът, за късмет, се развали. Сердючка искаше да даде някои свои аргументи, но преди да успее, нашият директор влезе. - Вера, пак ли не си на работното място? Не те виждам, ти си където и да е освен на бюрото си. Може ли да ви отнемат бонуси, за да започнете най-накрая работа? - Какво сте, Степан Леонидович, Маша ме извика да й помогна, тя не знае как да промени ценовата листа за ламиниран паркет. - Значи това означава лишаване на Мери от наградата? Степан Леонидович ме погледна въпросително. От такова високомерие на Сердючка се обърках и не знаех какво да му отговоря. Степан Леонидович се приближи до моя компютър. - Е, каква е уловката тук? Той се наведе над компютъра. - Така, така, така. Гледам, разбрах, готова ли е вече цената? - Бобщо взето почти. - Бях много смутен от такава близост със Степан Леонидович. Но тогава тя се опомни и реши да спаси наградата си. - Да, и нямаше пречки, просто Вера искаше да направи ценоразпис за линолеум в същия стил като моя, затова отиде да погледне. - Взехте правилното решение, браво, нека продължим да работим така. А в края на месеца ще разгледам молбата ви за бонус. - О, благодаря ви, Степан Леонидович, най-после забелязахте нашата работа, Сердючка се усмихна. - Запомнете, аз винаги виждам всичко - с тези думи той се оттегли в кабинета си. - Виждате ли, какъв добър човек съм, какво бихте правили без мен, вече два месеца избивам бонус за нас - избърбори Сердючка, щом Степан Леонидович изчезна от вратата. - Да, не бих могъл да го направя, с бонус от мен шоколад, - искрено се възхитих на бързината на Сердючка. - Тук не можете да излезете с шоколад, поисках много. Степан Леонидович е готин пич. да - Е, като цяло нормален, не много взискателен шеф. - Не говоря за шефа. Ето нещо за правене с него. Има готина кола, ще ти наеме апартамент, ще те направи управител. Имам една приятелка, така че тя има връзка с шефа си, не живот, а малини. Би ли желал? - Не, какво си, той е женен и вече е стар. - Глупако, възрастта рисува само мъжете, а кой говори за брак. Да си любовник е по-добре. Водят те по разни скъпи ресторанти, водят те на почивка в чужбина, купуват ти различни дрехи. Да, вече се поколебах да дам половината заплата за стаята, не остана нищо за мен. Искате ли да бъдете честни? - Не, не бих искала, някак си е унизително да си любовница... - Да, добре е да се изтъкваш, просто не е нужно да наемеш апартамент, а когато те изгонят с всичките ти дрехи на улицата, не еунизително? - кипна Сердючка. И ако Миша, управителката, с която работи, не беше влязла, щеше да ми крещи още повече. - Сердючка, кога ще бъде готова търговската оферта за ТехноСтрой? А какво ще кажете за ценоразписите за дилъри от Краснодар, кога ще фотокопирате и вземете проби? Чакам вече трети ден, вече два пъти ми звъняха. По този начин ще загубим всичките си клиенти. Миша се опита да призове съвестта на Сердючкин. Но със Сердючка тези номера не работят. - Няма да разбереш, Игор ми каза да направя ценова листа за линолеум. И е по-спешно. Когато го направя, тогава ще се погрижа за вашия бизнес. Нямам десет ръце. - Игор е много сприхав човек и за несвършена работа навреме може да вдигне такъв цирей. Сердючка се страхува от него и се опитва да изпълни инструкциите му навреме. Миша, напротив, е много нежен човек и не може да спори със Сердючка. - Търговското предложение е по-спешно - започна Миша. - Степан Леонидович ми каза да направя ценова листа за линолеум. Маш, прати ми на мейла твоя ценоразпис за ламинит, когато е готов, за да го направя в същия стил, както каза Степан Леонидович - подчертавайки важността на задачата си, Сердючка се обърна към мен с името на директора. Миша искаше да възрази. - Това е, нямам време да споря с теб тук, имам много работа. Довиждане - грубо го прекъсна Сердючка, обърна се и си тръгна. Миша успя само да свие рамене. - Е, кажи ми как да работя тук? - обърна се той към мен. Аз повдигнах рамене. - Маш, помогни ми: ксерокс, моля, цените, сам ще взема пробите, иначе не е удобно пред хората, разбираш ли? - Разбирам - Бях обречена да разбера, че не мога да му откажа още веднъж - Колко копия? - В три и рекламен печат, да го изпратите по факса на ТехноСтрой? - Страхувам се, че ще откажа, добави той - вие ментака че винаги помагаш, дължа един шоколад. Намръщих се. Някак си не ми е удобно да вземам шоколадови бонбони за работа, дори и да не е за мен, и е безполезно, Сердючка пак ще го изяде от мен. - Хайде, донесете си цените - кимнах уморено, днес пак съм без обяд. И винаги е така, преди Сердючка директно прехвърли работата си на мен, сега косвено, чрез други хора. Постоянно помагам на Мишка да изпрати факс, след това да направя фотокопие, след това да се обадя някъде, след това да отпечатам нещо. Единственото нещо, което Сердючка прави добре, е да прави кафе за Степан Леонидович, понякога дори се съгласява за мен, може би наистина е решила да има афера с него? В бизнеса.
Толкова исках да кажа на някого, да обсъдим Ваня, но за съжаление в най-нужния момент Аня не беше с мен. За сметка на това Сердючка беше до мен всеки ден и не спираше да задава въпроси. В един от тези дни не издържах и накратко й разказах всичко. Тя изслуша внимателно и попита важно. - А той какво работи, каква е заплатата му? - Не знам, беше ми неудобно да го разпитвам по някакъв начин. - Лохушка, ами ако той изобщо няма пари. - Ти самият си издънка, какво ме интересуват прислужниците му. - И какво, просто искате да вегетирате цял живот в този офис, да броите стотинки и никога да не видите живот? Не, няма да остана тук дълго време, ще намеря достоен мъж за себе си и веднага ще напусна тази работа. Доколкото знам, Сердючка работи тук от около седем години. Всички търсят. - Той поне е московчанин, иначе може да е някакъв измамник, разбрал е, че си момиче от Рубльовка, та е намислил да те заблуди. - Не помня точно, може би дори не съм казал къде живея. Да, и защо му трябва, той самият изглежда живее на Таганка. - Ха, на Таганка, като цяло живея на Тверская, какво от това? Все още е нищоСредства. Ако живееше на Таганка и беше московчанин, щеше да се пече някъде на Канарските острови, а не в Хохланд. Нещо не е чисто тука ти казвам! - Да, няма проблем да ме тормозиш. Може би вече е забравил името ми, а ти ме навиваш. - Какво съм, не съм казал нищо подобно, затова реших да ви предупредя. Трябва да се внимава с тези ваканционни романи, нали знаеш? По правило нищо добро не излиза от тях. - Може би нямаме просто ваканционна романтика ... - И какво, ти, наивен, мислиш ли, че ще ти се обади? - Не знам, какво мислиш? - Мисля, че да, ако той планира да те заблуди, в името на целите си, той ще се обади, ако не, тогава не. - като каза това, Сердючка се претърколи в смях на счупен трактор.