Не помни зло
Духовната тайна на 99-годишния български старец Йеремия Атон
Бях принуден да се замисля за това от неотдавнашен разговор между 99-годишния схимандрит Йеремия (Алехин) от българския Светогорски манастир "Св. Пантелеймон" с известен български емигрант, за който ми разказа духовният син на стареца монах Ермолай (Чежия).
Въпреки страданието и скръбта, които преживя, той, изненадващо, не се втвърди, запазвайки непоклатима вяра в Господа в сърцето си. И когато е освободен през 1945 г., на въпроса на съветски офицер - какво смята да прави в бъдеще? - отговорил, че иска да прекара остатъка от живота си в служба на Господа. Човек може само да си представи каква е реакцията на съветския офицер. Само по Божие чудо той успя да се отърве от нов арест.
Сега отец Еремия е на 99 години. От тях точно 35 години той е игумен на българския Светогорски Панталеймонов манастир на Атон.
И така, наскоро старец Йеремия (Алехин) в Свети Пантелеймоновия манастир беше посетен от негов стар приятел - известен български емигрант (съзнателно не го назовавам), който също като свещеника е изпитал горчива чаша страдания в съветски и немски концентрационни лагери. Последва приятелски разговор, размяна на спомени.
Един от присъстващите монаси започна да разпитва госта за опита му в съветските концлагери. И сподели неволите и болката си, като подчерта, че хората в лагера са били по-лоши от кучета, били са невероятно жестоки, подигравани. И веднага добави, че отец Еремия може да разкаже не по-малко ужаси, защото всички там са минали през същото. И той се обърна към баща си.
В отговор отец Йеремия, след кратка пауза, някак спокойно и благоговейно каза: „Да, да, помня. Спомням си, когато родителите ми починаха, началникът на лагера ме извика, даде ми три рублиза джобни разходи и се препоръчва да бягате през нощта. И избягах. Три години се скитах, ходех от село на село и никъде хората не ме оставиха да умра от глад, не ме оставиха без храна, въпреки че рискуваха заради мен. Бог изпрати добри хора. Спомням си. Благодаря ти Господи за всичко!”
Събеседниците изпитаха известна неловкост и за да се разменят някак си, присъстващият монах попита госта за немските концлагери. Започва да разказва, че в нацистките лагери е било още по-зле и че при вида на германците все още трудно се сдържа. Не мога да забравя тормоза, който преживях. И допълва, че и отец Йеремия може да разкаже какви нечовешки условия е имало.
В отговор свещеникът, отново леко се поколеба, усмихна се, сякаш си спомняше нещо приятно, и каза: „Да, да, помня. Спомням си германките, които идваха всеки ден и ни хвърляха хляб през бодливата тел, за да не умрем от глад. Хлябът им беше толкова вкусен, че още помня вкуса му. Благодаря ти Господи за всичко!”
Мислейки върху казаното, бях удивен как старец Йеремия, преживял толкова скръб, страдание и лишения, не само не се закоравя, не загуби вяра, но и от тези тежки изпитания помни само най-доброто, най-милото. Той разказва за тези ужасни събития от живота си с усмивка, сякаш е нещо приятно. И най-важното, благодаря на Бог за всичко.
Очевидно това е духовната тайна на старец Еремия. Тайната на неговото вътрешно постижение и дълголетие. Ето отговора на въпроса какво трябва да помним от сложните житейски изпитания и трудности, изпратени ни от Бога. Това е и рецепта за духовно възстановяване и помирение на нашето общество.
Съставен според разказите на духовното дете на отец Йеремия, монах Ермолай.