Нецензурността като водещ фактор за инвективизация на речта Сидорова Т
Егорова Екатерина Николаевна
Нецензурното като водещ фактор в инвективизацията на речта
Специално внимание трябва да се обърне на степента на непристойност. Нека се опитаме да си представим един вид "мащаб", който да отразява интензивността на фразите ("напрежението" на изявленията). От високо – „откровено цинична форма“ – до средно/умерено – „непристойна по съдържание форма“. Тази градация на непристойността корелира със степента на въздействие. Но първо си струва да се отбележи, че в различни контексти и ситуации, по отношение на различни лица и в употребата на различни лица, една и съща дума на скалата доста лесно променя мястото си.
1. Явно цинична форма
Тълковният речник на Ожегов (на който съдът толкова обича да се позовава) тълкува думата "цинизъм" като "арогантно, безсрамно поведение и отношение към нещо, пропити с незачитане на нормите на морала и благоприличието" [Ожегов 1999: 875]. Цинизмът се проявява в ситуации, в които човек чувства собствената си безнаказаност; в езика има стабилен израз „циникът е второто име на тиранин“.
Циничната (и още повече „откровено цинична“) форма е синоним на непристойност, но непристойността не предполага преднамереност, а цинизмът. Затова в нашата скала водещо място заема „явно циничната форма”. Тъй като циничното изказване е умишлено речево въздействие, насочено не само към емоционалната сфера, но (на първо място) към интелекта на обекта на речта.
Например, S 1 публично обиди S 2: „Kozly, p ... .. sy, сложи презрамки, изяде си муцуната, всичко ти е позволено, а също така заплаши S 2 с физическо насилие: „Ще ти счупя главата и ще ти пусна червата“/ „Ако се срещнем в бар, тогава ще те набия“. От материалите по експертизата е видно, че интензитетът на сротрицателният характер се увеличава и тъй като значението на изречените думи е синонимно, можем да предположим наличието на градационна (нарастваща) структура на изявлението, тоест висока степен на оценка.
3. Табу нецензурен език, който е неприличен по форма (например жаргон, жаргон, народен език, със стилистични белези „пренебрежително“, „унизително“ и др.).
4. Неприлични по съдържание (отрицателно характеризиращи, като "глупак, негодник").
Ние вярваме, че ако условията са нарушени, когато осъдителната дума може да „вразумява“, а думите на осъждането са изречени несправедливо, не са съгласни с постъпката, ситуацията, самочувствието на осъдения, има преход на осъдителните думи в обидни. Тяхното функционално предназначение се променя: от поучително („за разсъждение”) до изключително унизително.
Тези думи са цензурни, въпреки че се отнасят до разговорната лексика, а някои от тях, може би дори книжовни, обаче, по отношение на конкретно лице, използването им е „предизвикателство“ към обществения морал и се възприема от „конкретно“ лице поради това като обида.
Думата е близка до глагола to loathe, което означава „да събудя антипатия, отвращение“. От гледна точка на словообразуването би могло да се образува както от прилагателно, така и от глагол. И тогава негодникът е този, който предизвиква отвращение. Сравнете например: „Отговарям на болката с вик и сълзи, на подлостта с възмущение, на мерзостта с отвращение“ [A.P. Чехов "Отделение номер 6"]. Като се има предвид последното значение, негодник е човек, който предизвиква отвращение. Това означава, че този, който е използвал тази дума в текста, е изразил своето субективно мнение за друг човек. Това не е характеристика на истински човек, а как изглежда този човекговорител. Използването на думата подлец в литературните текстове е доказателство, че тя не е цинична по форма. Това означава, че белегът „умишленост“ вече изчезва. Думата е книжовна разговорна. Използването на тази дума по отношение на конкретно лице може да противоречи на нормите на обществения морал само в конкретна комуникативна ситуация. Например, на публично място, във вестник, някой каза, написа, че някой е негодник. Тоест трябва да има такива признаци на ситуацията като публичност, преднамереност, функцията на предиката (формата на изявлението). В ежедневието думите подлец, негодник могат да се използват дори като положителни. Ср: Ето го копелето, пак спечели! (израз на възхищение). Изказването не създава никакъв негативен образ на журналиста, тъй като една дума по принцип не може да създаде речева „картина“. Следователно степента на инвективизация тук е минимална.
Думата „злодей” в съвременния български език има нестабилна позиция в скалата на езиковата и етическата нормативност [вж. пример за проучване / http://siberia-expert.com/index/negodjaj_nd_golev/0-56].
5. Неутрални думи, изрази, които придобиват отрицателно значение в определена ситуация.
За човек, който възприема отрицателна оценъчна дума, винаги възниква ситуация на избор: да тълкува израза или в обиден, или в неутрален смисъл за себе си, тоест да бъде или да не бъде обиден. Например лексемите с първоначално значение, което не е конфликтно ориентирано [от тематични групи имена на животни (магаре, коза, овен, прасе), насекоми (паяк, комар, муха), растения (дъб, липа), имена на професии (обущар, месар) и др.], придобиват нови значения в агресивен диалог, основан на принципът на асоциативните връзки (Кусов 2004) .
Можете да обидите човек, без да използвате обида - с интонация, невербални средства, както и привидно неутрална дума, която в различна ситуация изглежда напълно безобидна, като думата "графоман".
Категорията нецензурност, според нас, може да бъде признак на такова метапонятие като . За неприлични в българската култура (според речниците) се смятат не само думите, но и поведението, обноските, тонът, компанията, емоциите, дрехите, жестовете, споровете и т.н. Следователно свойствата на езиковите средства, които в дискурса стават обект на правно регулиране, трябва да се считат за неприлични.
Списък с референции
1) Бринев K.I. Теоретична лингвистика и съдебно-лингвистична експертиза: монография / K.I. Бринев; редактиран от Н.Д. Голев. - Барнаул, 2009 г.
2) Бондарко А. В. Теория на функционалната граматика: Субективност. Обективност. Комуникативната перспектива на изказването. Сигурност / Несигурност / Отг. изд. А. В. Бондарко. - Санкт Петербург, 1992.
3) Голев Н.Д. Легализацията на естествения език като лингвистичен проблем // Юрислингвистика-2. Българският език в неговото естествено и правно битие. - Барнаул, 2000. - С. 8-40.
5) Кусов Г.В. Обидата като илокутивно лингвокултурно понятие. Волгоград, 2004.
6) Сидорова Т.А. Методи за изследване на имплицитни значения в конфликтни текстове // Материали на научно-методическия семинар на младите учени „Традиции и иновации в университетското образование в условията на модернизация на висшето образование в България. – Архангелск, 2008. С. 32-39.
1) Голям речник на българския жаргон / Ред. В.М. Мокиенко, Т.Г. Никитина. - СПб., 2000.
2)Грачев М.А.Речник на хилядолетния жаргон. М., 2003.
3) Ожегов С.И., Шведова Н.Ю.Тълковен речник на съвременния български език. - М., 1999.