Жътва, светлина на Евангелието
Църква на евангелските християни баптисти
Думите шумят като трева
Думите шумят като билки... Колко си приличат думите и билките в живота! Ние казваме: лечебна билка, − Има и лечебни думи.
Има думи, пълни с отрова, Има прости, като метличина; И понякога няма сладост със себе си, Ако плевелите влязат в речта.
Има думи, които са опияняващи, като рози, Има сухи, като степна перушина; Има думи, които раждат сълзи − Горчиви думи, пелинови думи.
Една дума може да осакати душа, Една дума може да лекува рани; Тежък товар от недобри думи на раменете Пазете се да натоварвате ближния си!
Гледам поляната, облечена в цветя - Колко е красива покривката от буйни треви! Научи ни, Боже, да даваме букети, Състоящи се от мили, нежни думи!
Есента на живота
Във въздуха има мирис на есен, И зимата не е далеч ... Главата е покрита със сива коса, И бръчки под очите.
Червеното лято отлетя, Отнесе уханието, Но остави прекрасни Спомени за себе си.
Дъждовното време наближава, И трябва да се примирите с това: Нещо в него е поща за щастие, И аз не съм доволен от нещо.
Клоните се чупят от вятъра, Слънцето е скрито от облаци. Не тъгувай, животът не свършва - Пред нас е още цяла вечност.
Безплодието ражда смърт
Страх ме е да живея без работа в тялото. Защо тогава съществувам? Напразно страдам и линея, Времето си губя...
Кой има нужда от клон без плод? Какво е стремеж без цел? Такава пътека води до никъде, Това е газене по скалите...
... Ловяха риба до сутринта, Но и те не хванаха нито една. Нощта мина, зората изгря, - Без полза, уморени са рибарите...
... Бързайки, счупих празен орех. Има въздух вместо сърцевина. Без смисъл да живееш е голям грях, Безплодието е причина за смъртта!
Създаден съм от Бог за труд И за разумни конкретни дела. Страшно нещастие дебне В плътските импулси на безсмислието.
Трябва не само да консумирате, − Трябва да произвеждате плодовете. Бог даде благодат за полза, И пътят към целта ни е указан от Него.
Нож виси над клона - Излишъци или отсечете всичко. Безплодната надежда е лъжа; Бъдете плодовити, зрели, свежи!
Наситен с вяра без дела Наистина е опасно да бъда! Бог просвети - и видях светлината: Страшна е съдбата на безделниците.
Арогантността е мрежа. Жалък е този, който не е озадачен... БЕЗПЛОДИЕ РАЖДАНЕ СМЪРТ! И това заключение е ЯСНО.
Приближих полето ... О, колко красиво! Жътвата узря, полето побеля, Просторът няма край, дъх спира, Наляха се класовете, много работа има тук.
Жътварите са в весел строй, и песента се лее, - Весело жънат, лесно, успяват, Сърповете блестят бързо, ловко, смело... И можех, и можех!
И в мислите си вече очертах парче там, Стиснах всичко с очите си - последното колосче. В сънищата си работих много, Толкова много, че дори изглежда уморен,
И работата бързо ми стана скучна, И желанието да извия гърба си напълно изчезна. Но какво има в далечината? Ред снопи стои, На слънце всеки сноп блести като злато.
И аз тичам там, защото там е по-интересно, Работата се състезава с весела песен. Там ръце сръчни снопи плетоха, И аз плетох, само с очи.
В добри грижи се състезавах цял ден, Не ме мързеше да работя в мислите си. Снопове плетени, жилени и окосени, Носени в хамбарите и овършеяни,
Венецът на моите трудове е хляб от зърно, Който меля в сънищата си ... Денят свърши, нощта слезе на земята, Грижите се втурнаха надалеч,
Около мир, величие,тишина, И съм потопен в спокоен сън .... Сънувам странен сън - има везни, И жътварите носят снопите си при тях,
Да претеглят житейския труд, На лицата им - и радост, и мир. „Твой ред е“, чувам глас. И аз имам един житен клас.
И този не е мой, намерих го на терена, Неволно се озова в ръцете му. Последното изречение, той прозвуча толкова страшно, И тежък стон се изтръгна от гърдите му,
Прощалните думи са като камъни върху душата: „Ти си претеглен и намери светлина!“ ... Започни работа за Бога - вземи я и я направи, Нека отначало плахо, несръчно,
Тогава ще разбереш, ще научиш, ще отидеш, Винаги се стреми само към Христос. Трънливият път се поема със сила, И само този ще постигне Царството Божие, Който ще измине този път, трудейки се докрай, Полагайки плодовете си в нозете на Христос. О. Ермакова, Спокейн
Лятото отлетя
Гледам в есенната гора - всичко е толкова красиво наоколо, Сякаш листата са покрити със злато! Но птиците вече не пеят весело, Гласовете им едва се чуват в моята гора.
Тревата е жълта навсякъде, съвсем изсъхна, И жълтият лист лениво кръжи над мен ... Но защо толкова бързо, лято, ти се втурна, Толкова скоро се сбогува с мен?
Не трябваше да чакате дълго за моите извинения За това, което нямах време да направя. Не послуша риданията ми, - Лятото се втурна, не можеш да се върнеш.
И сега стоя в гората, възхищавам се на тъжния поглед, И вятърът тихо шепне: „Не бъди тъжен ... Пролетта ще дойде отново, и ето - и лятото е близо, Виж, просто нищо не ти липсва!
Опитайте се да направите всичко, за което сте мечтали, Опитайте се да дадете много плодове. Бог да ви даде много духовна сила, Не се отвръщайте от Божието дело
Опитайте се да донесете на хората повече топлина, Побързайте да нахраните гладните с хляб, И седнете със самотнитепо-дълго, И не лишавайте сирачето от внимание.
И аз се прибрах с надежда окрилена, Че пак ще срещна красива пролет, - И сърцето ми горяше живо: "Дай ми сила, Господи - всичко ще взема с Тебе."
Ранна есен - или късно лято, Лист от бреза падна от клон, Някъде се чува тиха песен, Въздухът е прозрачен, спокоен и чист.
Гората зашумя и реката заигра, Полъхна от вятъра, тревата се размърда... Прославяйки Създателя с музиката на живота, Есента навлезе бавно в природата.
Есента възнаградена с плодовете на труда Тези, които отглеждаха хляб през горещото лято. Обиколих всички, никого не забравих - Всеки получи добър плод за работата си.
Така че Господ очаква от нас покаяние Независимо дали през есента, лятото или лютата зима. Има само едно очакване в сърцето на Бащата: Синът ще се върне ли скоро у дома?
Той ще избяга от къщата: "Синът се връща!" Радост изпълни сърцето на Отец. Есента дойде, време е да се покаем, Да дадем плод и да прославим Твореца.
фестивал на реколтата
Сам Бог ни е заповядал да спазваме празника на жътвата - Празникът на събиране на плодове от градини и ниви. Това е празник на възхвала, благодарност към Бога, Това е важно за живота ви и моя. Бог ни изпрати хляб и нивите израснаха класове, И от зрелите плодове клон се наведе към земята. Натрупахме много плодове за зимата И с доволство гледаме в кошчетата си. Бог е щедър към нас в грижи, пази работата ни, Той ни учи да Му бъдем благодарни. Но Бог също иска, докато събираме плодове, да можем да мислим за бедните, болните.
Бог им изпрати нужда, за да можем да се научим да раздаваме и споделяме тази доброта за нас. В края на краищата ние не мислим, че това може да се случи, Че бедният човек ще отстъпи мястото си за нас. Реколтата е добра и приятна. Това е добра заплата за толкова много работа! НоНе трябва да забравяме, че Бог ни е определил да спазваме този празник на бране на плодове. И не е просто да прекараме този ден в Църквата, Да се помолим и пеем, и да се приберем, — Но така че празникът да намери своето място в сърцето, Благодарността и жертвата в нас се увеличиха
Бих искал да бъда красива градина за Господ
Бих искал да бъда красива градина за Господа, За да Му донеса плодоносни плодове, Плод на доброта, милост и чистота, Така че да са без недостатък.
Бих искал да бъда бяла бреза за Господа, Да нося снежнобяла дреха, непорочна, Да бъда изтъкана от поривите на душата: Благородство, надежда, любов.
Бих искал да стана зрял клас за Господа, За да расте вярата ми, За да се разпръснат зърната й навсякъде, И кълнове да покълнат спасени сърца.
Бих искал да бъда цвете, Господи мой, да бъда в пълен разцвет. Моята кротост към Теб, о, Създателю, да ти дам. Ако тъпчат - разберете, счупете - простете И благословете нарушителите.
Бих искал да стана птица звънтяща за Господа, Да пея святото Му име. Да изпълня сърцата си с радост, Възхвалявайки Го без край.
Зърната са замръзнали, цветята изсъхнали, И славеите не пеят в замръзналата градина ... И към плодовете, които пазих толкова внимателно, Гнилото се бере, без да пести красота.
Ще приеме ли Господ разваления ми плод, Какво гние от суета на безполезни грижи? Наистина ли Той се нуждае от това празно ухо, Този, който малко по малко загуби вярата ми?...
Къде е той, облекло от снежнобяла бреза? По него горят черни петна от съмнение Няма цветя, останаха само тръни Неподчинение, ропот, кавги и вражда.
И моята птица на щастието не може да лети, Тиха меланхолия сви крилата си ... Господ гледа скръбно на занемарената градина, - И под погледаСвеждам поглед.
Бих искал да бъда красива градина за Господа, Да Му донеса плодоносни плодове, Плод на доброта, милост, вяра, любов, Без недостатък, така че да са. О. Ермакова, Спокейн