Неделя на прошката - Едуард Асадов, Стихове на български поети
Те пекат палачинки. Има едно весело дете. В Задушния вторник постът е навсякъде! Днес в Рус, както се казва, Прощава Светла неделя!
И тогава, в пролетно-дъговия огън, Весела, като утринен облак, Вместо ангел, тя пърхаше към мен Моята независима внучка.
Смее се заразително и силно, Може да обиколи цялата земя, Просто зелено момиче И почти напълно пораснало.
Леко кръжейки като ярка нощна пеперуда, Тя седна на дивана и каза: - Днес е Денят на прошката. И така, в него Може би най-добрите начала са преплетени.
И така, в името на такъв ден, Ако съм бил виновен за нещо, признавам, Простете ми, моля. - И с целувка, пияно сърце, Тържествено: - И аз ти прощавам!
- От най-древни години в света казват, Че този, който е като праведните души, Той е способен да обгражда хората Прощава буквално всички грехове подред. -
И, като скочи развълнувано от мястото си, Тя възкликна: - Значи ще те попитам Не за някакъв тест, А просто за душата. Така че, моля!
Готови ли сте да простите на враговете си? - В зависимост от това. - казах внимателно. - Не, добре, с теб е просто невъзможно! Нека говорим различно:
Е, бихте ли простили, например, една лъжа? - Невярно? - казах, - много е лошо. Но ако лъжецът се покае, добре тогава, И той няма да лъже отново - ще ти простя, предполагам.
- Ами любовта? Тук някой се влюби, После - край! И чувството го няма. Бихте ли простили? - Може би щях да простя, Само тя искрено да ми признае.
- Е, сега. Да не казваме Кой е по-зъл в света и кой е по-добър по душа. Въпросът пред вас стои така: Би ли могъл да простиш предателството? -
Какъв отговор да дам сега? Попитайте меказано ясно и солидно. Колко е лесно за тези, които могат да простят всичко! А аз мълча. Нямам какво да кажа. Не, не мога да бъда сред праведните, разбирате ли!