Недостатъци на писмото
В нашата писменост само основните звукове на езика се предават с букви. Различни промени в звуците в буквите не се показват. Ето защо при разнообразието от звуци в устната реч имаме много ограничен брой букви.
В българския правопис има различни принципи, които характеризират връзката между звук и буква. Такива са например фонетичният и морфологичният принцип. Всеки от тези принципи установява различна връзка между буквите на азбуката и звуковата система на езика.
Във фонетичното писане всички букви съответстват точно на фонемите, които се произнасят в тази дума (например къща, ръка). Използвайки концепцията, формулирана във втора глава, можем да кажем, че във фонетичния правопис няма несъответствие между графемата и произношението на фонемата. С други думи, тук графемата служи като израз на звук, обобщен от всички нюанси и състояния на звуци, диференцирани от звуците на други фонеми, например думата къща предполага наличието на фонеми d, o, m в техния обобщен звук. Ако в тази дума фонемното развитие на звука d се окаже непълно и вместо d се чуе t, тогава буквата ще се окаже неправилна. Ако в думата ръка, вместо фонеми и k, се чуват звуците l и g, тогава в буквата съответно ще има „ливади“.
По този начин писмото според фонетичния принцип напълно съответства на фонемите на устната реч.
Но ние знаем по-сложен етап от фонемното обобщение на звука, а именно обобщение, което се простира до различното звучене на фонема в зависимост от морфологичните условия или прехода към друга дума. Във втората глава споменахме, че този етап на звуково обобщение се извършва в устната реч, но в писмена форма той придобива особено голямо значение.
Морфологичният принцип включва изписването на графемите,съответстващи на фонемите от това ниво на обобщение. Тя се основава на способността да се разграничава фонема от различни морфологични условия на езика, в който се среща, например графемата з предполага звука з, който се проявява не само в директния звук на слана, но и в скрития звук
Асимилацията на графеми от този тип предполага преди всичко наличието на фонеми от по-първично ниво. Те включват фонеми, изолирани от различни комбинации и ясно различни от другите фонеми - далечни и близки акустично.
За да се разпознае фонемата z в думата frost, необходимо условие е способността да се различават звуковете 3 и C.
По-нататъшният анализ на недостатъците на писането ще бъде улеснен, ако си представим някаква връзка между звуците на руския език и тяхното писане.
Връзката на графемата с фонемата и нейните различни звукови изрази характеризира процесите на звуков анализ, на които се основава развитието на правилното писане. В тясна зависимост от нивото, достигнато чрез звуков анализ, има различни степени на неправилно писане.
Сред алексиците и аграфиците под специално клинично наблюдение имаше деца с различни прояви на разстройството.
За един от тях писмото за диктовка изобщо не е налично; думите, които получават, изобщо не са като диктувани. Често се установява, че дори отделните букви не са достатъчно усвоени от тях. Други имат опит да напишат дума, понякога цяла фраза. Изобилието от специфични грешки обаче прави писането им напълно нечетливо и неразбираемо.
В някои случаи такива деца са постигнали сравнително развито писане, способността за самостоятелно представяне. Но и тук има много изкривявания. Грешките на такова писмо са типични, тесе различават рязко от грешките, които могат да се срещнат при обучението на нормални деца да четат и пишат. Устойчивостта на тези грешки и "злокачествения" характер трудно се обработват в условията на обикновено масово училище.
Децата, страдащи от този дефект, са разнородни по пътя, който са извървели до училище и в училище. Някои от тях са били на 5-6-та година от ученето на четмо и писмо, докато други са започнали да учат грамотност едва наскоро.
Развитието на речта им също беше различно.
Опитахме се да подчертаем недостатъците на четенето и писането като непълноценност на езиковото развитие. Като се започне от анализ на общите модели на формиране на речта, ние се опитахме да намерим мястото, което заемат в този процес функциите, които ни интересуват. Фактите ни убедиха в основателността на този подход. Четенето и писането се оказаха най-тясно свързани със звуковата реч чрез единство, което може да се нарече единство на езиковото съзнание. И речта, от една страна, и четенето и писането, от друга, могат да се разбират само като различни етапи в развитието на езиковото съзнание. Необходимото ниво на това развитие е различно за възникването и правилното протичане на всеки от тези процеси.
Нито един от етапите не може да бъде напълно разбран, без да се включи в анализа предходният етап, който се съдържа в него в подчинена форма, и следващият етап, който е неговото по-нататъшно разгръщане.
Патологията на четенето и писането се явява пред нас преди всичко като феномен на недоразвитие на езиковото съзнание. Последното възниква в нашите случаи в резултат на недостатъчно възприемане на звуците на заобикалящата реч. Обобщените акустични образи на звуците на речта са необходимата предпоставка, въз основа на която езикът възниква като система в своето поетапно проявление. Възприемане на фонеми в заобикалящата реч, графеми вчетенето и писането предполага пълноценна възможност за възникване на тези обобщени образи на възприятие в езиковото съзнание на човек. Актът на възприятие тук се подчинява на общите закони на тази функция: възприемането на всяко ново впечатление е преди всичко разпознаване, възникващо въз основа на съществуващи обобщени идеи. Ако такова представяне не се създаде, тогава възприемането на обектите се оказва трудно. Точно това наблюдаваме в нашите случаи. Нарушаването на акустичното възприятие води до факта, че на мястото на обобщените акустични образи се появяват само единични образи, които не включват цялото разнообразие от звукови прояви в речта.
Влиянието на това разстройство върху четенето и писането е особена проява във връзка с цялото развитие на речта. Фонемичното развитие е ядрото, което ни позволява да характеризираме звуковата реч, четенето и писането с едни и същи термини.
Откриваме нарушение на фонематичното развитие и в устната реч, и в четенето, и в писането. Сложността на фонематичния анализ не е еднаква на различните етапи от езиковото развитие. Ако един кръг от фонематичен анализ се окаже достатъчен за овладяване на устната реч, тогава друг е характерен за четене, а третият и най-труден за писане.
Тук стигаме до характеристиките, които съставляват уникалността на всеки процес.
Овладяването на устната реч включва пълноценен фонематичен анализ: диференциация на сходни по звучене фонеми, разпределяне на типичен звук, независимо от съпътстващите характеристики. Въпреки това, за появата на устна реч не е необходим пълен анализ на звуковия състав на всяка дума и дори думи във фраза. Освен това устната реч може да не разкрие забележими отклонения, дори когато фонематичният анализ все още не е окончателен.завършен. Частичната неточност на звуковия анализ в устната реч може да бъде невидима в структурата на холистичния звук.
Правилното четене предполага и достатъчно ниво на развитие на графемата. Въпреки това, фините нюанси на развитието на графема, предполагащи фонема, обобщена от всички възможни условия на произношение и стил, се оказват незадължителни. До голяма степен четенето може да се основава на общ речев багаж, който помага да се разпознае написаното дори при недостатъчно завършен процес на формиране на графеми. Разбира се, това не би трябвало да преодолее негативната роля на съществуващия речник, благодарение на който се получава четене чрез предположение. Връзката между четенето и писането може да се сравни с връзката, която съществува между разбирането на говоримия език и активното говорене.
Така виждаме, че при цялата свързаност на процесите, лежащи в основата на устната реч, четенето и писането, не бива да забравяме за оригиналността на всеки от тях. Ето защо не е изненадващо, че в различни случаи недостатъците на речта, четенето и писането не са еднакво изразени. Речта е най-пълна, четенето е по-малко нарушено от писането (което води до отделно разглеждане на аграфия и алексия). Писането обикновено страда най-много.
В случаите, когато нарушенията на писането се комбинират с очевидни нарушения на произношението, общоприето е, че дефектите на писане са вторична последица от увреждане на говора в резултат на двигателно увреждане. Недостатъците на речта бяха механично пренесени върху писането. По този начин дислексичните и дисграфичните разстройства представляват една поредица от явления, а говоренето е друго, напълно независимо или механично отразено в дефекти в писането.
Позициите, защитавани в тази работа, са изпратени от няколко другипринципи.
Както показват нашите данни, патологичното развитие на първия етап от фонемното развитие (устна реч) не е абсолютна пречка за четенето и писането. Тази ситуация се наблюдава само в състояние на пълна загуба на фонематичен слух (вербална глухота). Във всички останали случаи трябва да се говори за патология на слуховото възприятие като динамичен феномен. Може да се говори за определено ниво на фонематично развитие, необходимо за началото на грамотността, но в бъдеще има съответствие между състоянието на фонематичния анализ и нивото на устна реч, четене и писане. Проявява се в съответствие с по-дълбоко недоразвитие на речта, с по-тежки дефекти в четенето и писането и обратно.
Ние ограничихме нашия анализ до елементарните процеси на говорене, четене и писане. Следващите етапи - развитието на граматическата структура - съставляват задачата на специална работа.
В заключение, считаме за полезно да разграничим описаната тук форма на дефекти в четенето и писането от други, които също са придружени от увреждания в устната реч. Това са случаи на ринолалия, псевдобулбарна парализа и други форми на нарушения на говорния и двигателния апарат.
Левина Р. Е.Недостатъци на четенето и писането при деца. — М., 1940.