Нехуманитарна мисия
Преди пет години Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, която доведе до унищожаването на може би най-проспериращата държава в Северна Африка – Либия.

Преди пет години Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, която бележи началото на западната намеса в Либия и кървава гражданска война, която продължава и до днес.
Присъда по международното право

Но за да може световната общност да преглътне спокойно такъв съмнителен документ, трябваше да се създаде почва, да се подготви. Това се прави, като правило, чрез информационно въздействие. Много преди приемането на гореспоменатата резолюция, либийският лидер Муамар Кадафи беше наричан в медиите „кървав тиранин“, измъчвал хиляди хора в затворите, който екзекутира собствения си народ на партиди. Ето защо в текста на самата резолюция беше поставен акцент върху необходимостта от зачитане на законните искания на народа – тази част от него, която се разбунтува срещу управляващия режим. Интересите на верните на Кадафи (а те бяха мнозинство) не се обсъждат в резолюцията.
Началото на интервенцията
Събитията, последвали приемането на резолюцията, просто не могат да бъдат наречени по друг начин освен атака срещу страната. Пентагонът разработи планове за военна агресия срещу Либия, където бяха предписани поетапни действия на американските военни: унищожаване на авиацията, унищожаване на системите за противовъздушна отбрана, унищожаване на брегови ракетни системи и блокада на военноморската авиация. Така че определено не изглеждаше като хуманитарна интервенция, както я наричаха на Запад.
Първите цели на бомбардировките на американските самолети бяха не само военна инфраструктура, но и правителствени сгради, както и резиденцията на Кадафи. Според медиите в Близкия изток,десетки цивилни цели също бяха атакувани. Кадри от разрушените либийски градове, зверствата на натовските военни и стотици мъртви деца се разпространиха по света.

Нехуманитарна мисия
Що се отнася до външната политика, Либия беше доста независима, но имаше много кандидати за нейните ресурси. От българските фирми в Либия активно работеха руските железници, Лукойл, Газпром, Татнефт и др. Не по-малко активно Западът работи и в Либия. Съединените щати се надяваха да убедят Кадафи да започне приватизацията на Либийската национална петролна корпорация, за да изкупи безопасно нейните активи и да получи неограничен достъп до ресурсите на страната. Но Кадафи не го направи.
След това Кадафи се превръща в "кървав тиранин" и "палач" на собствения си народ, а в страната започва щедро финансирана от Запада революция.
Всеки знае резултатите от продължителната гражданска война днес: хиляди загинали, стотици хиляди бежанци, страна, напълно разрушена от военни действия, затънала в бедност. Но защо президентът Дмитрий Медведев се съгласи с решение, което беше пагубно за единствения български съюзник в Северна Африка и позволи да унищожи всичко, което неговият предшественик Владимир Путин постигна в тази страна, все още е загадка за мнозина.
Малко след описаните събития президентът на САЩ Барак Обама получи Нобелова награда за мир за приноса си към неразпространението на ядрени оръжия и уреждането на ситуацията в Близкия изток. През 2016 г., на петата годишнина от намесата на НАТО, алиансът започна подготовка за ново нахлуване в Либия.