Резюме Комуникация дете-родител - Банка от резюмета, есета, доклади, курсови работи и дипломни работи
Възпитателният потенциал на семейството.Учените включват в него много характеристики, които отразяват различни условия и фактори от живота на семейството, които определят неговите образователни предпоставки и могат в по-голяма или по-малка степен да осигурят успешното развитие на детето [5]. Вземат се предвид такива характеристики на семейството като неговия тип, структура, материална сигурност, място на пребиваване, психологически микроклимат, традиции и обичаи, нивото на култура и образование на родителите и много други. Те обаче трябва да се разглеждат само колективно.
Заключения по първа глава
Семейството се счита за първоначалната структурна единица на обществото, полагаща основите на индивида.
Развитието на всички основни сфери на семейния живот в тяхното органично взаимопроникване и взаимодействие позволява най-ефективното изпълнение на неговата възпитателна функция.
Стилът на семейно възпитание се разбира като набор от родителски стереотипи, които влияят на детето.
Научните изследвания разкриват пряко пропорционална зависимост на качеството на домашното образование на децата от нивото на образование (професионална квалификация) на родителите. Възпитанието влияе върху формирането на ценностните ориентации на родителите. Колкото по-високо е образованието, толкова по-важна е за родителите професионалната дейност, нейният творчески характер, толкова по-високо ценят професия, която изисква използването на всички знания, умения, инициативност, независимост.
Социализацията на агресията се влияе от два основни фактора. Първият е модел на взаимоотношения и поведение на родителите. По отношение на този фактор бяха получени данни, че в семействата на агресивни деца се разкрива по-високо разпространение на агресивни прояви от страна на възрастни в сравнение със семействатанеагресивни деца. Друг важен фактор е естеството на подсилване на агресивното поведение от другите. По-конкретно, установена е връзка между родителското наказание и агресията при децата.
Глава 2. Изследване на организационните и педагогически характеристики на семейното образование в съвременното общество
2.1 Методи и организация на изследването
Агресията е един от честите начини за решаване на проблеми, възникващи в трудни ситуации на фрустрация, които причиняват психическо напрежение [4].
Както всяко друго поведение, агресията възниква в резултат на сложно мотивационно състояние, в което е възможно да се разграничат както стимулиращи (гняв, враждебност и т.н.), така и инхибиращи (културни стереотипи, страх от последствията от агресията и т.н.) компоненти. Агресията, като интерактивна характеристика на мотивационното състояние, може да се определи като съотношението на действителните мотиви, които насърчават и възпрепятстват агресията. В зависимост от промяната в състоянието, агресивността може да се увеличи или намали и в крайна сметка да изчезне. В зависимост от честотата и продължителността на преживяването, както и разнообразието от ситуации, в които човек изпитва състояния, характеризиращи се със силна агресивност и, най-важното, проявява агресия в поведението, може да се говори за по-голяма или по-малка тежест на агресивността като стабилна личностна нагласа.
E. Wagner (1978), въз основа на изследването на основните произведения, извършени с помощта на теста за ръце, заключава, че той е много валиден и надежден, особено при работа с деца и юноши [16].
Техниката може да се използва за изследване както на възрастни, така и на деца [3].
Стимулен материал - стандартни 9 изображения на ръката и едно без изображение (подобно на празна карта вТематичен тест за аперцепция), по време на който те трябва да си представят ръка и да опишат нейните въображаеми действия. Изображенията се представят в определена последователност и позиция. За да се постигне реално разбиране на целта, инструкциите могат да варират, при условие че субектът не е сплашен и желаният отговор не е провокиран. С неясен и недвусмислен отговор те искат разяснения, питат: „Е, какво друго?“, но не налагат конкретни отговори. Ако експериментаторът почувства, че действията му са посрещнати със съпротива, се препоръчва да премине към друга карта. Можете да държите картата във всяка позиция. Броят на вариантите за отговор на картата не е ограничен и не се стимулира по такъв начин, че да предизвика съпротивата на субекта. Желателно е да получите четири възможни отговора. Ако броят на отговорите е по-малък, уточнете дали има желание да кажете нещо друго на това изображение на ръката, а в протокола, например, с единична опция за отговор, неговото обозначение се поставя със знака x4, т.е. този единствен безалтернативен отговор се оценява на четири точки вместо на една и това все още не е най-високият резултат за показаната безапелационна нагласа.
Важно е във всички възможни случаи (ако субектът не протестира) да се намали несигурността на отговора, доколкото е възможно, да се изпълнят със смисъл твърдения като "някой, нещо, някой" и т.н.
Колкото по-внимателно се извършва тестването, толкова по-малко протоколът съдържа отговори с неопределена интерпретация, толкова по-лесна е последващата обработка на протокола и толкова по-достоверни са получените резултати.
1. АГРЕСИЯ (А). Ръката се възприема като доминираща, нанасяща щети, активно хващаща предмет, извършваща агресивно действие (щипане, пляскане, натискане на насекомо, готова да удари ии т.н.).
2. ИНСТРУКЦИЯ (Y). Ръката участва в императивно действие: води, насочва, пречи, доминира над други хора (дирижира оркестър, дава указания, изнася лекция, учител казва на ученик: „Махни се“, полицай спира кола и др.).
4. ЕМОЦИОНАЛНОСТ (E). Ръката изразява любов, положително емоционално отношение към другите хора; участва в действие, изразяващо обич, положително отношение, добронамереност (приятелско ръкостискане; потупване по рамото; ръка, галеща животно, подаряване на цветя; прегръщане и др.).
5. КОМУНИКАЦИЯ (K). Ръката участва в комуникативно действие: обръща се към някого, контактува или се стреми да установи контакти. Комуникиращите партньори са в позиция на равнопоставеност (жестове в разговор, език на знаците, показва пътя и т.н.).
6. ЗАВИСИМОСТ (3). Ръката изразява подчинение на други лица: участва в комуникативно действие в „долна“ позиция, чийто успех зависи от доброжелателното отношение на другата страна (молба; войник поздравява офицер; ученик вдигна ръка за въпрос; протегната ръка за милостиня; човек спира минаваща кола и др.).
7. ДЕМОНСТРАТИВЕН (D). Ръката се излага по различни начини, участва в ясно демонстративно действие (показва пръстен, възхищава се на маникюр, показва сенки на стената, танцува, свири на музикален инструмент и др.).
8. ТРАВМА (Uv). Ръката е повредена, деформирана, болна, неспособна за каквото и да е действие (ранена ръка, ръка на болен или умиращ, счупен пръст и др.).
9. АКТИВНА БЕЗЛИЧНОСТ (АБ). Ръката участва в действие, което не е свързано с комуникацията; ръката обаче трябва да промени физическото си местоположение, да направи усилие (резба резба вигла, пише, шие, кара кола, плува и т.н.).
10. ПАСИВНА БЕЗЛИЧНОСТ (ПБ). Ръката е в покой или се наблюдава появата на склонност към действие, чието завършване не изисква присъствието на друго лице, но в същото време ръката все още не променя физическото си положение (лежи, почива; спокойно е протегната; човекът се е облегнал на масата; виси по време на сън и др.).
Общият резултат за агресивност се изчислява по формулата:
A = (Агресия + Индикация) - (Страх + Емоционалност + Комуникация + Пристрастяване).
Тази техника съответства на възрастовите характеристики на извадката, т.е. може да се използва за диагностициране на нивото на агресивност при децата, което послужи като методологична обосновка за избора на тази техника.
За диагностициране на стиловете на семейно възпитаниее използвана методологията на DIA (Вижте Приложение 1.). Въпросникът за родители "Анализ на семенните връзки" (ASV) в два варианта - за деца и юноши - е създаден от В. Юстикис и Е. Г. Ейдемилер (Eidempler E. G., Yustickis V., 1987; 1990).
DIA ви позволява да идентифицирате различни нарушения на възпитателния процес, да идентифицирате вида на нехармоничното патологично възпитание и да установите някои психологически причини за тези нарушения.
Методологичната основа за избора на тази техника беше E.G. и А.Е. Личко класификация на стиловете на родителство.
Към особеностите на образованието, чието отчитане е най-важно при изучаването на етиологията на непсихологичните патологични поведенчески разстройства и отклонения в личността на децата. Те включват нивото на патронажа в процеса на обучение; степен на задоволяване на потребностите на детето; броят на изискванията към детето и семейството и нестабилността на стила на родителство. В същото време ги описвамескали на въпросника DIA, които са предназначени да диагностицират нарушения на образованието и да идентифицират видове нехармонично (патологично) семейно образование [16].
Преди родителят да започне да попълва въпросника, е необходимо да се създаде атмосфера на поверителен психологически контакт между него и лицето, което провежда изследването. Родителят трябва да се интересува от истинността на собствените си отговори. Всеки респондент получава текста на въпросника и регистрационен формуляр за отговор. Изследователят прочита инструкцията в началото на въпросника, като се уверява, че респондентите са я разбрали правилно. По време на процеса на пълнене не се допускат инструкции или обяснения [20].
Тази методика е стандартизирана и валидирана върху 900 родители, чиито деца на възраст от 5 до 18 години са получили консултации от психотерапевти и психолози в детски заведения и инспекции за непълнолетни в градовете Санкт Петербург и Вилнюс. Данни за валидиране на метода по всички скали: 7=0,56; /u-0,60; l- 180; p-w-0,01; Р
Въпросникът дава възможност да се идентифицират само видовете патологично семейно възпитание и не е предназначен да изследва параметрите на адекватното възпитание [16].
Предложените методи съответстват на възрастовите характеристики на извадката, което гарантира по-голяма достоверност на получените данни.
В диагностичното изследване участваха 30 родители (майки) и техните деца (в размер на 30 души) на възраст от 7 до 9 години, 15 момичета и 15 момчета от средно училище № 30 в Гомел
Проведено е емпирично изследване, както следва: диагностиката на стила на родителство е извършена индивидуално с всеки субект. А именно, беше озвучена инструкцията, представена по-долу, както и списък с въпроси от методологията и формуляр за отговори.
Инструкция:„Скъпи родител!
Този въпросник съдържа твърдения относно отглеждането на деца. Изявленията са номерирани. Същите числа са и в "листа за отговори".
Прочетете едно по едно твърденията във въпросника. Ако като цяло сте съгласни с тях, оградете номера на твърдението в листа за отговори. Ако като цяло не сте съгласни, зачеркнете същия номер във формуляра. Ако е много трудно да изберете, поставете въпросителен знак върху номера. Опитайте се да имате не повече от пет такива отговора.
Във въпросника няма "грешни" или "правилни" твърдения. Отговорете така, както мислите. Това ще помогне на психолога да работи с вас.
След преброяване на резултатите, данните бяха докладвани на всеки субект поотделно и беше извършено обяснение на резултатите.
Диагностика на видовете нехармонично семейно възпитание