Нерви и хиоидна област на шията
БЕЛОБЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ ПО ИНФОРМАТИКА И РАДИОЕЛЕКТРОНИКА
„Нерви и хиоидна област на шията. Характеристики на органите на шията: ларинкс, щитовидна жлеза, фаринкс, хранопровод.
Глософарингеалният нерв излиза от черепа през югуларния отвор и се намира между вътрешната югуларна вена и вътрешната каротидна артерия. След това, разположен медиално от стилоидния процес и мускулите, прикрепени към него, нервът достига задния ръб на стило-фарингеалния мускул, по повърхността на който се приближава до страничната стена на фаринкса и прониква в дебелината му, като пробива горния констриктор на фаринкса.
Глософарингеалният нерв е смесен нерв. Състои се от сензорни влакна, които произхождат от клетките на горните и долните възли на нерва, както и двигателни влакна - процеси на неврони на двойното ядро, разположени в дебелината на дорзалната част на продълговатия мозък. Чувствителните влакна инервират лигавицата на провлака на фаринкса, мекото небце, корена на езика (осигуряват усещане за обща и вкусова чувствителност), фаринкса, слуховата тръба, стените на тъпанчевата кухина и палатинната сливица. Двигателните влакна инервират шило-фарингеалния мускул.
Блуждаещият нерв излиза от черепа през югуларния отвор. Като част от нервно-съдовия сноп, в интервала между вътрешната югуларна вена и вътрешния каротиден (общ каротиден) нерв, артерията се спуска към основата на шията. След това пресича пред субклавиалната артерия и навлиза в горния медиастинум. В сравнение с други черепни нерви, блуждаещият нерв е най-дългият. Неговите влакна инервират не само органите на главата и шията, но и анатомични образувания, разположени в гръдната и коремната кухини.
Сензорните влакна на блуждаещия нерв са процеси на неврони на неговите горни и долни възли, разположени съответно над и под югуларния отвор. Тези влакна завършват с чувствителни нервни окончания в твърдата мозъчна обвивка на задната черепна ямка, кожата на ушната мида и външния слухов канал, лигавицата на корена на езика, фаринкса, ларинкса, стената на вътрешните органи на гръдния кош и коремната кухина. Двигателните (соматични) нервни влакна, които изграждат блуждаещия нерв, започват от клетките на двойното ядро. Те инервират всички набраздени мускули на фаринкса, мекото небце и ларинкса, с изключение на шило-фарингеалния мускул и мускула, който напряга небното перде. Вегетативните (парасимпатикови) преганглионарни влакна на вагусния нерв са процеси на клетки на задното ядро на вагусния нерв. Те завършват на автономни неврони, които лежат вътре в ствола на самия блуждаещ нерв, както и като част от екстраорганни автономни възли или интрамурални автономни плексуси. Постганглионарните парасимпатикови влакна - процеси на неврони на автономни възли и плексуси - инервират сърдечния мускул, ненабраздените мускули в стената на хранопровода, стомаха, цялото тънко черво, жлъчните пътища, трахеята и бронхите, както и черния дроб, жлезите на стомаха и червата, панкреаса и бъбреците. В същото време ефектите от дразненето на парасимпатиковите влакна са: намаляване на честотата и силата на сърдечните контракции, стесняване на коронарните артерии и лумена на бронхите; повишена секреция на стомашен сок и бронхиални жлези, повишена чревна подвижност и отпускане на сфинктерите.
Допълнителният нерв напуска черепа през югуларния отвор и се връща назад и латерално, разположен медиално от шиловидния процес и мускулите, започващи от него. Заеднос стерноклеидомастоидния клон на тилната артерия, нервът прониква в дебелината на мускула. След като излезе под средата на задния ръб на стерноклеидомастоидния мускул, допълнителният нерв по повърхността на мускула, който повдига лопатката, пресича косо задния триъгълник на шията и изчезва под предния ръб на трапецовидния мускул на около 5 cm над ключицата. Допълнителният нерв съдържа само двигателни влакна, които инервират стерноклеидомастоидния и трапецовидния мускул.
Увреждането на ствола на допълнителния нерв може да възникне при фрактура на основата на черепа в областта на югуларния отвор или при пълно отстраняване на цервикалните лимфни възли по време на радикална операция за рак на щитовидната жлеза. В този случай пациентът има увисване на раменния пояс от страната на лезията и затруднено завъртане на главата в обратна посока.
Дразненето на допълнителния нерв, например, с увеличаване на дълбоките лимфни възли на шията, причинява спазъм на стерноклеидомастоидния и трапецовидния мускул, което води до спастичен тортиколис. В някои случаи, при неуспешно консервативно лечение на това заболяване, е необходимо да се извърши хирургична дисекция на нерва.
В някои случаи допълнителният нерв може да се използва за повторно инервиране на лицевите мускули.
Хипоглосният нерв излиза от черепа през хипоглосния канал и се спуска почти вертикално до ъгъла на долната челюст, разположен между вътрешната югуларна вена и вътрешната каротидна артерия, пред блуждаещия нерв. След това преминава под задния корем на двустомашния мускул приблизително на нивото на големия рог на хиоидната кост, пресича външната каротидна артерия отвън и върви напред и нагоре по повърхността на хиоидно-езичния мускул, покрит от междинното сухожилие на двустомашния мускул и стилохиоидния мускул. Накраянервът влиза в празнината между максиларно-хиоидния и хиоидно-езичния мускул, а от страната на генио-езичния мускул отива до върха на езика. Езиковите клонове на хипоглосния нерв инервират мускулите на езика. Предният корен на цервикалната бримка се отклонява от хипоглосния нерв. Нервните влакна, влизащи в състава му, участват в инервацията на подхиоидните мускули.
При едностранна лезия на хипоглосния нерв се наблюдава мускулна атрофия и отклонение на езика в посоката на лезията, когато се опитвате да го избутате напред. При двустранна лезия се развива пълна парализа на мускулите, съчетана с нарушение на процесите на дъвчене, преглъщане и говор.
Границите на сублингвалната област са: отгоре - хиоидната кост, отдолу - югуларната изрезка на дръжката на гръдната кост; отстрани - предните ръбове на стерноклеидомастоидните мускули. Областта включва каротидни и скапуларно-трахеални триъгълници.
Границите на каротидния триъгълник са: зад - стерноклеидомастоидния мускул; отдолу и отпред - горната част на корема на скапуларно-хиоидния мускул; отгоре - стилохиоидния мускул и задния корем на дигастралния мускул. Дъното на триъгълника се формира от тироидно-хиоидните и хиоидно-езичните мускули, както и от средния и долния констриктор на фаринкса.
Кожата в областта на каротидния триъгълник е тънка, еластична и подвижна. Подкожната тъкан е отпусната. Той съдържа повърхностната фасция, която се състои от два листа, покриващи подкожния мускул на шията. Под мускула се намират цервикалния клон на лицевия нерв и кожните клони на цервикалния плексус (горния клон на напречния нерв на шията). Следва повърхностната плоча на цервикалната фасция, под която е невроваскуларният сноп на шията. Вена нейният състав включва: обща каротидна артерия, вътрешна югуларна вена, блуждаещ нерв, цервикална бримка и югуларен канал заедно с дълбокилимфни възли на шията, заобиколени от сънна вагина. В този случай артерията лежи по-дълбоко, артериалната вена - по-повърхностно. Между артерията и вената е блуждаещият нерв. Югуларният канал е разположен на външната или предната повърхност на вътрешната югуларна вена. На нивото на горния рог на тироидния хрущял общата каротидна артерия се разделя на външна и вътрешна каротидна артерия. Външната каротидна артерия лежи медиално и отпред на вътрешната каротидна артерия. В същото време тя дава редица клонове. Клоните на външната каротидна артерия са:
- горна тиреоидна артерия (върви напред и надолу); o езикова артерия (отива напред и нагоре по посока на триъгълника на Пирогов);
- лицева артерия (издига се нагоре и навлиза във вената на субмандибуларния триъгълник);
- тилна артерия (следва нагоре и назад); o възходяща фарингеална артерия (следва във вертикална посока между вътрешната каротидна артерия и страничната стена на фаринкса).
Изброените артерии придружават едноименните вени, които са притоци на вътрешната югуларна вена. Заедно с хипохиоидния нерв и горния корен на цервикалната бримка, горната тироидна, езикова, лицева и възходяща фарингеална вена пресичат двете каротидни артерии отвън. Медиално от външната каротидна артерия са клоните на горния ларингеален нерв.
Зад и малко медиално от каротидната обвивка, обграждаща елементите на невроваскуларния сноп на шията, вената е по-дебела и възлите на цервикалния симпатичен ствол са разположени на повърхността на превертебралната фасция. Горният цервикален възел лежи върху дългия мускул на главата зад вътрешната каротидна артерия и медиално от блуждаещия нерв, на нивото на напречните процеси на 2-3 шийни прешлени. Средният шиен възел е локализиран на нивото на 6 шиен прешлен, близо до долната тироидна артерия. Нисъкцервикалният (цервико-торакален) възел е разположен на дългия мускул на вената на шията в мащабно-вертебралния триъгълник зад гръбначната артерия. От горния цервикален възел започват югуларните, вътрешните и външните каротидни нерви, които участват в образуването на фарингеалния, външния и вътрешния каротиден сплит. От възлите на симпатиковия ствол, разположени на шията, произхождат шийните сърдечни нерви, насочващи се към сърцето. Постганглионарните симпатикови влакна от долния цервикален ганглий образуват автономни плексуси около субклавиалните и вертебралните артерии.
Всички преганглионарни симпатикови влакна към невроните на възлите на цервикалния симпатиков ствол преминават през цервикоторакалния ганглий. Следователно, при външен натиск върху този възел, пациентът развива синдром на Horner.