Несигурността като ново нормално
В днешния свят високият рейтинг не означава нищо. Абсолютно нищо. Ако се опира на нещо, то е само на такова виртуално понятие като надеждата. И ако някоя фигура или някаква организация има висок рейтинг, това означава, че гражданите имат някакви надежди на тази фигура или организация. Надеждата е илюзорна, тя или расте, или изведнъж пада. Затова тези, които се гордеят с високи рейтинги, трябва да знаят: те могат да се сринат във всеки момент.
Факт е, че в условията на преход от остарял модел на отношения към все още непознат нов, състоянието на несигурност се влошава повече от всякога. Светът никога няма да бъде същият, какъвто беше в началото на 20-ти и 21-ви век, но никой не може да каже точно какъв ще бъде. Където цари несигурността и царува надеждата.
Хората се надяват, че лидер или организация ще ги преведе през състоянието на несигурност, както хитрият Одисей преведе кораба през Сцила и Харибда. Празнината, която възниква, когато тези чудовищни скали се разминават една от друга на разстоянието на полет на стрела, и има надежда.
Следователно гражданите не разбират какво се случва в света, в страната, в региона, в който живеят. Информацията за живота им не зависи от тях. Освен това се променя, както в тръбата на калейдоскоп. Дори тези, които по служба са призовани да го тълкуват, не могат да се справят с този поток. Неспособни да обяснят реалността, те формират виртуалност, която се опитва да се обясни.
Затова никой не може да каже как възникна кризата, в която се оказахме. Как и най-важното – кога ще успеем да го преодолеем. Никой не може да ни изрази нито образа на мечтата, нито образа на победата. Никой не си позволява да каже, че след такова и такова време ще живеем по такъв и такъв начин. защото,че предстои несигурност и никой не може да го предвиди и обясни. Ако е така, тогава живеем с надежда: утре (или, да речем, след две години) ще стане по-лесно, кризата ще свърши, а с това ще спре спадът на жизнения стандарт на населението, заплатите ще спрат да падат, а доходите ще започнат да растат. Просто трябва да изчакате малко и най-важното - да се надявате и да вярвате.
Доскоро бяхме убедени, че всички икономически бедствия, които преживяваме днес, са същността на бедствията, възникнали в резултат на падането на цените на петрола. Тук "цените отскачат" и всичко ще се върне, всичко ще бъде както преди. Скоро обаче стана ясно, че никакво възстановяване няма да помогне, че не става въпрос за падащи цени на петрола.
Факт е, че свят, в който цената на петрола ще решава нещо, е нещо от миналото. Петролът няма да реши нищо много скоро. Следователно няма да има отскок. Но тези, които ни убеждаваха в това, не знаеха, че петролът вече не определя икономическата конфигурация на света. Да, те не са си представяли тази конфигурация и затова се надяваха и ни заразиха с надеждата си, че може би всичко ще се разреши от само себе си.
Това означава, че трябва да живеем без да възлагаме надежди на петрола. Но ние още не сме започнали да живеем така. По-точно ние не знаем как да живеем така. Следователно задачата на нашите лидери и организации е преди всичко да разберат подхода на една нова реалност и след като я разберат, да се опитат да предадат на своите граждани, поне в общи линии, контурите на тази реалност. Това трябва да стане възможно най-бързо, защото надеждата (високите рейтинги) се топи точно пред очите ни.
То е подкопано от друг много дълбок и важен фактор: факт е, че сегашното правителство в България, наред с рейтинга на надеждата, има всички необходими лостове, за да промени курса. Тази власт няма прегради. Всичко е в нейните ръце. Просто трябва да го направиш. И вие го знаете доритакова хлъзгаво понятие като несигурността все пак се преодолява, ако има политическа воля и желание. Без тези неща ще продължим да живеем с надежда.
Тъй като липсата на желание и воля пречи на проникването през нестабилното блато на несигурността, несигурността се признава за новата нормалност, т.е. за неопределено време означава нормално. Тъй като несигурността трябва да се разбира като една от формите на неизвестното, намиращо се в предстоящото бъдеще, новото нормално е пряко нежелание за разпознаване на бъдещето поради страх от него.
Оттук и всички неистови опити да се свърже новата нормалност в условията на несигурност с умиращите взаимоотношения. Така наречените учени от Националния изследователски университет Висше училище по икономика свързват спада на БВП на България с демографския срив. Казват, че работещите стават все по-малко, а неработещите (пенсионерите на издръжка) са все повече, затова трябва да заложим на притока на мигранти! Ето какво прави новото нормално, умножено по несигурност, с така наречените учени!
Факт е, че подобен модел, който тези "учени" предлагат, изглежда като опит за синтез на умиращ индустриален свят с нововъзникващ мета-индустриален или, ако искате, дигитален свят.
Вместо да работят за замяна на индустриалните (масови) работници с роботизирани линии, те залагат на най-нискоквалифицираната работна сила под формата на мигранти. Вместо да имат два робота за всеки пенсионер, те се опитват да поддържат система, при която има двама индустриални работници за всеки пенсионер!
И може би не се нуждаем от висок рейтинг, а от висок резултат? Тогава няма да има нужда да гоним рейтинга-надежда, а да направим живота по-добър тук и сега.