Несъответствия при превоз на насипни материали
РАЗЛИКИ В ОБЕМА ПРИ ДОСТАВКА НА ПЯСЪК И ТОЧКИ.
При доставка на неметални материали (пясък, трошен камък) се използват две мерни единици: кубични метри и тонове. Освен това в тонове материалите се измерват много по-рядко, защото. това изисква наличието на везни, които не всяка кариера има и още повече не всеки потребител на неметални материали.
Помислете за отчитането на материалите в зависимост от мерната единица.
Ако пясъкът или трошен камък се отчитат в кубични метри, тогава при товарене (в кариера) и при разтоварване (например на строителна площадка), такова отчитане се извършва по различни начини:
1) при товарене обемът на освободения материал се измерва с кофите на товарач или багер. Например в една кариера трябва да се натоварят 30 кубика пясък. Товаренето се извършва от товарач с обем на кофата 3 куб.м. Операторът на товарача поставя 10 кофи с пясък в задната част на самосвал. В същото време броят на кофите трябва да се брои не само от оператора на товарача, но и от водача на самосвала. Освен това е необходимо да се контролира пълнотата на пълнене на кофите.
2) при разтоварване обемът на доставения материал се взема според геометрията на каросерията на самосвала. За да направите това, приемникът на мястото на разтоварване измерва обема на цялото тяло на самосвала (покрай страните) и допълнително оценява или обема на материала, който липсва на цялото тяло, или обема на „хълма“ (колко се изсипва над страните). Ако каросерията на самосвала е типова, тя може да не се измерва, а да се вземе по данни на производителя (според информационния лист).
2. ОТЧЕТ В ТОНОВЕ.
Ако пясъкът или чакълът се отчитат в тонове, т.е. чрез претегляне на везните, тогава това се случва по следния начин:
1) при товарене, празен самосвал се претегля на кантара, теглото на т.нар. контейнери. След това самосвалът се изпраща до мястото на товарене. Натовареният самосвал отново се претегля на кантара,определя се брутното тегло. Нетното тегло на материала се изчислява като разликата между брутното тегло и теглото на тарата (самосвал).
2) при разтоварване всичко се случва в обратен ред. Първо, натовареният самосвал се претегля, определя се брутното тегло. Освен това, след разтоварване, се определя теглото на празния самосвал (тара тегло), след което се изчислява нетното тегло на материала.
На практика има и ситуации, когато максимално допустимото тегло, осигурено от кантара, е по-малко от теглото на натоварен самосвал. В такива случаи приемането на материала се извършва според геометрията на каросерията на самосвала.
СЕГА ДА РАЗГЛЕЖДАМЕ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ОТКЛОНЕНИЯ В ОБЕМА НА ДОСТАВЯНИЯ МАТЕРИАЛ.
1. Отчитането на товаренето и разтоварването се извършва в кубични метри.
В този случай отклоненията могат да възникнат поради следните основни причини:
- действителният обем на товарене на материал в кариерата е по-малък от посочения в издадените разходни документи за товарене поради човешки фактор (товарачът не зарежда пълна кофа; действителният обем на кофата е по-малък от декларирания от кариерата; сговор между кариерата и водача и др.);
- действителният обем на натоварване на материала в кариерата е по-голям от посочения в издадените товарителни документи за товарене (товарачът презарежда кофата; действителният обем на кофата е по-голям от декларирания от кариерата; тайно споразумение между оператора на товарача и доставчика и др.);
- действителният обем на материала, приет при приемането, е по-голям от действителния обем на внесения материал (грешки при измерване на тялото; сговор между доставчик и получател при разтоварване и др.);
- действителният обем на материала, приет при приемането, е по-малък от действителния обем на внесения материал (удар на материала по време на транспортиране; грешки при измерване на тялото; пряко подценяване на обема на внесения материалот синдика в негов личен интерес или в интерес на фирмата потребител; тайно споразумение между водача и потребителската компания и др.).
2. Отчитането на товаренето и разтоварването се извършва в тонове.
В този случай отклоненията могат да възникнат поради следните основни причини:
- грешката на везната при товарене и разтоварване е значително различна;
- загуба на вода в материала по време на транспортирането му (за измит пясък);
- измама и сговор при товарене (разтоварване) при претегляне на материал.
3. Отчитането на товаренето и разтоварването се извършва в различни мерни единици.
Например в кариерата се монтират везни и материалът се издава в тонове, а при приемането материалът се отчита в кубични метри. В такива случаи, за да се преобразува от тонове в кубични метри, е необходимо да се използва коефициентът на обемна плътност на материала. Този коефициент определя колко тежи 1 кубичен метър използван материал. Например, средната обемна плътност на кариерен пясък е 1,55 тона / m3, натрошен варовик - 1,3 тона / m3, т.е. 1 кубичен метър пясък тежи 1,55 тона, 1 кубичен метър варовик тежи 1,3 тона.
Това означава, че за да се преобразува теглото на материала в кубични метри, е необходимо да се раздели броят на тоновете на коефициента на насипна плътност. И обратно, за да разберете теглото на даден материал, измерено в кубични метри, е необходимо да умножите броя на кубичните метри по коефициента на обемна плътност на този материал.
Тогава възниква въпросът: откъде идват отклоненията в обема на подавания материал, ако за преминаване от една мерна единица към друга е необходимо да се извърши само проста аритметична операция?
НЕКА РАЗГЛЕЖДАМЕ ДВЕ СИТУАЦИИ:
1) отчитането на натоварването се извършва в тонове, отчитането на приемането - в кубични метри.
Да предположим, че везните в кариерата са настроени с минимална грешка при претегляне и приобемът на материала се измерва възможно най-точно в момента на получаване. Също така приемете, че обемът на материала в процеса на транспортиране в тялото не се е променил.
Да приемем, че в кариерата е натоварен строителен пясък, чието нетно тегло е 45 тона. Според паспорта за този пясък, издаден от кариерата, коефициентът на обемна плътност на строителния пясък е 1,6 тона / m3. Товарач с вместимост на кофата 3 кубични метра зареди 10 кофи (30 кубични метра). Прогнозният обем на пясъка е 28,1 кубически метра (45:1,6). При приемането обемът на пясъка е 30 куб.м.
Така действителният обем натоварен пясък се оказва с 1,9 кубически метра по-голям от изчисления. Изкривяването на обема е резултат от използването на неуместен коефициент на обемна плътност на пясъка. Реалният коефициент се оказа равен на 1,5 тона / m3, т.е. всъщност пясъкът се оказа по-лек от посочения в паспорта. Това може да бъде причинено от изветрянето на влагата в пясъка или от промяна във физическите свойства или състава на пясъка. В същото време доставчикът на пясък генерира доход от „въздух“ - 1,9 кубически метра, компанията потребител не печели нищо и не губи нищо.
Сега нека променим малко условията. Коефициентът на обемна плътност, посочен в паспорта за пясък, е изчислен след сухо лято и възлиза на 1,4 тона / m3. Теглото на натоварения пясък е 48 тона, обемът е същият 30 кубически метра. Тогава прогнозният обем пясък, натоварен в кариерата, е 34,3 кубични метра (48:1,4). При приемането е приет обем пясък - 30 куб.м.
В този случай кариерата се оказа допълнителна полза с 4,3 кубически метра и доставчикът е принуден да надплати за кариерата за „въздушни“ кубчета. Потребителската компания не печели и не губи нищо.
На практика има ситуации, когато при приемане на материал от потребителска компания те се ръководят от пълномощията на кариера (теглонатоварен материал), както и коефициента на обемна плътност, посочен в паспорта на материала. Тогава доставчикът на материала, в зависимост от описаните по-горе ситуации, прехвърля на компанията-потребител на материала както допълнителни приходи, така и допълнителни разходи за доставения материал.
2) отчитането на натоварването се извършва в кубични метри, отчитането на приемането - в тонове.
Да приемем, че везните при разтоварването са настроени с минимална грешка при претегляне, а в кариерата обемът на материала се измерва възможно най-точно. "Разклащането" на материала по време на транспортиране в тялото в този случай няма значение.
Да приемем, че в кариерата е зареден строителен пясък, чийто обем е 30 куб.м. Според паспорта за този пясък, издаден от кариерата, коефициентът на обемна плътност на строителния пясък е 1,6 тона / m3. Очакваното тегло на пясъка е 48 тона (30x1,6). При приемането е приет пясък с тегло 45 тона.
Така реалното тегло на разтоварения пясък се оказва с 3 тона по-малко от изчисленото. Изкривяването на теглото също е следствие от използването на остарял коефициент на насипна плътност на пясъка. Реалният коефициент се оказа равен на 1,5 тона/куб.
В същото време доставчикът на пясък има загуби - 3 тона, фирмата потребител получава "въздушни" кубчета безплатно. Кариерата остава в неутрална ситуация, т.к продажната му цена е определена за 1 кубичен метър, а обемът на произведения пясък не зависи от коефициента на насипна плътност.
Ако в паспорта за пясък коефициентът на насипна плътност е 1,4 тона / кубичен метър, обемът на пясъка, натоварен в кариерата, е 30 кубични метра, тогава очакваното тегло на натоварения пясък е 42 тона (30 х 1,4). При приемането след претегляне е приет пясък - 48 тона.
В същото време доставчикът на пясък има допълнителна полза - 6 тона,и компанията потребител търпи загуби. Кариерата също остава в неутрална ситуация.
От горното можем да заключим, че в доставката на материал участват поне 3 страни: кариера, доставчик и потребител на материали. И всяка страна се стреми да съблюдава своите интереси.
На практика броят на страните може да се увеличи, например, възможни са следните участници в доставката на материали: кариера, оператор на товарач, превозвач, шофьор на самосвал, фирма доставчик, компания потребител на материали, приемник за разтоварване. И всеки от тези участници иска да спази именно своите интереси.