Неверен приятел (Борис Минеев)
Дали вали, дали сняг, Има човек до мен Все още не е мой, но не е съвсем чужд. Моя опора, моя крепост, Повратът на целия ми живот, Засега има друг път.
Минаха много години, Докато светнах зелено, Докато подарихте цветя за първи път. Неспособен да се контролирам, Не можех да откажа, Стъпвайки по този хлъзгав път на мечта.
Благодаря ти, приятелю неверен, че разведри свободното ми време, че утоли жаждата ми до дъно, не съм всеки ден с теб, и между нас винаги има сянка, но по-добре да съм сам.
Отдавна искам да се запитам, Защо можеш да обичаш, Все пак ти не си ангел и не си толкова красив. Често ме обиждахте, Измамихте и просто излъгахте, Когато често ходехте при друг.
Не мога да разбера сърцето си, Какво го кара да трепери вече много години. Живях спокойно, без проблеми, Бях доволен от всичко, Сега мислите ми вълнуват душата ми.
Мислех си от много дни, Има много по-красиви мъже, В които бих могла да се влюбя, Но като зловеща, тъмна съдба, Този път беше предсказан само на мен, И не мога да не се обърна, не отстъпих.
Пак се питам, Защо е тази игра на любов, И не мога да намеря отговора по никакъв начин, Но може би ще минат години, И ти пак ще ми кажеш "Да", Ще чакам този момент много години.
Моля Бог само за едно нещо, Да спаси това, което ценя, Не ви позволява да прекрачите ръба, Да ни предпази от беди, За да живеем дълги години, И да запазим илюзорния рай.
Минаха много години, Докато запалих зелена светлина, Като свързах съдбата си с твоята съдба, Но колко дълго мога да вървя По паралелен път, И да чакам да те видя.