Незаконна станция за стръв в род
През май 2008 г. нашата организация "Биоетика" привлече вниманието на медиите, обществеността и правоприлагащите органи към ситуацията в хранителната станция, разположена на булевард Гагарин в Нижни Новгород.
След множество сензационни, а не аналитични публикации в пресата, описващи тежкото положение на животните, отглеждани там, тези животни бяха тайно транспортирани на неизвестно място, очевидно за да не се намесват активисти за правата на животните на собствениците на кучета да продължат да се хранят.
Причините за настоящата трудна ситуация все още не са проучени и до голяма степен се дължат на липсата на необходимото законодателно регулиране на тази област на дейност, както и, вероятно, на намесата на определени корпоративни интереси и корупционни връзки.
На хранилката, изследвана от зоозащитници, имаше три енотовидни кучета, две червени лисици и една сребриста лисица. При прегледа на 14 май животните били гладни, в клетките нямало чиста вода, клетките били мръсни, животните изглеждали уплашени, изловени.
Тези документи липсваха и от ръководството на НОКОС. Въпреки че никой не искаше да признае собствеността на животните, от страх да не бъдат подведени под отговорност, на клетките продължиха да висят ключалки, а С. Серова запази ключовете. На уебсайта на НОКОС http://www.nokos.nnov.ru беше посочено, че освен С. Серова, някои Е. В. Пестов, В. П. Железнов, А. Н. Една от снимките, представени на сайта, показва как С. Серова държи лисица, която е сграбчена от дакел в смъртоносна хватка за челюстта, на друга снимка дакелът сграбчи лисицата за тялото, и в двата случая кучето виси във въздуха, държейки тежестта сизъби, които са потънали в животното.
Очевидно е, че в тези случаи са били причинени болка и страдание на животното, също така е очевидно, че подобно отношение към животните трябва да се признае за жестоко.
Нито едно от тези лица обаче не е подведено под отговорност, въпреки факта, че в случая има поне няколко административни нарушения: нарушение на правилата за използване на територията, където се извършва нерегистриран вид дейност, нарушаване на правилата за ветеринарен контрол, да не говорим за възможно наказателно преследване за жестокост към животни. Свидетели по случая могат да бъдат самите защитници на правата на животните, които имат доказателства за участието на тези лица в извършването на присаждането и които са открили, че сребърната лисица след присаждането, извършено на 31 май, има нараняване на челюстта, което може да се получи, когато челюстта на лисицата е била уловена от кучето по начина, показан на една от горните снимки. Освен нараняването на челюстта, която видимо е счупена, козината на лисицата е разкъсана и увиснала на парцали. Многобройни следи от кръв по стените на дупката, кичури вълна и козина на животни, многобройни следи, подобни на кучешки, също бяха доказателство за присаждането и нанасянето на щети на животни.
Може да възникне въпросът защо самите защитници на правата на животните не са взели тези животни. Защитниците на правата на животните не можаха да премахнат тези животни, защото, първо, зоологическите градини отказаха да приемат тези животни без документи за собственост и не беше възможно да ги държат някъде другаде, и второ, ние не искахме да разбиваме ключалките, т.к. миришеше на престъпност и С. Серова не искаше да ги предаде доброволно. Животните могат да бъдат иззети като част от наказателно дело от прокуратурата и предадени за временно задържанеотглеждане в зоологическата градина, но екологичната прокуратура не бърза да се произнесе по нашето заявление, наказателното дело досега не е образувано, въпреки че е минало достатъчно време от откриването на животните и подаване на заявление за малтретиране с тях и всички процесуални срокове, определени за разглеждане на заявлението и извършване на проверка, отдавна са изтекли.
Често ловците пренасочват обсъждането на темата за примамките от проблема за хуманното отношение към животните към необходимостта от обучение и обучение на ловни кучета, които са жизненоважни за получаване на подходящ опит в примамката на диви животни, защото в противен случай кучетата ще бъдат неподходящи за лов, няма да могат да реализират своите способности и вродени инстинкти. Може обаче да се възрази, че днес ловът се е превърнал в развлечение, в най-добрия случай във вид спорт и изборът на този вид занимание не е продиктуван от някаква необходимост, а зависи единствено от моралните качества на човек, който съзнателно избира да убива животни като развлечение в свободното си време. Придобиването на ловни кучета в този случай също не се дължи на необходимост, а е причинено от прищявка на човек. Ето защо изглежда неоправдано да се създават допълнителни условия за улесняване на подобна форма на организация на свободното време, което е много съмнително от морална гледна точка.
Станцията на булевард Гагарин съществува повече от десет години, което беше практически непознато за широката общественост, т.к. Дейността на станцията не беше рекламирана и услугите й се използваха само от собственици на ровещи се кучета, които предаваха информация за това от уста на уста в своя кръг. Очевидно през всичките тези години станцията е работила незаконно, тъй като НОКОС няма документи нито за парцела, нито за сгради и постройки, ввключително клетки или върху животни. Парцелът, на който е разположена станцията, според нашата информация принадлежи на Vodokanal. През 90-те години на миналия век, за да избегнат строг държавен контрол, ръководителите на различни ведомства често се споразумяват помежду си на ниво устни споразумения за някакъв вид съвместна дейност; може би в този случай има подобно лично споразумение между собствениците на поземлен имот и представители на обществото на ловците за поставяне на таксова станция на това място. Тази версия отново се потвърждава от факта, че има много ловци сред длъжностни лица и лидери от различни нива, а техните съпруги често притежават скъпи кучета с родословие.
В случай на спазване на изискванията на стандартите за отглеждане на животни и извършване на присаждане може да има много по-малко проблеми, т.к. тази област е изключително слабо регулирана от правни норми и сред основните регулаторни правни актове може би могат да бъдат посочени само Правилата за лов в Нижни Новгородска област от 1993 г. (с последните изменения), в които по отношение на примамката на кучета се посочва само, че примамката на лисица, миещо куче, язовец, дива свиня и мечка през периодите, забранени за лов, се извършва само в пунктове за примамка или на места, специално оборудвани за тази цел (клауза 3 0).
Законодателството не регулира специфични форми на оборудване за станции за примамка (например изграждане на изкуствени дупки) и примамка, това се извършва в съответствие с различни правила, наредби, приети от Асоциацията "Росохотриболовсоюз" или България на ловното куче (RFOS), които имат статут на нормативни актове на обществени организации, които са валидни само за членове на тези организации. По правило тези актове не засягат проблемихуманно отношение към животните, напротив, те позволяват увреждане на здравето на животното и дори смърт в процеса на хранене и следователно в това отношение се нуждаят от сериозна корекция.
Малко вероятно е в дивата природа животното да бъде изложено на няколко серии от шест повтарящи се атаки на други хищници всеки ден, така че аргументите на привържениците на примамката, че на животните са осигурени по-благоприятни условия в станциите за примамка, отколкото в природата, са неубедителни. В природата животните се нападат помежду си по силата на закона за хранителните вериги и избягват атаки без такава необходимост, а в случай на обучение и примамка целенасочено изкуствено се възпитават качества като гняв и агресивност у кучетата, които по принцип не са характерни за дивата природа.
Освен това Правилата за изпитване на ловните качества на ровящи се кучета върху лисица в изкуствена дупка-осем, приети от RFOS на 31 декември 1994 г., наричат злобата като основен критерий, който дава най-високи точки при оценката на куче. Съгласно тези правила „злоба“ предвижда нападение срещу лисица, завършващо със смъртоносна хватка, а бележката гласи, че „когато кучето работи само в смъртоносни хватки, замяната на лисицата за това куче не се извършва“, т.е. в случай на смърт на животното в резултат на смъртоносна хватка, животното не се заменя с друго (както е предвидено в Правилата за изпитване на кучета върху язовец). Така нормативната уредба, която регулира въпросната област днес е изключително слаба и създава условия за по-скоро жестоко, отколкото хуманно отношение към животните.
Дейността по грундиране не изисква никакъв държавен лиценз, изисква се само получаване на такъв, издаден от RFOS, т.е. обществена организация, сертификат за годност на заграждението за отглежданетестове. И както показва ситуацията със станцията за примамки в Нижни Новгород, спазването дори на тези минимални изисквания не подлежи на специален контрол, в резултат на което станцията, тъй като е незаконна, успешно работи в продължение на много години практически в центъра на града.
Хуманното отношение към животните е показател за нивото на развитие на обществото. Колкото по-напреднало е едно общество в своето гражданско развитие, толкова по-загрижено е за този проблем и обратното. Например, на международна научно-практическа конференция, проведена през май 2008 г. в Юридическия факултет на UNN, един учен от Азербайджан направи доклад и аз му зададох въпрос за състоянието на нещата в тяхната държава в областта на правното регулиране на хуманното отношение към животните. Първоначално ученият просто не ме разбра, а след това отговори, че никой не се интересува от този въпрос. За сведение - индексът на възприемане на корупцията в Азербайджан през 1999 г. беше 1,7 пункта, през 2003 г. - 1,9 пункта от 10 (тоест, с прости думи, 81% от чиновниците са корумпирани). В България - съответно 2,4 и 2,8 пункта. Ситуацията по-лоша от тази в Азербайджан, според Transparency International, не е в нито една от страните "с икономики в преход". Съответно адвокатите там се интересуват преди всичко от решаването на проблеми като трафик на наркотици, търговия с роби, тероризъм и различни други прояви на международна престъпност, да не говорим за самата корупция. Къде е тук проблемът с животните?