Незаконно отвеждане на малолетно дете в чужбина България - въпрос № 2577355 от дат

Моля, посъветвайте правилния курс на действие.

Бившата ми гражданска съпруга периодично води нашето общо дете в чужбина на Руската федерация.

Нито веднъж за 5 години тя дори не ми поиска съгласие за изваждане на детето! Не разбирам как го прави, но е факт. Детето е вписано в паспорта ми на Руската федерация, има удостоверение за бащинство, необходимата издръжка е изплатена вече 5 години, определена е процедурата за комуникация чрез органите по настойничество.

Проблемът е, че следващият съжител на бившата жена е чужденец (Сърбия) и имам опасения, че и тя може да вземе детето за постоянно пребиваване без мое съгласие. Посъветвайте как е възможно това да се предотврати законно? С кого трябва да се свържете?

4 отговора на въпрос от адвокати 9111.ru

Скъпи Сергей, Санкт Петербург!

Какво означава незаконен износ на малолетно дете в чужбина България.

Писмо на FSB по съществото на проблема:

Федерална служба за охрана на България

. В случай на напускане на България на непълнолетен гражданин БЕЗ придружаващи родители, той трябва да притежава освен паспорта си и нотариално заверено съгласие за напускане на непълнолетен гражданин на България, посочващо датата на напускане и държавата (щатите), която (които) възнамерява да посети.

В същото време е достатъчно съгласието на един от родителите, ако вторият НЕ е получил изявление за несъгласието си с напускането на децата си.

В случай, че ЕДИН от РОДИТЕЛИТЕ, осиновителите, настойниците или попечителите ПИСМЕНО заяви, че НЕ ДАВА СЪГЛАСИЕ за напускане на България на непълнолетен гражданин на България, въпросът за възможността за напускането му извън България се решава по СЪДЕБЕН РЕД.

Ето защотова НЕ е съвсем вярно, т.к ако НЯМА възражение за пътуване в чужбина на вашето малолетно дете, в този случай, придружено от майка си, малолетното ви дете също има право да пътува в чужбина.

Пожелавам ви успех Владимир Николаевич

Добър ден. Късмет

подаване на заявление за несъгласие с напускане на България на непълнолетен гражданин на България

(утвърден с ПМС на правителството на Република България от 12 май 2003 г. N 273)

С промени и допълнения от:

1. Този правилник определя, в съответствие с член 21 от Федералния закон "За реда за напускане на България и влизане в България", процедурата за подаване на заявление за несъгласие за напускане на България от непълнолетен гражданин на България (наричано по-нататък заявлението).

Информация за промените:

2. Заявлението се подава лично от един от родителите, осиновителя, настойника или попечителя на непълнолетен гражданин на Република България (наричан по-нататък "заявителят") до териториалния орган на Федералната миграционна служба по местоживеене (престой) или до органа за граничен контрол, или до дипломатическото представителство (консулска служба) на Република България, ако кандидатът постоянно пребивава извън страната.

3. Заявлението се изписва четливо на ръка или с технически средства (пишеща машина, компютър) на български език.

В заявлението се посочват фамилията, името, отчеството, полът, датата и мястото на раждане, местоживеенето и гражданството на заявителя и непълнолетния гражданин на България.

4. Едновременно със заявлението е необходимо да представите:

а) документ за самоличност на заявителя;

б) нотариално заверени копия на документи, потвърждаващи родителските права по отношение на непълнолетно лицегражданин на България или фактът на установяване на осиновяване (осиновяване), настойничество или попечителство по отношение на този гражданин.

Ако приложените към заявлението документи са на чужд език, се представя нотариално заверен превод на български език.

5. В случай на неспазване на изискванията, предвидени в параграфи 3 и 4 от тези правила, заявлението не се приема за разглеждане.

Заявлението не се разглежда, ако има влязло в сила съдебно решение относно възможността за напускане на България на непълнолетен гражданин.

Информация за промените:

6. Процедурата за разглеждане на заявления, вземане на решения по тях, както и поддържане на централизиран регистър на заявленията се определя от Федералната миграционна служба съгласувано с Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на външните работи на Република България и Федералната служба за сигурност на Република България.