Никой не се нуждае
- Не. Не. Не! — извика малкото момче. Страшно подобие на момиче висеше пред него. Дълга черна коса, смъртоносно бледа кожа, стара опърпана нощница с ясно видими лилави петна. Очите бяха черни, виждаха се само белите. Имаше огромни грозни белези по врата и по дясната буза. Увисна във въздуха. - Откажи се. Все още ще пленя съзнанието ви, така че е по-добре да дойдете с мен - този глас шепнеше и шепнеше. Ужасен, ужасен глас. - Кой си ти?! И какво искаш от мен?! — изкрещя момчето. Умът на детето не може да обхване цялата същност на случващото се, а страхът е оковал тялото. - Няма значение! Просто ела с мен! — извика гласът. Но този път беше сто пъти по-лошо. - Не! - почти плачейки каза момчето. - Е, ако е така. - чудовището отметна бретона от лявото око, а на мястото, където трябваше, остана само празнота. То се усмихна с луда усмивка и се нахвърли върху момчето.
- НЕ. — извика малкото момче и се надигна рязко от леглото. Русата му коса от потта беше залепнала по лицето му. Зелените й очи бяха широко отворени, а гърдите й се повдигаха. Беше сън. Просто сън. Това норма ли е, ще кажете? Децата и дори възрастните сънуват кошмари. Да, вярно е, но това момче сънува един и същи сън няколко месеца подред. Идва при него и се обажда с него. Той се опита много пъти да разбере какво е, но чудовището не отговори на всички въпроси. Защо му идва? Защо го вика с него? Толкова много въпроси и никакви отговори.
- Коди! Това ти ли крещеше? - в стаята влезе жена на средна възраст, с руса коса и сиви очи. - Да. - Коуди се пречупи и се разплака. Беше страшно. Какво е? С всеки сън то се приближава все по-близо до него и той се страхува, че скоро ще стигне до него.Какво ще стане тогава? Това не е известно. - Мълчи, мълчи, не плачи - опита се да го успокои майката на момчето. Сънува кошмари всяка нощ. Водила го на психолог, но и това не помогнало. Психологът отговори, че не е видял нищо сериозно. Тя не знаеше какво да прави. След като се разплака, изтощеното момче заспа в ръцете на майка си. Тя внимателно постави момчето на леглото и го покри. Като се увери, че синът й спи дълбоко, тя излезе, затваряйки вратите след себе си. Психолог отдавна предлага момчето да бъде изпратено в местна психиатрична болница за пълен преглед. Тя се съпротивляваше колкото можеше, казвайки, че е жестоко, но може би така ще е по-добре? По-вероятно.
На следващата сутрин.
Коуди легна на леглото и се опита да заспи. Но страхът не даде. Днес той реши да тръгне след чудовището. Какво губи? Родителите му се отвърнаха от него и искат да го вкарат в психиатрична болница като ненужен роднина, който му пречи да получи наследство. Никой не му вярва, всички го изоставиха. Тези мисли накараха очите ми да се насълзят. Потънал в мислите си, той заспа. И ето ни отново. Потискаща атмосфера, мъгла като грахова супа, студ. И ето, че се появява. Този път е много близо. Можете дори да докоснете бледото му лице с ръка. - И какво? Размислихте ли вече? Искате ли да дойдете с мен доброволно? тя каза. - Да. Но преди да тръгна с теб, отговори на въпросите ми! Кой си ти?! и какво искаш от мен? - с надеждата да намери отговорите на въпросите, които го измъчваха, каза момчето. - Е, тъй като така или иначе ще изчезнеш, ще ти кажа. Когато бях на същата възраст като теб, родителите ми претърпяха инцидент. Родителите ми катастрофираха до смърт, а аз оцелях, но с куп наранявания. Фрагмент от предното стъкло ме удари в лявата дупка и трябваше да го махна. Друг фрагмент удари врата, но нищо важно не е наранено. Вратът беше зашит и такаИмам този грозен белег - тя посочи с дългия си пръст ужасния белег на врата си. - И още един фрагмент удари бузата. След смъртта на родителите ми ме изпратиха в сиропиталище, но нито едно семейство не ме приюти. Разбираемо е кому са нужни изроди, когато има нормални деца. Минаха години, а никой не ме осинови. Виждайки колко щастливи деца са взети от сиропиталището, всеки ден мразех хората все повече и повече. Нямах приятели заради външния си вид. Децата често ми се подиграваха, заради което все повече ги мразех. Но капката, която преля чашата, беше, че бях изнасилена от един от гледачите на приюта. Бях на шестнадесет години. Дълго време събирах пари и след като избягах от приюта за няколко часа, успях да си купя пистолет. През нощта, когато всички спяха, минах през стаите и застрелях всички. Не пощадих дори малките деца. Тази нощ гледачите трябваше да останат в сиропиталището, така че убих и тях. И този пазач с особена жестокост. Набих пет куршума в главата му и четири в слабините му. След това се застрелях. След смъртта духът ми остана на земята и аз продължавам да съществувам. Аз съм духът, който насърчава убийството или самоубийството. Ако човек не е доволен от живота или е уморен от някой човек, аз идвам при него. Появявам се в сънищата му, показвайки как той убива досаден човек или се обесва. А през деня летя след тях и шепна „Направи го, направи го“. Нямате представа колко е забавно да ги гледате как се чупят и скоро се отказват! Коди беше в шок. Но един въпрос все още беше без отговор. - Защо имаш нужда от мен? — попита той, събирайки смелост. - Виждате ли, енергийното ми поле отслабва. изчезвам. И за да остана на зелено, имам нужда от нова енергия. Бих могъл просто да ям душите на хората, но имам нужда от души, които са чисти, а не порочни. Бих могъл да изям душите на децата, но азще трябва да ядете много от тях и това ще отнеме твърде много време. Но твоята душа е специална. Има достатъчно енергия, за да попълни целия ми запас. Очите на Коди се разшириха от ужас. - Значи искаш да изядеш душата ми? - Да, - неохотно отговори то. - Добре. И без това не ми трябва никой. - Отлично! Но първо искам да се забавлявам! Преди Коуди да успее да каже нещо, то се нахвърли върху него. В следващия момент Коуди рязко се изправи от леглото. Нещо го накара да вдигне ръка и след това да се изправи. Против волята си той отишъл в кухнята и взел най-големия нож там. Той тихо се промъкна до стаята на родителите си и отвори вратата. Приближавайки се до леглото, където лежаха, той вдигна ръката си с ножа нагоре. - Съжалявам. - прошепна той тихо и махна с ръка.
На следващия ден съседи открили телата, а момчето било обявено за изчезнало.