Николюк В
В. В. Николюк, доктор по право, професор, заслужил деятел на науката България (Всеруски научноизследователски институт на МВР на България)
Юридическото лице като участник в наказателното производство: историята и съдбата на нововъведението на Наказателно-процесуалния кодекс на България
Законодателното въплъщение на идеята за предоставяне на юридически лица на статут на участници в наказателното производство е резултат от формирането на теоретични идеи за тълкуването на термина „жертва“, според които не само физическо лице, но и организация (юридическо лице) трябва да бъде признато като такова. Участието на юридическо лице (държавни отдели) в наказателното производство като жертва по принцип е разрешено дори от адвокати, ръководени от нормите на Хартата на наказателния процес от 1864 г.
Предложението за признаване на юридическо лице като жертва обаче продължи да „се появява“ на страниците на юридическата преса, беше включено под формата на съответни доктринални норми в проекта за Наказателно-процесуален кодекс на Руската федерация, разработен под патронажа на Министерството на правосъдието на България и Главния правен отдел на администрацията на президента на България. С приемането и влизането в сила на Наказателно-процесуалния кодекс България юридическо лице придобива качеството на участник в наказателното производство. В тази връзка наказателнопроцесуалното законодателство трябва да бъде оценено от гледна точка на ефективността на защитата на интересите на юридическото лице в наказателното производство и създаването на условия за изпълнение на задачите на наказателния процес, когато юридическо лице стане участник в него.
В процесуалната теория се обръща внимание на пропуските в Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, който урежда основанията и процедурата за признаване на юридическо лице като жертва, представителството на участващите юридически лицав наказателното производство като граждански ищец и граждански ответник са обосновани предложенията за установяване на отговорност на юридически лица под формата на парична санкция. Съществуват обаче и други правни ситуации, свързани с участието на юридически лица в наказателния процес, които не са получили оптимална уредба в действащия Наказателно-процесуален кодекс и всъщност не са изследвани в наказателнопроцесуалната наука. Най-важният от тях трябва да бъде признат за проблема с обезщетяването на юридически лица за вреди, произтичащи от незаконното прилагане на процесуални принудителни мерки - претърсване, изземване, изземване на имущество.
Член 139 от Наказателно-процесуалния кодекс на България формулира общо правило, според което вредите, причинени на юридически лица от незаконни действия (бездействие) и решения на съда, прокурора, следователя, следователя, следствения орган, се обезщетяват от държавата в пълен размер по начина и в сроковете, установени в тази глава. Буквалното тълкуване на съдържанието на тази статия ни позволява да заключим, че вредата, причинена на юридическо лице във връзка с извършването на наказателно-процесуални дейности, може да бъде елиминирана в рамките на наказателно-процесуалните процедури, т.е. съгласно правилата на наказателното производство.
Практически е невъзможно да се приведат в сила нормативните разпоредби на глава 18 от Наказателно-процесуалния кодекс на България, за да се обезщети юридическо лице за вреди, причинени от използването на мерки за принуда в нарушение на закона във връзка с разследването на наказателно дело.
Първо, правото на обезщетение на юридическо лице за вреди от незаконосъобразно прилагане на мерки за процесуална принуда е само прогласено в чл. 139 ГПК България и не е съпроводено с надлежна процедура, която да гарантира изпълнението му. Глава 18 Наказателно-процесуален кодекс България изцялосе фокусира върху институцията за реабилитация, която се отнася само за физически лица.
Второ, в глава 18 от Наказателно-процесуалния кодекс на България няма норми, които да определят процедурата за проверка на законосъобразността на прилагането на мярка за процесуална принуда по наказателно дело. Междувременно приложението на чл. 139 от Наказателно-процесуалния кодекс България трябва да бъде придружено със задължително определяне на незаконосъобразността на прилагането на мярка за процесуална принуда. И това е един от основните въпроси, които възникват, когато юридическо лице претендира обезщетение за вреди на основание чл. 139 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация.
По този начин желанието на законодателя да осигури обезщетение на юридическото лице за причинените вреди в областта на наказателния процес и по правилата на наказателния процес не се увенча с успех. Като цяло днес чл. 139 ГПК България е правна фикция.
В заключение отбелязваме, че въвеждането на юридическо лице в наказателния процес като независим участник е обективно обусловено, но механизмът за упражняване на правата и задълженията на юридическо лице в наказателното производство трябва да бъде подобрен.