Нищо не пречи (поет-сирак)
Пред портите към рая отново имаше огромна опашка.
Архангелът въздъхна и като изправи изкривения ореол, отиде до входа. Тълпата беше много разнообразна и голяма.
Там, на двеста метра от портата, има една баба. Тя псува силно и крещи, че "Сталин не е на теб!" Тя почина на опашка за мляко и все още е сигурна, че е в магазина.
В далечината група хора на различна възраст разговарят помежду си и обсъждат кой къде ще отиде. Нелечимо. Единствените, които разбират, че са умрели, освен старците.
Архангелът се приближи до небесния компютър и след като определи параметрите за сортиране на хората, разпусна по-голямата част от тълпата. Тогава той лично изрита в ада религиозни фанатици, свидетели на пришествието и един дебел, алчен свещеник със златен кръст на врата. Той, преди да падне в подземния свят, нарече архангел антихрист.
След като остави почивката да мине, той отново оправи ореола си и се канеше да си тръгне, когато разрошен младеж в пижама падна отнякъде от облак точно пред гишето за регистрация на мъртвите.
Архангелът отново въздъхна.
- Име, фамилия, възраст? - зададе дежурни въпроси, пробивайки човека в базата данни.
- Кой е Никита Илич. - измърмори зашеметено падналият и хълца. - 25 години. Къде съм?
- Ти си в Чистилището - честно отговорил архангелът. - Кажи ми кой беше, как умря Никита Кто.
Мъжът отново хълца.
- Да, аз бях никой. Не учеше, не работеше, не излизаше от стаята.
Архангелът се засмя. Още един фен на стар приятел.
Компютърът отказа да издаде досието на N.I.Kto, като посочи, че никой не е открит.
- Как умря? - зададе въпрос архангелът, като отново въведе данните в полето за търсене.
- Аз-не знам. - момчето отново хълца. - Заспах и вече съм тук.
- Сърдечен арест, - заявиархангел, пляскайки с ръце - компютърът най-накрая даде резултат. - Така. Без хобита, без работа, без приятели, без врагове, без роднини. Мислите не са намерени. Хм. Съвпадате напълно с инициалите си. Все едно наистина не съществуваш.
- Да, той всъщност не съществува - прозвуча злорадски глас и до Никита Кой се появи опърпан мъж в скъп костюм. - Здравей, Габриел.
Архангелът направи гримаса и кимна сдържано.
- Здравей, Сатана - изкиска се дяволът.
- Защо така официално? Просто Луц. Може би Лютиче. Все пак сме роднини.
- Вече не. — изсъска Габриел. - Защо се оплакахте?
Луцифер се почеса по тила и се усмихна злобно.
- Значи имате такъв интересен екземпляр. Как да не гледаш светлината. Ще ми го дадеш ли? Така или иначе няма да ти липсва.
Габриел би искал да спори, но Сатана беше прав. Празните хора не бяха допуснати в рая.
- Вземи го - сви рамене архангелът. Луцифер кимна в знак на благодарност и огледа покупката от всички страни, след което го дръпна за ухото. Тялото отслабна и Сатана вече месеше нови крайници. После погледна тъжно старото тяло и го изпепели с щракане на пръсти.
- Знаеш ли, братко. – Лутц протегна доволно и Габриел направи гримаса. - Той наистина е никой. празна. Толкова удобно - нищо не пречи.