Някои особености на завещанието като едностранна сделка, Платформа за съдържание
НЯКОИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
КАТО ЕДНОСТРАННА СДЕЛКА
Статията, която ви предлагаме да прочетете, описва особеностите на завещанието като формална и специфична сделка. Той описва проблемите на условните завещания и правосубектността.
Привлекателността на завещанието като сделка се дължи на факта, че, от една страна, наследственото правоприемство е пряко свързано с института на частната собственост, който се възроди в България с прехода към пазарна икономика, а от друга страна, приемането на нов нормативен акт, уреждащ прехвърлянето на правата и задълженията на наследодателя по наследство, не намали несигурността в правната уредба на наследствените отношения по завещание.
Той заема различна позиция, който под наследяване разбира прехвърлянето от наследодателя на неговите наследници на съвкупността от имуществени права, които му принадлежат, а личните неимуществени права, имуществените задължения според него не са наследени. Той обоснова мнението си с факта, че Гражданският кодекс на RSFSR от 1922 г. не дефинира понятието "собственост". Тази концепция не е разкрита от Гражданския кодекс на RSFSR от 1964 г. (той не е имал санкционирана норма на понятието за наследство).
Наследствени правоотношения по завещание ще възникнат само ако е налице съвкупност от следните юридически факти: 1) смъртта на наследодателя (откриване на наследство); 2) наличието на надлежно изпълнено завещание; 3) наличието на воля на наследника да приеме наследството.
Съветското гражданско законодателство, макар и да регулира подробно наследяването по завещание, в същото време не съдържа определение на самото понятие „завещание“.
Гражданският кодекс на България за първи път в българското законодателство дава легална дефиниция на завещанието. Споредпараграф 5 от чл. 1118 завещанието е едностранна сделка, която поражда права и задължения след откриване на наследството. По този начин завещанието е формално едностранно гражданскоправно разпореждане с личното имущество на завещателя в случай на неговата смърт, като се посочват наследниците и наследственото имущество.
Следователно по своята правна същност завещанието е едностранна сделка, насочена към разпределяне на имущество между лица, посочени от завещателя като техни наследници, и по начина, който той установи. Завещанието е сделка, която изразява волята само на завещателя. Следователно валидността на завещанието не зависи от съгласието на наследниците. Този юридически факт се тълкува двусмислено само от някои юристи на предреволюционна България. Например, според становището, „правната природа на завещанието, като правен акт, остава не съвсем ясна ... Неяснотата се открива във факта, че, от една страна, завещанието е едностранна правна сделка, от друга, впоследствие изисква съгласието на наследника за приемане на наследството. Така завещанието е на границата на едностранна и двустранна правна сделка.3 Това съждение е донякъде неточно, тъй като при съставяне на завещание (волята на завещателя) не се взема предвид мнението на наследника и от това не страда валидността на завещанието.
Що се отнася до приемането на наследството, в тази ситуация самият наследодател, като субект на граждански правоотношения, вече не съществува и неговият ред като такъв не подлежи на промяна. Но правото на наследника да не встъпва в наследствени права, да не придобива имуществени права и задължения на наследодателя, е следствие от самото завещание, като едностранна воля на наследодателя. Приемането на наследство енезависима сделка. „Завещанието се признава за едностранна сделка. Въпреки че наследяването по завещание може да се извърши, ако наследниците са изразили съгласието си за приемане на завещаното им имущество, актът на приемане на наследството от наследниците по завещание не противоречи на акта на завещателно разпореждане и двата акта не образуват взаимна сделка.
Завещанието е едностранна сделка, която има строго личен характер. Личният характер на завещанието се проявява във факта, че е забранено да се съставя завещание чрез представител (член 182, параграф 4 от Гражданския кодекс на Руската федерация, член 57, част 1 от Основите на законодателството за нотариуса). От това следват строго формални изисквания. Завещанието трябва да бъде подписано лично от завещателя, ако е невъзможно (по някаква причина) от друго лице със задължително посочване на причините за невъзможността да се получи личният подпис на завещателя (член 1125 от Гражданския кодекс на Руската федерация). В същото време е важно да се отбележи, че завещанието е, според израза, „единствена сделка“,5 т.е. може да бъде съставено само от името на едно лице, по силата на клауза 4 на член 1118 не е разрешено да се прави завещание от двама или повече граждани. Ако завещанието съдържа волята на две или повече лица, то може да бъде обявено за недействително.
Можете да завещаете само собственото си имущество. Това обаче не означава, че вече при удостоверяване на завещание нотариусът има право да изисква документи, потвърждаващи собствеността на завещателя върху едно или друго имущество, посочено в него (член 157, част 2 от Основите на законодателството за нотариусите). Гражданският кодекс на България в член 1120 установява правило, според което завещателят има право да направи завещание, съдържащо разпореждане за всяко имущество, включително това, което може да придобие в бъдеще. В тази насока изглежда неправилна гледната точка, според която наследодателят няма правода се разпорежда в завещанието си с чуждо имущество, т.е. имущество, което не му принадлежи.6 Това не отговаря на буквата на закона, тъй като няма пречки да се включи в завещанието имущество, което не принадлежи на завещателя.
Завещанието е формална сделка, тъй като се счита за недействително, ако е направено във форма, която не е установена от закона. Преди това в съветското гражданско право завещанието не можеше да бъде направено нито устно, нито в проста писмена форма. Законът изисква съставянето на завещание в специална (нотариална) писмена или еквивалентна форма. Съгласно действащото законодателство (член 1124 от Гражданския кодекс на Руската федерация) също се изисква завещанието да бъде съставено в писмена форма и заверено от нотариус, но за разлика от съветското законодателство е разрешено в изключителни случаи да се състави завещание в проста писмена форма, което на практика води до трудности при регулирането на тези правоотношения.
По-рано понятието завещание е било в контакт с понятието дарение (например в гражданското право на Българското царство), но съвременното гражданско право не допуска хомогенност на тези сделки, което говори за висока степен на развитие на завещателното право. Така че, съгласно клауза 3 на член 572 от Гражданския кодекс на Руската федерация, споразумение, предвиждащо прехвърляне на подарък на надарения след смъртта на дарителя, е невалидно, тъй като заповедта за прехвърляне на имущество след смъртта на човек е съставена в завещание. Разликата между разглежданите сделки е, че при даряване имуществото се прехвърля по време на живота на дарителя, следователно неговото имущество намалява, докато съставянето на завещание не засяга имуществените права на завещателя. Завещанието се характеризира със свойството да отменя, т.е. може да бъде отменено или променено по всяко време, а дарението по правило е неотменимо. Освен това дарениедоговор, а завещанието е едностранна сделка, която не изисква съгласието на наследниците за нея.
Най-уязвимият проблем е, че въпросът за възможността за условни завещания все още не е ясно решен.
, считайки за възможно съставянето на завещание под отлагателно условие, предложи създаването на специална законодателна норма, уреждаща условното завещателно разпореждане по отношение на неговия характер, срокове и др. 8 Трудно е да се съгласим с това, предвид факта, че завещанието е сделка и изискванията, наложени от закона за сделките, се прилагат и за завещанията.
Доктрината на наследственото право счита съществуването и съставянето на условни завещания за допустими и възможни, като ограничава обхвата на тези условия.
1) Условията в завещанието се считат за законосъобразни и следователно не дискредитират валидността на завещанието, които не нарушават и не ограничават конституционно гарантираните права и свободи на гражданите. Например получаване на наследство след толкова години от датата на смъртта на завещателя. Тоест наследникът ще получи цялото наследство, но след определено време. Вече има ясен срок. И следователно аргументите „ами ако умра и ако изчезна и искам да взема поне малко от това наследствено имущество“ са неуместни, тъй като наследодателят искаше да прехвърли наследственото имущество на наследника точно с настъпването на това състояние. Това условие е признато от доктрината, съдебната, нотариалната практика. Подобно условие в завещателното разпореждане не нарушава ничии конституционни права и свободи.
2) Вторият вид правни условия в завещанието. В случай, че самият наследник навърши определена възраст, да речем 20, 25, 40 години. И тук има известна вероятност - и ако не оживее, и ако изчезне,ако той напълно изчезне във вечността - добре, какво да правиш, такава е волята на завещателя.
Тези резерви, макар и условни, сами по себе си са безусловни. Не успях, нищо не можеш да направиш. Ако не сте достигнали тази възраст, нищо не можете да направите. Тъй като това се признава от доктрината на наследственото право за това и защото оставя неприкосновени, в ненарушено състояние, конституционните права и свободата на волята.
Много спорно е следното условие: ако наследникът спре да води паразитен начин на живот. Тук доктрината е някак много нестабилна и никъде няма еднозначен отговор на този въпрос.
Едно от задължителните условия за действителност на сделката е способността на лицето да я извърши, поради което параграф 2 на член 1118 от Гражданския кодекс на България съдържа изискване гражданинът да има дееспособност към момента на завещаване.
Дееспособността по завещание се признава официално за всеки гражданин. Но за разлика от други елементи на правоспособността на гражданина, тя всъщност е стеснена от строго личния характер на завещанието, като сделка, която не може да се извършва чрез представител.
Изкуство. 21 от Гражданския кодекс на България ви позволява да определите завещателната правосубектност на гражданин като правото и способността на неговите действия да определят в случай на смърт съдбата на неговите права и задължения, които могат да бъдат прехвърлени по право на наследяване, да правят други заповеди от посмъртен характер. Законът не определя пряко възрастта на възникване на правосубектност по завещание, но по аналогия със закона, който установява, че специалната правоспособност за политическо, гражданско право, брак и семейство и др. възниква с навършване на пълнолетие, ни позволява да заключим, че само пълнолетни граждани са надарени с право на завещание.
Уреди си работитесамо дееспособен гражданин, който поради здравословното състояние и възрастта си е в състояние да разбере значението на своите действия и поради това може самостоятелно да извършва правни действия - да придобива права, да изпълнява задължения, да носи отговорност за своите действия.
Лицата, признати за недееспособни, не могат да извършват никакви сделки, включително да правят завещание. Изхождайки от строго личния характер на сделката-завещание, завещание не може да бъде удостоверено от името на недееспособно лице, дори и със съгласието на неговия настойник.
В съдебната практика често има искове за признаване на завещание за недействително поради факта, че завещателят по време на удостоверяването на завещанието е бил в състояние, в което не е могъл да разбере значението на своите действия или да ги управлява. Член 177 от Гражданския кодекс на България предвижда сделките, извършени в такова състояние, да се обявяват за недействителни.
1) лице, което злоупотребява с алкохол или наркотици, не е напълно лишено от гражданска правоспособност по закон, а е само ограничено в това;
2) целта на назначаването на попечителство над посоченото лице е да се предотврати такова използване от гражданина на неговото имущество (заплати, битови вещи, парични спестявания, други предмети на лична собственост), което е в ущърб на себе си, семейството му и което, накрая, по своите цели е антиобществено използване на имущество;
3) завещанието е направено след смъртта на завещателя и по време на живота на последния не може да бъде средство за използване на имущество с цел злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.12
се придържа към същата гледна точка и същевременно сочи, че ограничено дееспособно лице може да извършва сделки,извън пределите на домакинството само със съгласието на попечителите, като последните нямат право да дават съгласие за сключването на такава сделка без предварителното разрешение на органа по настойничество и попечителство. Отбелязва, че двустранността на сделката се обуславя не от броя на лицата, участващи в нейното извършване, а от наличието на уговорени волеизявления на две или повече лица, което не е налице при съставяне на завещание, дори и със съгласието на доверителя. Освен това попечителят не може да промени волята на завещателя, той може както да се съгласи с удостоверяването на завещанието, така и да откаже това, като отказът трябва да бъде мотивиран13. Изглежда, че това становище е спорно, тъй като завещанието е едностранна и еднолична сделка, а съгласието или отказът на доверителя да състави завещание противоречи на правната същност на тази сделка.
Чепига по завещание в съветското гражданско право. дис. за научна степен доктор. М., 1964. С. 96.
2. Черепахин за съветското гражданско право. М., 1962. С. 110.
3. Синайско гражданско право. М., 2002. С. 593.
4. Тежко наследствено право. М., 1955. С. 191.
5. Никитюк право и наследствен процес. - Кишинев, 1973. С. 114.
6. Пиляев към Гражданския кодекс на България (член по член). Част трета. М., 2002. С. 20.
7. Хитев на наследственото право в съдебната практика // Социалистическа законност. 1945. № 5. С. 27.
8. Серебровски въпроси на наследственото право // ВСИЧКИ. 1925. № 3. С. 100.
9. Рубановско наследство, М., 1978. С. 50-51.
10. Серебровски работи по наследствено и осигурително право. М., 1997. С. 118.
11. Архив на Октябрьския районен съд на Омск. 2001 г. Дело No 2-117/2001 г.
12. По въпроса за правото на завещание // Бюлетин на Московския държавен университет, серия X "Право". 1965. № 2. С. 51.