НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ПАТЕНТНО ПРАВО, Публикува статия RSCI, Междунар.

Аюпова А.Р. 1 , Хабиров Н.Г. 2

1 ORCID: 0000-0002-6820-1605, доктор по физика и математика, Нефтекамски филиал на Башкирския държавен университет, 2 студент, Нефтекамски филиал на Башкирския държавен университет

НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ПАТЕНТНО ПРАВО

Резюме

Ключови думи: патент, патентно право, търговска тайна, защита на правата.

Аюпова А.Р. 1 , Хабиров Н.Г. 2

1 ORCID: 0000-0002-1825-0097, доктор по физика и математика, Нефтекамски филиал на Башкирския държавен университет, 2 Студент, Нефтекамски филиал на Башкирския държавен университет

НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА РУСКИТЕ ПАТЕНТНИ ПРАВА

Резюме

Появата на института на патентното право е естествено следствие от научно-технологичното развитие на обществото и неговия икономически прогрес. Историята и развитието на патентното право може да се разглежда като установяване на своеобразен социален договор между обществото и изобретателя, търсене на баланс между неговите права и обществения интерес. Документът разглежда връзката между патентното право и търговските тайни. Проучването идентифицира основните проблеми на съвременния руски институт по патентно право в областта на патентите и за защита на патентните права.

Ключови думи: патент, патентни права, търговски тайни, защита на правата.

Сега почти всеки ден се появяват нови изобретения и съществуващите изобретения са значително модифицирани. В тази връзка са необходими разработени правни механизми за защита на правата, свързани със създаването и използването на изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, тоест обекти на интелектуална собственост.собственост, защитена с патент.

Това важи с особена сила за България, тъй като в резултат на тежката икономическа ситуация от 90-те години на миналия век страната ни изостана сериозно от най-развитите страни в много области на науката [1], а горивно-енергийният комплекс остава гръбнакът на нейната икономика на фона на бързия спад на цените на енергията. Следователно съвременните икономически реформи, проведени от ръководството на страната, поставят като един от своите приоритети задачата да придадат на икономиката на страната иновативен характер, тоест използването на напреднали разработки на местни учени и изобретатели във всички области на икономиката.

Но въпреки факта, че институтът на патентното право е от голямо значение за научно-техническия и икономическия прогрес на обществото и държавата, в нашата страна има редица проблеми в тази област.

Първо, общата неразвитост на патентоването у нас. Така според годишния доклад на Роспатент за 2014 г. в България са подадени 40 308 патентни заявки [2]. И например в Съединените щати за същия период от време, според Службата за патенти и търговски марки на САЩ, са подадени 578 802 патентни заявки [3]. В същото време малко над половината от кандидатурите в САЩ са от чуждестранни организации, докато в България са подадени 16 236 кандидатури от чуждестранни кандидати, което е около 40% от общия брой кандидатури. Значителна част от тези заявки са подадени от заявители от близки чужди страни, където патентоването е много по-слабо развито, отколкото в България.

Приведените данни позволяват да се съди за динамиката на издаването на патенти в България. Така по брой подадени патентни заявки страната ни изостава над 10 пътинай-развитите икономически страни в света. Също така, чуждестранните заявители от страни с развита патентна култура не бързат да патентоват своите разработки у нас, дори ако извършват икономическата си дейност на нейна територия. Това навежда на извода, че нежеланието да патентоват своите разработки у нас не се дължи на липсата на патентна култура, а на наличието на проблеми при получаването на патент и неговата защита. Следователно, за по-добро разбиране на ситуацията, е необходимо да се разгледат и статистическите данни в областта на патентната защита.

Основната причина за отказа на изобретателите и патентопритежателите да защитят и защитят правата си е сложността на процедурата по получаване на патент и процеса на защита на патентните права поради несъвършенството на българското законодателство.

Например, в опит да се опрости процедурата за получаване на патент, много хора се възползват от недостатък на българското законодателство, а именно сходството на процедурата за получаване на патент за изобретение и за полезен модел. Сходството на процедурата е свързано с необходимостта от представяне на един и същ пакет документи за получаване на патент за изобретение и полезен модел. Ето защо, много заявители, за да увеличат шансовете си за получаване на патент, подават едновременно заявки за изобретение и полезен модел, а това създава неточности във формулата на патентованите обекти, позволявайки те да бъдат тълкувани различно. А всяка неяснота в описанието може да бъде използвана от нарушителя, за да избегне отговорността за нарушаване на изключителни права.

В България е разпространена и следната схема на патентоване: правят се малки промени в известни технически решения или модели и, възползвайки се от несъвършенството на процедурата за получаване на патент, тази модификация се патентова като ново техническо решение или модел.

Така подобна българска практикаправи възможно едновременното съществуване на няколко патента за подобни продукти, чрез едновременно патентоване на обект като изобретение и като полезен модел, както и патентоване на модернизиран обект като ново техническо решение. Всичко това води до намаляване на значението на патента в очите на българските фирми и лица, които желаят да получат патент или вече са патентопритежатели.

Много съвременни компании имат в структурата си цели отдели за изследване и развитие, които се занимават със създаването на нови продукти и решения, които могат да им осигурят конкурентно предимство. Във връзка с тази информация обикновено се създава търговска тайна, тъй като дейностите на тези отдели често представляват едни от най-големите разходни пера за компаниите и техните дейности често стават обект на внимателно внимание на конкуренти, които се стремят да получат достъп до информация за развитието и постиженията по всички възможни начини. Конкурентите често прибягват до различни форми на нелоялна конкуренция, като индустриален шпионаж, който включва незаконен достъп до такава информация. По този начин информацията за изобретения, разработки и решения, по отношение на които е установен режим на търговска тайна, е доста уязвима.

Често такава информация, която е търговска тайна, същевременно отговаря на необходимите условия за патентоспособност. Тук фирмата носител на правата е изправена пред избор между запазване на режима на търговска тайна във връзка с тези разработки и последващ риск от изтичане на информация или разкриване на информация, но получаване на гарантирана защита под формата на патент.

Да се ​​оцени възможността за патентоване на обекти, по отношение на които може да се установи режим на търговска тайна, в условиятасъвременното българско законодателство е необходимо да се разгледат основните разлики и особености на всеки вид защита, техните предимства и недостатъци.

Основното предимство на защитата на информацията като търговска тайна е свързано с липсата на времева рамка. Освен това защитата на търговската тайна не изисква регистрация в държавна агенция, следователно същността на изобретението няма да бъде разкрита. Търговската тайна не изисква финансови и времеви разходи, свързани с процедурата по патентоване, но в този случай може да са необходими други разходи, свързани с организацията и спазването на режима на търговската тайна.

Въпреки редица предимства, има и много недостатъци. Ако е установен режим на търговска тайна, собственикът на информация не е застрахован срещу неправомерно разкриване или изтичане на такава информация, свързано с действията на персонал или конкуренти. Лицата, които се интересуват от тази информация, могат да използват различни методи за законно разкриване на такава информация. Методът, наречен обратно инженерство или обратно инженерство, включва изследване на вече готов обект, за да се идентифицират неговите съществени детайли, принципът на работа. Следва организирането на собствено производство. След като бъде получена информация за патентоспособен обект, може да се подаде заявка за патент без знанието и съгласието на първоначалния разработчик. В този случай за последните ще бъде много трудно да докажат правата си върху патентования обект, а също така ще изисква големи времеви и финансови разходи, свързани с процеса.

По този начин, при установяване на режим на търговска тайна по отношение на патентоспособен обект, компанията ще има изключителното право да използва класифицирана разработка до получаване на информация за нея.няма да бъдат разкривани чрез изтичане, обратно инженерство или индустриален шпионаж.

Да се ​​отървете от тези недостатъци на търговските тайни ще позволи защитата на развитието чрез патент. След получаване на патент, разработчикът получава гарантирана защита на изключителното си право да използва патентования обект. Така компанията разработчик може да се защити от нелоялна конкуренция. В случай на независимо разработване или обратно инженерство на такова изобретение от трети страни, изключителното право, независимо от това, ще остане при първоначалния разработчик.

Основният недостатък на такава защита на разработки е, че срокът на патента е ограничен от разпоредбите на закона. Според българското законодателство, в зависимост от обекта, срокът на патента е от пет до двадесет години. Тъй като регистрацията на разработка в държавно ведомство разкрива нейните съществени характеристики, след изтичане на патента и преминаването на обекта в обществено достояние, всеки може да го използва, а компанията - първоначалният разработчик ще загуби конкурентното си предимство. Така, когато избират между защита чрез търговски тайни и защита чрез патенти, компаниите трябва да изхождат от периода, през който това развитие ще бъде актуално.

Въпреки известно сходство между патентната система и защитата на обектите на индустриална собственост чрез установяване на режим на търговска тайна, те са правно взаимно изключващи се методи за правна защита.

Слабото развитие на патентната институция може да се превърне в един от факторите, възпрепятстващи научното, техническото и икономическото развитие на страната ни, така че е необходимо да се обърне голямо внимание на решаванетопроблеми в тази област.

Препратки

Препратки на английски