Няма да премахваме званието кандидат на науките“ – Общобългарско обществено движение „Народен
Ръководството на Висшата атестационна комисия отрече твърденията за ликвидиране на научната степен в България ...
Заместник-председателят на Висшата атестационна комисия (ВАК) на Министерството на образованието и науката на България Алла Грязнова при откриването на международната научно-практическа конференция „Наградата „Алфред Нобел“ – 110 години“ заяви, че ведомството няма да премахне званието кандидат на науките, както съобщиха редица медии миналата седмица, информира РИА Новости.
„Няма да премахваме докторската титла, журналистът разбра погрешно това, което казахме на последната пресконференция. Говорим за затягане на изискванията към кандидатските комисии, значителното им намаляване и прехвърлянето на част от функциите в компетенциите на докторантските комисии“, подчерта А. Грязнова.
От друга страна, отбеляза тя, ВАК и други научни отдели на министерството очакват сериозни реформи. „До последната заповед съотношението на тези органи беше следното – около 60% бяха докторантски комисии, а останалите 30% бяха кандидатстудентски комисии. След реформите броят на кандидат-комисиите ще бъде намален до 3%, а в бъдеще те могат да изчезнат изобщо“, обясни зам.-председателят.
На свой ред в днешното си интервю за "Българска газета" председателят на ВАК акад. Михаил Кирпичников също засегна въпроса за бъдещето на академичните степени в България.
„Сега стана очевидно, че старите подходи, старата нормативна база са се изчерпали. Имаме нужда от нова стратегия. Той се обсъжда в научните среди от близо две години. Така че изключително важно е системата за сертифициране да има публично-държавен характер. Казано по-просто, ролите на чиновник и на учен са ясно разделени. Служителят осигурява самия процес на атестиране, но не продължаваграницата, отвъд която започва науката. Това е царството на учения. Изглежда, как би могло да бъде иначе? Уви, историята на нашата наука познава такива примери”, каза М. Кирпичников.
„Още един важен момент, който понякога се подценява. Нерядко се чува, че ВАК изгонва твърде много образовани икономисти, юристи и т.н. Странна позиция! В края на краищата VAK е просто OTC, той се занимава с „продукта“, който влиза в него. Ако университетите и висшите училища подготвят десет икономисти и един инженер, тогава е абсурдно да очаквате, че накрая ще получите една диплома икономист и десет инженери. Ще има вълна от икономисти, което виждаме днес“, каза още академикът.
Ръководителят на ВАК също отбеляза, че от 1996 г. насам общият брой на завършилите студенти в страната е нараснал от 60 000 на 160 000: „Повече от половината от тях представляват социалните и хуманитарните науки, където по-малко от 6 процента от общия брой учени се занимават с действителни изследвания. Подобна ситуация е глупост. Необходимо е да се направят корекции в системата за обучение на персонала, тогава ще се промени и съотношението на защитените специалисти.”
Отбелязвайки, че от средата на 90-те години апаратът на ВАК е намалял от 80 на 30 души, М. Кирпичников каза, че в тази връзка „дисертационните съвети, а оттам и организациите, в които те се създават, трябва да носят пълна отговорност за нивото на научната работа“. „Днес дипломите за степен са безлични и трябва да имат собствена „марка“. Подобна схема отдавна работи в свят, където самите университети присъждат дипломи, да речем, от Кеймбридж и Харвард. Ясно е, че имаме различна ситуация: днес не сме готови за това, но целта трябва да бъде ясно дефинирана “, подчерта председателят на ВАК.
„Колко ще продължи преходният период? Трудно е да се каже - продължи той, - но е очевидно, че на първо място е необходимоукрепване на съветите и повишаване на тяхната отчетност. Всъщност тази идея е залегнала в обсъждания в момента проект на Наредба. Между другото, научната общност предложи като експеримент да позволи на редица водещи научни и образователни организации сами да присъждат на първо място кандидатски степени.
Отговаряйки на въпроса как се случи така, че ВАК вече е лишена от правото да разглежда кандидатски дисертации, М. Кирпичников каза: „Разбрах за това от интернет. Как се случи това? Въпросът не е към мен. Що се отнася до същността на въпроса, тогава, от една страна, това изглежда решение в съответствие с това, за което говорихме по-горе. Необходимо е да се разширят правата на съветите. Но не можете просто да си отрежете рамото така, така че можете само да начупите дърва за огрев. И академик Фортов е прав, когато казва, че ще се отвори шлюз за поток от слаба работа. По принцип смятам, че ще успеем да подобрим тази ситуация и да поемем контрол върху качеството на докторските дисертации.“
Що се отнася до съобщенията в медиите за премахването на докторската степен в България и влизането в линията бакалавър-магистър-доктор, тогава, отбеляза акад. Кирпичников, "коне, хора се забъркаха в тази работа...". „Що се отнася до ситуацията с бакалаврите и магистрите, в страната вече са взети решения. И това наистина е свързано с Болонския процес. А присъждането на научни степени е съвсем друга история. Тук ситуацията е много по-сложна. Има държави, например Германия, където има двустепенна атестационна система, подобна на нашата, и те няма да я изоставят. И във Франция по едно време подобна система беше "побързана" да отмени, но сега се опитват да се върнат към нея. И в редица страни в различни области работят както едностепенна система, така и двустепенна система. С една дума, страните вземат предвид собствените си традиции и световния опит по този въпрос. Необходима е реформа, ако се подобриситуация."