Нёла Куломзин "Българският север"
Кокшенга е река. За да го намерите на картата, първо трябва да намерите триъгълника, образуван от реките Сухона, Северна Двина и Вага. Вътре в този триъгълник той си пробива път на север, докато не предаде водите си на река Устие, десния приток на Вага.
И така, каним любознателния читател в далечното и близкото минало на Северна България
Тъй като Кокшенга е била част от Заволочие, тя е била обитавана и от Заволочие Чуд. Народите и националностите от финландското езиково семейство обикновено се разделят на западна (балтийска), волжка и пермска групи. Към западните финландци учените включват основното население на Финландия, суоми (сум), саами (лапонци), естонци (чуд), карели и вепси (всички), както и вече изчезналите племена еми (ями), води, ижора и чуд заволочская. Групата на волжките финландци се състои от слезлите от историческата арена марийци (черемис), мордовци (мокша и ерзя) и меря, мещера и муром. Най-източната финландско-говоряща група са коми (коми-зиряни и коми-язвинци) и удмурти (вотяки), известни като перм, както и изчезналото племе печора.
Реконструкция на женска шапка по материали от гробище Новинки I (Вологодска област), могила 36 (по М. А. Сабурова).
Освен това на територията на Марий Ел текат две реки с много сходни имена: Болшая Кокшага и Малая Кокшага. С помощта на марийско-българския речник са преведени и имената на редица малки реки от басейна на Кокшенга: Важенга - река расоха (т.е. имаща два източника), Лопдужка (в документите от XYII век неведнъж е наричана Ломбушка) - река Черемухова, Торженга - Скачаща, Шуненга - Глина.
В речта на старите жители на Кокшенга има и други думи, в коитоМарийски корени: kuim - глухоням човек; сузем - храсталак; чивча - бебе, невзрачен човечец; shávat - да вървят, тътрейки крака и др.
Реконструкция на женски шапки в източното Прионежие въз основа на материали от гробища (според Н. А. Макаров)
Azyk, vazhik, ryzyk, tusik, Shungriy, myndyr, cook, moko, evet - yok.
На марийски език римата за броене изглежда като истинско стихотворение, има ритъм и рима. българският буквален превод, разбира се, убива нейната поезия: храна, крива, част, горска мента, голяма, мързелива, сива, мъх, до степен на анализ (тоест „всичко“, „ти караш“). Но това е характерно за всички буквални преводи от един език на друг. От мерянски произход са и думите кокшар, кокшари, с които сега се обозначават българските жители на Кокшенга.