No Names or War with Cats 01, Портал - четете истории онлайн от начинаещи автори!
Нашата крепост се издигаше насред гола равнина на границите на две кралства, които воюваха помежду си. Изглеждаше, че войните между тях никога няма да спрат. Обаче се случи нещо, което ги обедини за кратко време срещу един опасен враг, който ги превъзхождаше в превзетото място. Пренесохме граничната охрана. Издигнах се до старшина в разузнавателна рота. Проучвахме най-близкия район, извършвахме разузнаване и заловихме вражески шпиони. Стигнахме точно до гората Бреск до облачните планини. Бяхме пет кавалеристи, добре въоръжени воини. След като стигнахме до края на гората, се сблъскахме нос до нос в нежни хълмове и скали с тъмносив оттенък. Аз и още двама останахме на място за почивка, а другите двама ги изпратих на разузнаване в планината. Разузнавачите се оттеглиха и ние, слязохме от конете си, оставихме оръжията си за всеки случай, разгънахме пътните си чанти наблизо и се настанихме за вечеря. Чакахме ги около час, дори два. И притеснен за хората си, изпратих още един в планината. Около час по-късно до ушите ни достигнаха тъжни човешки викове. Нашият човек избяга от гората, този, когото изпратих последен. Той хукна към нас. Ужас и страх бяха изписани на лицето му, той беше невъоръжен и целият окървавен, силно викайки нещо неразбираемо се приближаваше към нас. "Интересно." Помислих си - "От какво може да се страхува кралският разузнавач?" И тогава, веднага щом забелязах нещо, което е трудно за вярване, три подобни на котки същества, малко надвишаващи човешки ръст, тичаха след него като обезумели демони. Облечени в кожени ризи и панталони и въоръжени с тежки брадви и сърпове в коланите си и тояги с каменни шипове. Не останахме на загуба и взехме лъковете. Докато зареждахме стрели и се прицелвахме, едно от създанията хвърли брадвата си по бягащия мъж, размазвайки главата муземя. Стреляхме едновременно. Двама изроди паднаха с разбити чела. - "Това трябва да се вземе живо!" — избухнах, извадих меча си и се втурнах да посеча врага. Беше обикновена котка, висока колкото човек, облечена и въоръжена с тояга и малък щит с връх в средата. Нападнах го пръв, парирайки мощен удар на палката, като в същото време изпробвах силата и възможностите, които не бяха най-лошите. В този момент моят воин, като взе голям камък в ръцете си, се промъкна към врага отзад и го удари по главата. Очите на котката се обърнаха назад, той изпусна тоягата си и падна на земята. Веднага вързахме врага с въжета и сложихме трупа на гърба на коня. Конят изцвили уплашено, но усещайки близостта на хората, скоро се успокои. -Страхотна работа приятел! Похвалих войника - „изглежда нашите разузнавачи са загинали и няма смисъл да търсим телата им. Трябва да предадем това същество на генерала. Нека му обясни как се е озовал в тези земи и защо е нападнал кралските воини и нашата работа по това е почти приключила. Като се качихме на конете си и хванахме юздите на празните коне на загиналите ни другари, ние препуснахме към крепостта. Виждайки странния затворник, генералът ни прие веднага, без да чакаме на опашка. Исках да си тръгна, но той ме помоли да остана и да присъствам на разпита. Например, ти си го предал, ти се занимаваш с него. Подчиних се неохотно. Не обичах много да гледам кърмата, белязана от много битки, лицето на генерала и началника на армията и крепостта в един вид. Нямах изход.
Минаха три дни и в крепостта се събраха много воини. Толкова много, че вече не се побираха и повечето от тях се заселиха в полето, изграждайки палатков град. Получихме и катапулти и други метателни машини за защита. Общо дванадесет. Две от които оставихме в крепостта, а останалите ги настанихместрани на равнината, между нашите укрепления, така че снарядите да не се удрят един в друг. Огромна армия се е събрала близо до нашата крепост. Всяко село, всяко абатство предоставяше колкото може повече воини. Всеки даде хора, всичко, освен съседната вражеска държава. Те вероятно не са осъзнавали същността на ситуацията, която ги е заплашвала. Или не искаха да осъзнаят, или може би търсеха някаква своя изгода. Във всеки случай царят на съседната страна се отнесе снизходително към нашите посланици. Казвайки им нещо като „Трябва да помисля. Всичко това много прилича на колело за плашене на малки деца.