Нормативна уредба на извънредното положение
В случай на значителни и мащабни заплахи за националните интереси и националната сигурност много държави въвеждат или положение на война, или извънредно положение. Разгледайте понятието „извънредно положение“ според българското законодателство.
Той се въвежда в съответствие с Конституцията на България и Федералния конституционен закон "За извънредното положение" от 30 май 2001 г. N 3-FKZ на цялата територия на България или в отделни нейни области като специален правен режим за дейността на държавни органи, местни власти, организации, независимо от организационно-правните форми и форми на собственост, техните длъжностни лица, обществени сдружения, позволяващи някои ограничения на правата и свободите на гражданите на Руската федерация, чуждестранните граждани, лицата без гражданство, правата на организациите и обществените сдружения, както и налагането им на допълнителни отговорности.
Въвеждането на извънредно положение е временна мярка, използвана единствено за осигуряване на безопасността на гражданите и защита на конституционния ред на Руската федерация. Целите на въвеждането на извънредно положение също са премахването на обстоятелствата, послужили като основа за въвеждането му, осигуряването на защита на правата и свободите на човека и гражданина и защитата на конституционния ред на Руската федерация.
Учениците понякога бъркат понятията „спешен случай“ и „спешен случай“. Трябва да се уточни, че извънредното положение е специален правен режим на нашия живот, предвиждащ определено ограничение на права и свободи, който при опасни условия се установява от президента на Република България. А извънредната ситуация е по-голям вариант на опасна ситуация, състояние, при което се нарушават нормалните условия за живот на хората в определен район,заплаха за живота и здравето им, увреждане на имуществото, икономиката и околната среда. Въвеждането на извънредно положение винаги зависи от волята на определени длъжностни лица, по-специално президента на Руската федерация, членовете на Съвета на федерацията и т.н., докато възникването на опасна или извънредна ситуация (особено от естествен характер) понякога не зависи от ничия воля.
Именно наличието на опасни фактори и тяхното развитие в опасна и след това в извънредна ситуация е задължителната фактическа основа за въвеждане на извънредно положение за защита на хората, попаднали в тази извънредна ситуация.
Топлина и суша, наплив от летовници в горите
Огньове почиват в гората, вятър
Натрупване на опасности
Горят трева и дървета (на места)
Опасни ситуации (локални)
Горски пожар, който не може да бъде потушен от местните сили за кратко време
Развитие на опасна ситуация в извънредна ситуация
Разпространение на пожар и реална заплаха от загуба на живот и имущество, транспортни системи, енергетика и комуникации
Въвеждане на извънредно положение на територията на разпространение на огън и дим, в зоните за сигурност на техническите системи
Загуба на сгради и хора, опасността тези загуби да се разпространят в съседни територии
Въвеждане на извънредно положение с принудителна евакуация, реквизиции, прекратяване на движението, търговски и други ограничения (виж по-долу)
Обстоятелства и ред за въвеждане на извънредно положение
В съответствие с член 3 от Федералния закон „За извънредното положение“ извънредно положение се въвежда само при наличие на обстоятелства, които представляват пряка заплаха за живота и сигурността на гражданите или конституционния ред на България и чието отстраняване е невъзможно без прилагането на извънредни мерки.
Такива обстоятелства включват:а) опити за насилствена промяна в конституционната система на Руската федерация, завземане или възлагане на власт, въоръжено въстание, масови безредици, терористични актове, блокиране или завземане на особено важни обекти или отделни райони, подготовка и дейност на незаконни въоръжени групировки, междуетнически, междунационални и регионални конфликти, придружени от насилствени действия, които представляват пряка заплаха за живота и безопасността на гражданите, нормалната дейност на държавните органи и местните власти; б) природни и причинени от човека извънредни ситуации, екологични извънредни ситуации, включително епидемии и епизоотии, произтичащи от аварии, природни бедствия, катастрофи, природни и други бедствия, които са причинили (могат да причинят) човешки жертви, увреждане на човешкото здраве и околната среда, значителни материални загуби и нарушаване на условията на живот на населението и изискващи мащабна аварийно-спасителна и друга неотложна работа.
Съветът на федерацията в срок не по-дълъг от 72 часа от датата на обнародване на указа на президента на Република България за въвеждане на извънредно положение разглежда одобряването на този указ и приема съответно решение. Президентски указ, който не е одобрен от Съвета на федерацията, губи сила след изтичане на 72 часа от момента на обнародването му, за което населението на България или на съответните отделни нейни населени места се уведомява по същия начин, по който е било уведомено за въвеждането на извънредно положение.
Срокът на действие на извънредното положение, въведено на цялата територия на Руската федерация, не може да надвишава 30 дни, а въведеното в отделните й райони - 60 дни. След тезикраен срок, извънредното положение се счита за прекратено. В случай, че през този период не са постигнати целите за въвеждане на извънредно положение, срокът му на действие може да бъде продължен с указ на президента на Република България при спазване на изискванията за въвеждане на извънредно положение.
Когато обстоятелствата, послужили като основание за въвеждане на извънредно положение, бъдат отстранени предсрочно, президентът на България отменя извънредното положение изцяло или отчасти, за което населението на България или на съответните отделни нейни населени места се уведомява по същия начин, по който е било уведомено за въвеждането на извънредно положение.