Носталгия - стихове, поема, рими
И отново потоци през сънна котловина
И пак на потоци през сънната котловина, ще нахлуе, отмивайки духовния мрак, носталгията ти по нежен човек, пак си играл със съдбата във войната.
Нека канонадата му заглуши битките, и ветрецът ще лети с нежни ръце, и устните, наградата, която отнема блаженството, ще те извикат до прага с пиянско докосване.
Е, да - добре, понякога, връхлита като шрапнел целият този луд - сив живот, и само той ще повярва на любимите си очи, в които чете - чуваш, мили, дръж се.
И отново на потоци през сънната котловина, ще нахлуе, отмивайки духовния мрак, давайки цялата си вяра на човека, че той е спечелил тази война със себе си.
Какво е носталгия
Какво е това, носталгия? Вероятно Уикипедия лъже, Но по-често си спомням Дните, които отдавна минаха. Това съм аз от вчера В карирана риза Купувам букет За последните рубли.
Лятна вечер е В очакване на срещата, Минути чакане и Смели мечти. Спирка е И четирите вагона Протягам ръка Към Кралицата на красотата.
Вървяхме по Поселковая Всичко беше ново за нас. Нито умората, нито една година ни натовари. Уикипедия ще замълчи Фактът, че носталгията- Това е нещо, което няма да ни се случи Никога повече. Юни 2011
Празнотата на Торичели е в главата ми, Като Буда и като природата. В двора на децата ми, люлка Блее мрачни нотки.
Ленът съхне с розов сняг. Потоците ще текат и ще се стопят. Няма загадъчна книга Чувството за детството не знае.
Това чувство е огромно, подкожно И звучи красиво: носталгия. В моя беден двор - как можеш! – Кралете и принцесите са различни.
Само през нощта, след залеза, В часа, когато степта се слива с вселената, Аз съм кралицата на вълшебния град Илюлка, тайна трева,
Вкоренена дълбоко В лутащите диви далечини... Къщата грее с поезията на прозорците, Спира се с двуметрови бурени.
Престилките изсъхват естествено, Толкова лесно, че не знаеш кой си И безсънният вятър премахва две тъжни нотки от люлката
Заедно с листата презрели, Успели в изобилието от цветове. И люлките ходят във вас В тишината на отминали приказки...
Ти и аз сме уморени от раздяла. От дъжд, сняг и мъгла. Натрупването на брашно става все по-тежко. Заселването в душите е някак си странно.
Носталгия от далечните далечини. Внезапно ще нахлуе това състояние. Помощ, Света Панагия! Безумно тежко разстояние.
Май си забравил много. Имаш други интереси. Но беше, беше, беше! От каква пиеса казваш, че е всичко това?
В дългия проточен антракт Времето развълнува душите ни за нас. Какво ще се случи в следващото действие. Което ще ни накара да се почувстваме много по-добре.
Свещ, не гасни
Гений мой, Сталкер, ти ме водиш през живота, от детството, с Ваня. Български Пруст, искам да се доближа до теб, като до Суон. Какво от това?
Друг Андрей с огън от икона Отвежда го в камбаните. Към мястото, където внезапно беше Хари, Унищожен в неутрони.
Тук в огледалото лицето ти проблесна, Къде си с майка си и стихът на баща си В мокрия тунел, близо до лицето ти Все същият орех, същият тътен.
Не мога ли да те разбера? Уви, изхвърлиха те от зоната. Но защо? Какви са причините? Само носталгията чува вика.
не тръгвай! Ти си млад, твърде рано Да се изгориш на олтара. Както онзи, на онази планина, Ти успокои нашите рани.
Но все пак ти запали на сбогом "Мрачния, мътен огън на желанието."
Вече не страдам от романтиката на небето.
Вече не страдам от романтиката на небето... Умората се натрупа от минали години... МърморяПостоянно, вероятно остарявам, Искам да си почина малко ...
Дори вечер гледам телевизия, Всичко стана обикновено и познато ... Старите визи в паспорта изтекоха - Забравих за турнето в чужбина за дълго време ...
Вечер драскам стихове на компютъра, И някак си изобщо не пиша проза, Досадно, муха пълзи по рамката, И носталгията седи в сърцето ми като треска ...
За да се върна назад, като четиридесет години... Застанете отново пред плаката на филма... Вижте екрана между разтворените завеси, Където лъч светлина ще напише бели надписи...
И пак се удави стремглаво в черно и бяло Филм за Чапай, и Петка, и Анка ... Половин ден да стоиш в магазина за хляб, И сутрин да бързаш за училище рано сутрин ...
И сега няма достатъчно в живота, мисля Детството ми е босо и свободен вятър ... Както преди, само мечтая отново Да видя отдавна забравеното ретро ...
Спомнете си вашия дъждовен Петербург. (на приятел)
Живеете в Ашдод, Израел - Моят виртуален приятел в сайта, И ви липсва лошото време, Спомняйки си стария Санкт Петербург ...
Никога не съм бил във вашата страна, Може би греша в преценките си - Слънцето е там, в безкрайното синьо небе Знойният нрав показва ...
Вашият климат може да бъде суров - На екрана, камъни и пясъци ... Трудно е да свикнеш с нов живот И да се бориш с пристъп на меланхолия ...
И тук, в пустошта, тук, в България Мост се отразява в реката ... Спомняйки си това, носталгия Кълн може да се пусне в сърцето ...
Вие живеете в израелски Ашдод - Моят виртуален приятел на сайта ... Среща слънцето при изгрев, Спомнете си вашия дъждовен Санкт Петербург ...
Мамина мъка (БК)
Grit me mamko: „Преди беше трудно: Стирко, дефицит, опашки, И за пристанищната колекция на падока Я беше, обичайки съпругата!“
Мамо, мамо! Ya tagda Пекарят и ружбайката взеха със себе си, Дадохте ми клизми от грейка;
И сестра ми се скиташе наоколо, където мразеше, Нибая за честта на купчината и тялото ... Училището имаше кафяв костюм Мамко плачеше. Тази носталгия! Времената са други, И умът ми се топи като луд.
За напусналите България
Спомням си ранното детство.
Спомням си едно далечно детство Спокойно весели дни Няма лек за носталгията А споменът ехти като ехо
Спомням си една мъглива сутрин През тревите, покрити с роса Вървях усмихнат на нещо С коса в ръка и бос
Сякаш безкрайно море Ливадата се люлее във вълни И радост в сърцето до болка От многоцветието наоколо
Притискам се по-близо до земята Върхът на остра коса С лекота кося тревата На редове, събирайки я
Помощта на слънцето и вятъра се забелязва Слънцето грее и вятърът шуми Слънцето суши миризливото сено И вятърът, като го развя, го разбърква
И ако, като гъба, набъбнали облаци Те се втурват да ме плашат с дъжд Нареждам сеното на малки купчини И трупам купчините в купи сено
Когато забележиш предателство на силата си Когато те болят краката от умора Лягаш на топло, меко сено И нежно вдишваш аромата му
Какво блаженство да си легна и да се наслаждавам Мириса на окосена трева Сега ми остана само спомен Захвърляне на мигове от детството
Земята продължава своето пътуване във вселената Времето е влак, а вагоните на годината Няма спирки по пътя за времето Влаковете се втурват във вечността на времето.